КОЙ ЛЪЖЕ И КОЙ МАЖЕ

Две социологически изследвания на две агенции в два последователни дни. Случаенос? Не мисла.

Социолозите определено искат да свалят правителството. Ако може – още утре, ако не може утре – когато може.

Не лично те, разбира се – тези, които им плащат. А за какво им плащат? Да убедят българите, че познатите крадци от ГЕРБ и ДПС трябва пак да съставят правителство, за да продължат да крадат. Да крадат толкова, че да хартисва и за социологическите агенции, които да обясняват как новото-старо правителство не бива да се сваля, защото краде най-добре.

Да разчетем какво социолозите ни казват, че са им казали хилядотина от нас, на които са звъннали по мобилния или са тикнали таблет в носа.

Вчера „Тренд“ (с изпитаната фалшивка „Ако изборите бяха днес….“):

  1. Сегашните управляващи от „Продължаваме промяната“ потъват, предишните като делфини порят вълните на народната любов. Потъват, щото дават на всеки, който им поиска, и за целта взимат заеми на поразия. Помощ, ние ще ги плащаме!!! Предишните от ГЕРБ крадяха от всички по малко чрез „строителството“ на магистрали, стадиони и спортни зали, и по много от малкото, които имаха повече. Ако малкото, които имаха много, не даваха поне половината, им взимаха всичко. Но нищо, не е проблем, те и окрадените бяха едни крадци… Сегашните целуват з….а на САЩ, и затова ония на секундата им пращат два танкера газ за жълти стотинки, ма то това ще е еднократно, не се лъжете! Предишните бяха марионетки на Путин, построиха му газопровод за три милиарда наши пари, за да им позволи той да откраднат милиард и половина негови, ма то това само веднъж, те вече не правят така!
  2. Борисов фашизира България толкова, колкото Путин – Русия: централизира властта и съсредоточи контрола над всички видове дейност в ръцете си; потъпка всяка критика; смаза всяка неконтролирана опозиция. Добро момче, но лесно се отмята, затова ще му сложим чатал на врата. С достатъчно копейки ще купим висока вишка, по която „Възраждане“ ще се изкатери до четвъртото място в парламента, и Костадинов ще стане вице на Борисов. Така де, четири години патриотът беше от Бургас, ред е на Варна!
  3. За Българския Възход трябват повечко пари, ма и на Янев хората ще ги вкараме от воле! Даже ще изпреварят тия досадни еврогейове от Демократична България! Ако товарищ Радев не може от президентството, ген. Янев ще клейми НАТО и САЩ от парламента.
  4. Аре, от нас да мине, пак ще влезе и Славчо. Много помагаше момчето, и пак ще помогне. Шут винаги си трябва.
  5. Парламентът и правителството потъват нормално. През май 19% от българите са харесвали парламента – с 5 % по-малко, отколкото през април, и 22 % процента са си падали по правителството – пак с 5% по-малко, отоклото през април. По пет, по пет – до края на годината ще ги занулим

Днес „Маркет линкс“ (с фамозната класация по „рейтинг“):

  1. Генерали карат влака! С най-високо доверие е държавният глава о.з. ген. Румен Радев. Почти половината българи (48%) му вярват, само една трета заблудени мислят, че ги лъже. Както чинопочитанието изисква, бившият служебен премиер о.з.ген.Стефан Янев е втори по доверие с 28% след о.з.ген. Радев. Трети е тоя, дето пак ще го правим първи – о.з.ген. Бойко Борисов. Малко му е ниска топката на бат’ Бойко, ма той накрая много се оля. А и стъпи ли пак на Дондуков, лесно ще дръпне! И тримата козируват правилно – на изток, ако трябва, ще ги менкаме на почетната стълбичка.
  2. На машинистите им трябват помощник-машинисти. За да не заспят генералите, слагаме Костадин Костадинов и Кирил Петков да им дишат във врата – съответно с 19 и 17 % одобрение. Нашто момче Коцето естествено е с 2 % повече, отколкото Кирчо! Ако продължава да се развива както досега, ще му дадем и повече. Нали колегите го готвят за вице!
  3. В локомотива има и огняри. Понеже знае много вицове и криво-ляво пее, на Славчо ще гласуваме 17 % доверие, на Нинова – 16 %. Макар че и двамата не са много за пред хора – 63% не вярват на Славчо, 70% на Корни. Последната не можа да ги спре да идат до Киев и да не гласуват нищо за Украйна, затова е след предпоследния…Да й е обеца на ухото !
  4. Кондуктори: Христо Иванов с 11% доверие и 67% недоверие, Мустафа Карадъйъ с 10% доверие и 81% недоверие . Като Мустафата понаучи български, ще им разменим недоверието. Сега не му разбират 13% повече, отколкото на Христо. Може и повече да са, ма 13 е хубаво число 🙂

Утре – ???

…Та след 35 години анализи на българската политика, така си представям, че работи българската социология. И май не греша.

АЛЧНИ „БРАТЯ“

Вчера излезе едно ужасяващо изследване на войната в Украйна и историческата памет на обществото за отношенията ни с Русия https://www.mediapool.bg/balgarite-masovo-se-strahuvat-ot-rusiya-ne-poznavat-istoriyata-ni-i-zatova-sa-za-snishavane-news335423.html.

Всъщност не самото изследване, резултатите са ужасяващи. Те показват колко успешна е бил хибридната обработка на българите в полза на Русия през последните 150 години.

Ще се спра само на един от фрапиращите факти. В резултат на тоталното и методично промиване на мозъци, едва всеки пети българин знае, че на 5 септември 1944 г. СССР е обявил война на България. Според 40 на сто последвалата съветска окупация 1944-1947 г. има положително влияние върху развитието на страната. Това е така нареченото „второ освобождение“, или „освобождението ни от фашизма“.

Преди да стигнем до него обаче, има и първо освобождение – от турско робство. И тогава България е била окупирана от Руската империя, както 70 години по-късно от Съветската.

Колко ни струват и двете „освобождения“?

Руското императорско правителство в Санкт Петербург изчислява т. нар. „окупационен дълг на България към Русия“ на базата на следните показатели:

  • колко струва на правителството издръжката във военно време на един войник и един кон;
  • какво е заплащането на офицерите и чиновниците във военното ведомство по това време;
  • какви са всекидневните разходи за лечението на ранените руски войници в болниците;
  • какви са разноските за транспорт в течение на 9 месеца;
  • и каква е издръжката на руските учреждения в България.

В последното перо влиза личната заплата на руския императорски комисар, която е била 600 хил. златни лева – с един лев повече от цивилната листа на българския княз. Сумата възлиза на „21 236 500 рубли и 87 копейки за издържанието на 50 000 души в България и в Румелия“. Стойността на 32,5 тона злато в днешни пари. За справка – с една рубла тогава в Подмосковието се е купувала една крава.


Така е и при второто „освобождение“, разбирай съветската окупация. Тя се базира на примирието, подписано на 28 октомври 1944 г. в Москва, между правителството на България, от една страна, и правителствата на СССР, Великобритания и САЩ, от друга.

Та с това примирие, пише пролетарският вожд Георгий Михайлович в своя „Дневник“, „българското правителство срещна някои трудности „. Трудностите са по приложението на точка 15 от примирието.

Какви са били тези „някои трудности“ и какво пише в точка 15?

Докато нашите войници воюваха извън пределите на България в т. нар. „Отечествена война“, и дадоха 8337 убити, 9155 безследно изчезнали и 22 958 ранени, на територията на все още Царство България се бяха разположили съветски войници, чиято численост заедно с преминаващите за фронта от 8.ІХ до края на 1944 и началото на 1945 г. достига 600 000 души.



Според въпросната точка 15 „България (трябва да) изплаща парични суми и предоставя гориво, храна и др., нужни на Съюзното (Съветското) Главно командване“. Българското ОФ-правителство е силно озадачено от факта, че само за четири месеца (до края на 1944 година)по същия параграф са взети стоки и пари за повече от седемнадесет милиарда лева за съветската войска.

До края на 1945 г. според сведение на БНБ, озадачаването се увеличава до 30 милиарда и 470 милиона лева, а в шифрована телеграма, изпратена на 20.ІХ.1947 г. до българската легация в Москва, не друг, а Трайчо Костов пише черно на бяло: „…по изпълнението на съглашението за примирие държавата е изразходвала приблизително 150 милиона долара“.

За сравнение: жестоките репарации, които трябваше да платим след войната на Гърция и Югославия в продължение на 8 години, бяха общо 70 милиона долара . Сиреч, издръжката на съветската армия за три години ни струва двойно повече: 150 милиона долара!


Пресметнато по тогавашния официален курс на БНБ (298-302 лева за долар), тези 150 милиона долара се равняват на 45 милиарда лева, а по пазарния курс, който достига 350-450 лева за долар, сумата е над 60 милиарда лева.

Но тази цифра не е реална, тъй като само около една трета от тази сума се изплаща с пари, а две трети – в стоки и хранителни продукти, калкулирани по силно занижени цени: брашното – 23 лева вместо реалните 100; олиото – 25 лева вместо реалните 300-400; захарта – 93 лева вместо 500-600, тютюнът – 320 вместо над 1000 лева за килограм и т. н.

Това изсмукване на България е узаконено от Спогодбата за взаимни доставки, сключена на 10 март 1945 г. от нашия министър на търговията и промишлеността Нейков със съветския министър на външната търговия Микоян.Според тази спогодба и по нареждане на Министерския съвет Българската земеделска и кооперативна банка продава на СССР 5000 килограма розово масло от неприкосновения държавен резерв по 110 000 лева килограма при призната стойност на банката 250 000 лева за килограм, като Министерският съвет разпорежда “разликата да се покрие от Изравнителния фонд на цените”, т. е. от държавата. Казано по-просто: продавайки 5000 килограма розово масло, държавата не печели, а губи (плаща на банката) 700 милиона лева. (Между другото СССР тутакси продал розовото масло на Франция по 1400 долара, т. е. по 410 000 лева (четири пъти по-скъпо), печелейки от всеки килограм по 300 000 лева, или общо милиард и половина!)

Това не е всичко. Според същата спогодба трябва да продадем на СССР 25 000 тона тютюн по 320 лева за килограм, а той струва на международния пазар 2,60 долара (775 лева по официалния курс на долара, над 1000 по пазарния курс). Тоест, губим от всеки килограм 455 до 680 лева, умножено по 25 000 000 килограма – загубата е от 10 до 17 милиарда лева!

За утеха СССР ни продава свои стоки по-скъпо, отколкото струват – например, тон бензин на международния пазар струва 24 долара, ние го купуваме от СССР по 42 долара. 

Да ви звучи познато?

Според изследването, с което започнах, 35 % от българите мислят, че политиката на Русия към България е била безкористна.

С такива сънародници не ни трябват „освободители“.

ПРОПАГАНДНИЯТ ПОЛК

Пропагандният „безсмъртен полк“ се готви утре пак да марширува по улиците на България. През 2018 набиваха крак в 49 града, през 2019 – в 60, утре не знам, до вечерта услужливите национални телевизии вероятно ще ги преброят. Та в този безсмъртен полк „рамо до рамо крачели наследниците на Героите – българи и руснаци, дейци от Съпротивата в България, СССР, Европа и света, дали своя принос в десетилетната борба за разгрома на фашизма и националсоциализма през ХХ-ти век. Целта била „да се съхрани личната памет за загиналите в антифашистката съпротива и през Втората световна война“ , обясниха организаторите миналата година. Тази ще кажат същото. Следващата – също. Защото на пракитика няма какво да кажат.

Загубилите близките си в „десетилетната борба“ в тези маршове са пренебрежимо малко. За истински ветерани да не говорим – те трябва вече да надхвърлят 100-те. Повечето маршируващи в Русия са статисти, предимно от администрацията и тайните служби, които размахват снимки на случайни хора, отпечатани в милионен тираж. Има дори и затворници. И разбира се, един вечен президент. През 2015 Путин застана начело на марша в Москва с портрет на баща си в ръка.

Очаквам утре бившият премиер Борисов да нарами снимка на дядо си, пребит като куче в царевицата на двора, и да поведе софийския полк. До него бодро ще марширува сегашната вицепремиерка Корнелия Нинова.

Що се отнася до портретите, които „однополчане“ носят, май са станали дефицитни, щом почнаха да си ги крадат. На 30 април 2019 от Севастополското движение „Бессмертный полк“ бяха откраднати 500 портрета на участници във Втората световна война. В кой ли руски град ги размахват днес?

Това си е техен проблем, да се върнем в България. Понеже ни говорят за герои, държа да кажа, че нито във влезлите с Червената армия руски окупатори, нито в българските партизани, има нещо героично. Ето защо:

  • За 45 години 7-те хиляди партизани през 1944 , се размножиха в геометрична прогресия. През 1989 в България вече имаше 200 000 активни борци, някои от тях буквално от девето коляно. А комунистическият режим, за който уж били„ лели кръвта си“, през 2000-та бе обявен за престъпен със закон. Дали тогава „дейците от съпротивата“ са герои или престъпници?
  • Платили сме си с лихвите на руските „освободители“. Според подписаното на 28 октомври 1944 в Москва „Споразумение за примирие между България и СССР“, българското правителство поема разходите на Българската армия за участие в „Отечествената война“, въпреки че тя е война на чуждо отечество, плаща репарации, възстановява имущество на победилите страни-съюзници и „предоставя стоки, средства и услуги, които могат да потрябват на Съюзното (Съветското) главно командване за изпълнение на неговите функции“. „Тоталът“ както обича да казва трикратният ни бивш премиер, възлиза на 133 280 719 447 лв. Приходната част на бюджета за 1945 г. е 43 млрд. лв. Тоест, дали сме 40 000 жертви и сме платили три годишни бюджета за съмнителното удоволствие да ни „освободят от фашизма“.
  • „Освободителите“ са заграбили и архивите ни. През февруари 1945 г. съветската окупационна администрация прибира всички архиви на министерствата, армията и полицията на Третото българско царство. Москва не само че още не дава и дума да се издума за връщане на оригиналите, макар Путин да обеща с половин уста това по време на посещението си в България през 2008 г., но и имаше наглостта да поиска по долар и 74 цента за всяка страница ксерокопирана архивна единица. И то ако представим опис на исканите документи. Как да го направим, като не знаем какво точно са откраднали?

За сметка на това Кремъл проявява свръхчувствителност към съдбата на многобройните паметници на “жертвите” на Червената армия в България. От 4 май 2022 малоумници от СоюзРоссофиловБолгарии в камуфлажни униформи дават нощни дежурства пред МОЧА, сизмпатизанти им носят храна и вода, а полицията вместо да ги разгони, ги пази https://m.facebook.com/photo.php?fbid=5470545722957204&id=100000054905762&set=a.728612800483877&source=48!

Фактът, че на територията на страната няма нито един убит в сражения червеноармеец, не пречи на високопоставени руски политици и чиновници и до днес публично да твърдят, че България е била освободена “от фашизма и германските окупатори” с кръвта на съветските войници и офицери. Малцина обаче знаят, че за да изградят мита за извоюваната с кръв българска свобода, руснаците внасят в България …трупове. В началото на 1945 г. около 200 трупа на съветски войници, убити в боевете в Югославия, са докарани от Сърбия в България. С тях се оформят няколко „съветски военни гробища“ в български градове.

Въпреки всичко казано и още много неказано, българските политици се отнасят доста позитивно към тази откровено пропагадна идея на Кремъл. Достатъчно е да споменем откровения русофил и по съвместителство втори мандат президент Румен Радев, лидреката на БСП Корнелия Нинова, председателя на парламентарната партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, бившия служебен премиер и пресен партиен лидер Стефан Янев… Малка утеха е , че Демократична България поиска отмяната му, и то в последния момент. Бас държа, че русофилите ще маршируват, и ще са по-нахъсени отвсякога.

А днес освен Денят на победата, е и Денят на Обединена Европа, в която членуваме от 15 години. И на която Русия на 24 февурари 2022 обяви война.

МАРКС СЛЕД МАРКСИЗМИТЕ

На 5 май 1818 г. е роден Карл Маркс. 204 години по-късно вече не се питаме какъв призрак броди из Европа, а дали и какво остана от Маркс след марксизмите през последните два века. Отговорът е – нищо.

Приживе Маркс е почти неизвестен. Хората нито одобряват, нито критикуват трудовете му. През 1883 Бьом Баверк разбива икономическата му теория, но марксисткото философско учение добива популярност дотолкова, доколкото хората се запознават с някои от термините и лозунгите му и ги използват, макар и по доста по-различен начин от самия Маркс. Сигурно сте чували крилата фраза на Рейгън: „Кого наричате комунист? Това е човек, който чете Маркс и Ленин. А кого наричате антикомунист? Това е човек, който разбира Маркс и Ленин”.

В първите години на социализма някои негови критици обвиняват социалистите в непознаване на човешката природа. За да подчини живота си на чужд план, човек трябва да се лиши от човешката си същност. На това възражение социалистите отговарят: “Ако човешката природа е несъвместима със социализма, трябва да променим човешката природа.”

Слава Богу, не успяха да я променят за 200 години. Но оставиха след себе си 100 милиона трупа.

Освен тях марксизмът остави, при това в прекалено много хора, твърдото, но напълно безпочвено убеждение, че ресурсите в природата са неизчерпаеми и на разположение на всички по всяко време, и че в комунистическото общество трудът ще се превърне „от бреме в удоволствие”, дори ще стане „главната потребност на живота”. Независимо колко живота отне и колко икономики срина, комунизмът не успя да докаже подобна глупост.

На комунистите това, разбира се, не им пречи. Те не могат да бъдат убедени, че грешат, с рационални аргументи. Вярата им в собствената правота е толкова ирационална, че горчивият опит на човечеството им минава покрай ушите. Затова да им кажа – защото едва ли знаят!, че формулирайки диалектическия материализъм, Маркс стъпва върху фалангистките утопии на един френски социалист – Шарл Фурие. Съвременниците му открито наричат Фурие „глупак“, не само защото настоява, че фалангите ще са толкова успешни, че за няколко месеца целият свят ще бъде убеден в ползата и необходимостта от тях, но и  защото е уверен, че при социализма „океанът вместо от солена вода, ще бъде от лимонада”. 

Ми да идат да си напълнят шишетата.

СОБСТВЕНОТО МНЕНИЕ КАТО НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО

След като на 1 май 2022 президентът Радев си направи труда да открие, че шарлатани разпалват страстите на войната у нас, днес допусна, че Русия може и да ни нападне. И зададе серия от въпроси за състоянието на авиацията, противовъздушната ни отбрана и радарите ни, които предполагат нелицеприятен отговор. Заключението, което се очаква да направим, е ясно – не сме в състояние да воюваме с никого, особено с Русия, най-добре да си налягаме парцалите. Само ден по-рано държавният глава обвини България и за това, че Русия ни спря подаването на газ.

Български или руски президент е Радев е въпрос, който ни терзае шеста година. Всеки му отговаря според собствените си политически пристрастия. Но цитираните, а и доста други примери, вече дават основание за друг въпрос – осъществява ли състава на престъплението държавна измяна обитателят на Дондуков 1?

Знам колко е обтекаемо това понятие и колко трудно се доказва, че някой е „консумирал състава на това престъпление“. Но много хора сигурно вече са забравили, че през януари 2020 главният прокурор Гешев поиска от Конституционния съд да изтълкува буквално всяка дума от чл. 103 от Конституцията. Тогава Радев току-що бе свалил доверието си от правителството на Бойко Борисов, а срещу него течеше предварително разследване заради подозрения, че е наредил укриване на документи, свързани с проверка на антикорупционната комисия срещу съпругата му. Чрез главния прокурор дълбоко обиденият Борисов на практика стартира процедура по имчийчмънт срещу Радев.

Та на 27 януари 2020 Гешев попита: „Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна“, използвано в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, с престъпленията, визирани в Глава първа „Престъпления против Републиката“, Раздел I „Измяна“ от Особената част на Наказателния кодекс ?“ Конституционните съдии отговориха, че съдържанието на понятието „държавна измяна“ по чл. 103, ал. 1 от Конституцията не е тъждествено със съдържанието на понятието „измяна“ по смисъла на Раздел I, Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс. Като „държавна измяна“ следва да бъдат разбирани и други престъпления против Републиката, които държавният глава би могъл да осъществи при изпълнение на конституционно възложените му функции, отговориха тълкувателите на конституцията.

Да поясня, че Раздел І “Измяна” съдържа в себе си посегателства срещу вътрешната сигурност в държавата или посегателствата срещу властта от вътре. Раздел II е още по-интересен. Той се нарича “Предателство и шпионство” и съдържа престъпления, които представляват съдействие на друга държава в нейната дейност срещу България.

Радев в определен смисъл посяга и срещу властта отвъре, и съдейства на друга държава в нейната дейност срещу България. Това ражда дилемата повече национален предател или повече шпионин е действащият президент. Но нито някоя политическа сила ще зададе такъв въпрос на Конституционния съд, нито Конституционният съд ще му отговори. Което няма особено значение, тъй като срещу Радев всъщност вече ТЕЧЕ ПРОЦЕС НА ИМПИЙЧМЪНТ.

От 24 февруари 2022 Радев всъщност е в процедура по импийчмънт, която е повече от успешна. На 28 февруари той загуби военния си министър, отричащ термина война по повод руската агресия в Украйна. Това може да се смята за първия етап от процедурата по чл. 103 от Конституцията – повдигане на обвинение от най-малко една четвърт от народните представители. С гласуването на военно-техническа помощ за Украйна утре, 4 май 2022, което вероятно ще събере повече от две трети от гласовете на народните представители, процедурата ще бъде финализирана. Ако и БСП напусне управляващата коалиция, тя ще влезе в ролята на Конституционния съд, който има последната дума по процедурата. Ще бъдат назначени нови президентски избори.

Разбира се, такъв голям шлем би могъл да се случи само свят, който не е част от Руския свят. България за съжаление все още е. Но бързо се отдалечава. И освен на Путин, заслугата е и на Радев.

Българският президент ще запази поста, но загуби авторитета си. Вече забравихме юмрука срещу мафията. Но винаги ще помним козируването пред Москва.

ВЕЛИК МАРШАЛ, ВЕЛИК КРАДЕЦ

В налалото на април 2022 г. телеграм каналът “Беларуски гаюн” публикува тричасов запис от охранителна камера на беларуската куриерска компания CDEK в град Мазир (Беларус). На записа се виждаха откраднати от украинците вещи, които руските войници изпращат до родните си места. Само за 3 часа те експедираха 2 тона имущество. Рекордьорът-мародер Евгений Евгениевич Коваленко изпрати 450 кг. инструменти, музикални тонколони, маса, палатка и др. до родния си град Рубцовск в Алтайска област.

Но руската мародерска традиция е много, много дълга. Фантазията на тези кокошкари е твърде бедна, за да си представи какво са крали командирите на Червената армия от разгромена Германия.

Най-фрапиращ е случаят на легендарния маршал Георгий Жуков, хвърлял войските в безсмислени челни атаки с многобройни жертви. Той е автор на циничния цитат: „Бабы опять нарожают“ („Жените пак ще народят“), когато го упреквали, че не му е жал за загиналите войници.

Има куп сведения за златния батальон на маршала, който се занимавал с мародерство. Публична тайна още по онова време било, че покорителят на Берлин се връща от Германия “военни трофеи”, натоварени в седем жп вагона.

Смята се, че Жуков е изнесъл от Германия не само мебели, произведения на изкуството и скъпоценности, но и огромен брой луксозни автомобили. Сред тях е брониран Mercedes-Benz 770, спортен Horch 853 с каросерия на Ердман и Роси и Horch 951 с голям персонализиран корпус – като подарък за най-голямата му дъщеря. Колите са прибрани от Жуков, независимо, че в Москва той вече си има собствен автопарк, в който е и подаръкът от Йосиф Сталин – Packard 180 от 1940 г.

Колите на Жуков се пазели в София. Ето какво обаче е съхранявал защитникът на Ленинград, Сталинград и Москва и завоевател на Берлин в московската си дача.

Строго секретно
Министерски съвет на СССР
Другарят Сталин I.V.
В нощта на 8 срещу 9 януари т.г. бе извършено тайно претърсване в дачата на Жуков, намираща се в село Рубльово близо до Москва.
В резултат на търсенето беше установено, че две стаи на дачата са превърнати в склад, където се съхраняват огромно количество различни стоки и ценности.
Например:

  • вълнени платове, коприна, брокат, кадифе и други материали – общо над 4000 метра;
    кожи – самур, маймуна, лисица, тюлен, каракули – общо 323 кожи;
  • шевро от най-високо качество – 35 кожи;
  • скъпи килими и гоблени с големи размери, изнесени от Потсдам и други дворци и къщи в Германия – общо 44 бр., част от които са разпръснати и окачени из стаите, а останалите са в склада. Особено забележителен е големият размер на килима, положен в една от стаите на дачата
  • ценни картини на класическа живопис с големи размери в художествени рамки – общо 55 броя, окачени из стаите на дачата и частично съхранявани в склад;
  • скъпи комплекти сервизи и прибори за чай (порцелан с художествена декорация, кристал) – 7 големи кутии;
  • сребърни прибори и комплекти за чай – 2 кутии;
  • акордеони с богата художествена украса – 8 бр.;
  • уникални ловни пушки от Goland-Goland и други – 20 бр.
  • Това имущество се съхранява в 51 сандъка и куфара и се намира в насипно състояние.
    Освен това във всички стаи на дачата, на прозорците, на маси и нощни шкафчета в големи количества са поставени бронзови и порцеланови вази и фигурки художествена изработка, както и всякакви дрънкулки от чужд произход.
    Забележително е изявлението на работниците, извършили обиска, че дачата на Жуков по същество е антикварен магазин или музей. Вътре са окачени различни скъпи картини, и те са толкова много, че четири картини висят дори в кухнята. В спалнята на Жуков над леглото виси огромна картина на две голи жени. Има толкова ценни картини, които трябва да бъдат прехвърлени в държавния фонд и да бъдат в музея.
    Над две дузини големи килими покриват подовете на почти всички стаи.
    Цялото обзавеждане – от мебели, килими, посуда, орнаменти, до завеси за прозорци, е чуждо, предимно немско. В дачата буквално няма нито едно нещо от съветски произход, с изключение на пътеките, които лежат на входа на дачата.
    В дачата няма нито една съветска книга, но има голям брой книги в красиви златни подвързии в библиотеки, изключително на немски език.
    Влизайки в къщата, е трудно да си представите, че сте близо до Москва, а не в Германия.
    В края на претърсването намерените кожи, платове, килими, гоблени, кожи и други неща са натрупани в една стая, заключени с ключ, а на вратата е поставена охрана.
    Група оперативни служители на Министерството на държавната сигурност на СССР е изпратена в Одеса, за да извърши неофициален обиск в апартамента на Жуков. Ще ви докладвам за резултатите от тази операция.
    Що се отнася до куфара с бижута, които не бяха намерени в московския апартамент на Жуков, както свидетелства арестуваният Семочкин, по време на проверката се оказа, че съпругата на Жуков държи този куфар през цялото време при себе си и го носи със себе си, когато пътува.
    Днес, когато Жуков и съпругата му пристигнаха от Одеса в Москва, посоченият куфар отново се появи в апартамента му, където се намира в момента.
    Очевидно човек трябва директно да поиска от Жуков този куфар с бижута.
    10 януари 1948г.
  • Виктор Абакумов, министър на държавната сигурност

Жуков се „извинява“: „Не трябваше да събирам този безполезен боклук и да го слагам в някакви складове, смятайки, че никой вече не се нуждае от него. Кълна се като болшевик, че след това ще избягвам такива грешки и глупости. Със сигурност все още и изцяло служа на родината, партията и Великия другар Сталин“. Той остава в Свердловск до 1953 г., когато умира Сталин. После става заместник-министър на отбраната и арестува Лаврентий Берия с помощта на въоръжени войници. „Дойдох отзад, извиках „Стани! Арестуван си“ и завързах ръцете му, докато ги беше вдигнал“, спомня си Жуков в своите мемоари. От 1955 до 1957 Жуков е министър на отбраната. През 1957 Хрушчов го принуждава да се пенсионира.

Какво ли му крадат на Путин?

СЕКРЕТНАТА ДИПЛОМАЦИЯ НА XVIII ВЕК

Карл Маркс

Лондон, 1899

Появата на Рус

Рус като държава с център Киев е създадена от племената на поляните, които живеели на десния бряг по средното течение на Днепър. И Киевската земя (земята на поляните) дълго време преди създаването на държава била наричана Рус. Полянски градове били Киев, Чернигов, Переяславл. В теченеие на времето поляните се обединяват с другите славянски племена: древляни, северяни, дреговичи, радимичи, вятичи, кривичи, илменски славяни. Обединявайки се, асимилирайки се помежду си, тези осем племенни съюза стават основата на Руси. Именно тази общност по късно започват да наричат русини. Русите или русините стават основата на Рус с център в Киев. Както бихме се изразили днес, това била титулната, началната народност на Рус.

Имперска Рус

Рус с център Киев била своего рода имперска държава. Имало център (Киев и Киевщина) и имало колонии, които плащали на русите данък. Сред тях били литовските и финско-угорските племена.

В летописът на Нестор е записано: „А всички тези други езици дават дан на Рус: чуди, мери, веси, муроми, черемиси, мордви, пери, печера, ям, литва, зимигола, корси, норома, либ: всичките имащи свой език, от коляното на Афет, живеещи в полунощните страни“.

Всички завоювани страни също се смятали за Рус. Но населението на тези колонии не били етнически руси. И самите те не смятали себе си за руси. Те били „руски хора“ само в смисъл, че плащали данъци на Рус. Вярата също станала една(с обща църква) след като Рус завладяла тези племена. Безспорно имало културно влияние.

За Рус в тесния смисъл на думата дълго време се смятала само Киевската. След това и Черниговщина и Переяславщина етнически стават Рус. И много по-късно (в края на XII век) руси стават жителите на Галичина и Солина. След това Рус започнали да наричат Галицко-Волинското княжество. Не е имало повече никаква друга Рус.

Чуд (фино-угорски племена)

Фино-угрите, които плащали дан на Рус, живеели между Волга и Ока и в Приуралието. В Рус тези територии наричали Залесие. Това е централната част на съвременна Русия, която се присъединява към Рус някъде през X-XI век. По това време Рус съществува приблизително два века и русите са сформирани като етнос.

Не съществуват точни данни за завоюването на Залесие, известно е само, че това не е станало веднага, а когато Рус укрепва.

В края на XI век в Залесие се създава ново княжество: Ростово-Суздалското. То имало два центъра: Ростов и Суздал. През XII век се появява още един център: Владимир. Именно тези територии в литературата на XIX век се наричат Ростово-Суздалска или Владимиро-Суздалска Рус.

Но в летописите няма множество Руси: Киевска, Северна или каквато и да било друга. Още по-малко Ростово-Суздалска или Владимиро-Суздалскя. Всичко това е измислено през XIX век от имперските историци. „Киевска Рус“ е също толкова изкуствено название както и „Русия“. Рус е била само една и така се е и наричала.

Формиране на московитския (руския) етнос

През X век Ростово-Суздалската земя било заселена основно с фински племена. На тази територия започва да се формира и етносът на съвременния руски народ.

Като всяка друга метрополия, Киев влияел на завоюваните народи. Славянските преселници в Залесие, разбира се, се смесили с финските племена. И, разбира се, фино-угрите и другите племена с времето също се „порусначват“.

Те приемат и езика, и православната вяра. Но и до ден днешен руската провинция пази историята на фино-угрите, а не на славяните.

Руският народен костюм няма нищо общо с дрехите на славяните. Московитският фолклор също не е типичен за славяните. Измислиците за „най-славянския“, пръв и главен руски народ, са просто смешни.

Понякога градовете на фино-угорските земи били наричани по руски маниер, но въпреки това рекичките и мнозинството населения и досега са запазили финските си названия. Например, голям брой реки и притоци имат финското окончание -ва, което означава „вода“.

Залесие се намирало в „задния двор” на Рус. Народностите, които го населявали, живеели крайно бедно заради трудните условия на живот. Търговски пътища почти не съществували. Наоколо имало само гори и блата.

Затова киевските князе не смятали тези земи за „лакомо парче“ и дълго време никой не им обръщал внимание. Русите от своите богати и топли райони нямали желание да се заселват в Залесие. Преселници-русини имало малко.

Като цяло Рус никога не се е преселвала масово в Московия. Московитският етнос се сформира някъде през втората половина на XII век.

Русините като етнос с отделна държава и наименование съществуват от X век. Тоест, съвременните руснаци са най-младият източно-славянски етнос. Не старши, а младши, не брат, а съсед.

Самите угро-фински племена (наричани чуд) не назовавали себе си Рус. В летописите си те противопоставят себе си на Рус. Коя колония не би се противопоставила на чуждата й метрополия?

В Лаврентиевския и в Ипатиевския летописи това противопоставяне се вижда добре. А в тях са описани събития от XII-XIII век. Тоест, даже през XII век и в началото на XIII век, Новгород-Суздалските територии не са се смятали за Рус – нито Ростово-Суздал, нито Рязан, нито Смоленск, нито Владимирск.

Рус е била само земята на поляните, тоест метрополия на Киевските земи. А Киев е майката на руските градове и другите градове на разширяващата се Рус никога не са принадлежали на бъдещата Московия.

Руснаците смятат, че първата им държава (Рус) се е появила около 400 години по-рано от самите тях и че това е било именно тяхна държава.

Завладяването на Рус от татарите

В началото на XIII век заради междуособни войни Рус отслабва и пада под натиска на татарите. Те завладяват и Полша, и Унгария, и северните Балкани. Завръщайки се от победоносния си поход, татарите създават своя държава.

Така в долното течение на Волга се появява държавата Златна орда. Руските земи не влизат в Златната орда като част от държавата, а стават васали. Сега самата Рус била принудена да плаща дан.

Разпадът на Рус още повече отделя земите на Рус и Залесието една от друга. И културно, и етнически, и политически.

Московия или московската държава

Откъде се появява Московия? Угро-фините отначало са покорени от Рус, след това от татарската Орда. Но руските историци умишлено преувеличават влиянието на рус върху тези племена и умишлено обезценяват влиянието на Ордата и дори практически отричат влиянието на Ордата върху Московия.

И това при положение, че московитските земи са поробени от татарите почти 300 години.

Едва след разпада на Златната орда се образуват:

Московското княжество

Казанското ханство

Касимовското ханство

Кримското ханство

Астраханското ханство

Сибирското ханство

Москва (финско название) се споменава в запазените документи едва след средата на XII век като неголямо селище. През XVI век това название се разпростира върху цялото Московско княжество.

Самото княжество се появява в началото на XVI век, което е началото на руската държавност.

Мнозинството от европейските народи, както пише Евгений Наконечни, започват своята история с появата на собствена независима държава през IX-X век. Руснаците вероятно са единствените, които смятат, че първата им държава (Рус) се е появила приблизително 400 години по-рано, отколкото те самите.

Но фактите говорят друго: отначало московитският етнос се появява през втората половина на XII век. След това, през XV век, се появява Московската държава, а през XVI установява отношения със съседите си.

Европа, която в началото на царстването на Иван III едва забелязвала съществуването на Московия, притисната между Литва и татарите, била зашеметена от внезапната проява на огромна държава край източните й граници.

И така, Москва, Московия, Московска държава са управлявани от княз, а първият московски цар се появява през XVII век.

Центърът на държавата бил пренесен в Москва, но знатните придворни на московския княз били почти изцяло татари. И политиката на Московия била продължение на политиката на Ордата.

По-късно Екатерина II просто пренаписва историята, а историците, които пишели истината, имали много печална съдба.

Трубецкой пише: Московската държава възниква благодарение на татарското иго. Московските царе много преди да приключи „събирането на руските земи“, започват да обединяват земите от западната част на Великата монголска монархия. Москва става мощна държава едва след завоюването на Казан, Астрахан и Сибир. Руският цар се явява наследник на монголския хан. „Освобождаването от татарско иго“ се свежда до замяната на татарския хан с православен цар и пренасяне на двора в Москва.

До 1721 година официално се употребява само названието „Москва“ или „Московска държава“. До това време официално Русия не съществува, още по-малко като наследница на Рус. След това името бива съзнателно променено. През 1721 година Московското царство завладява земите, името и историята на Рус, и ги превръща в „Русия“. Това название не е народно, а изкуствено.

Именно с това започва митотворчеството за великата Русия или Великорусия. И само след сто години Московия вече е наричана Русия, а московитите стават руснаци или великоруси. Московия престава да признава завладяването на Рус, твърдейки, че става дума за една земя и за един народ. Русините-украинци изведнъж ставата „малоруси“.

Когато Московия сменя наименованието си, русините променят името на своята земя, за да не ги отъждествяват Рус и Московия. Рус все по-често е наричана Украина.

Три (не)братски народи

Предците на украинския народ са племената, живели на територията на съвременна Украйна – волиняни, деревляни, поляни, бели хървати, уличи, тиверци и сиверяни, които през X век са формирани като отделен етнос.

Племената, заемащи територията на Беларус (дреговичи, кривичи, радимичи) са предците на беларуския народ.

Илменските славяни сформират отделен псковско-новгородски етнос, който през XV-XVI век е частично унищожен, частично асимилиран от Москва.

В земите на Залесието славянските преселници се смесват с финските племена и сформират най-младия източно-славянски етнос-московити, или бъдещите руснаци. Това се случва във втората половина на XII век.

Ломоносов, Милер, Соловьов, Ключевски, Покровски и редица други руски учени са писали, че основата на народа на Московия са угро-финските племена, но самите руснаци претендират да са първият и главен славянски народ.

Московия (Русия) е плащала данъци на кримския хан, неин суверен и правоприемник на Златната орда, чак до 1700 година. Московският цар е посрещал кримския посланик извън границите на града, качвал го на коня си, а той пешком, водейки коня за юздата, го отвеждал в Кремъл, поставял го на трона, а самият той коленичел пред него.

Московия е преименувана на Русия от цар Петър I чак през 18 век, през 1721 година.

В средните векове всички картографи на Европа определят Московия като принадлежаща на Ордата, следователно на Азия.

Превод: faktor.bg

СТУДЕНАТА ПРОЛЕТ НА 1953-та

От три години времето върви назад. Бутат го в тази посока двете комунистически империи Китай и Русия. В края на 2019 с ковид-кризата Китай се опита да ни върне в 1984-та, и постигна плашещи успехи. Путин обаче завидя и надцака пандемията с война. Русия нападна Украйна. 2022-ра заприлича на 1953-та.

За по-младите – 1953-та е зората на Студената война, която очевидно не завърши през 1989-та. И по-точно – онзи неин етап, до който според мен максимално се доближихме през последните 2 месеца. Информационната война. Тя е основно средство на световната политика през цялата история на човечеството, доминиращ начин за постигане на духовна, политическа, финансова и икономическа власт в света. За краткост я наричаме пропаганда.

САЩ и Западът по принцип трудно стигат до идеята, че съветската/руската пропаганда трябва да се неутралиризира. Минаха 8 години след края на Втората световна война, преди Щатите да се решат „да съборят Кремъл“ не само с „куршуми“, за които не пестят пари (САЩ изхарчват 1 трилион долара за ядрени ракети от началото на Корейската война през 1950 до изпращането на войски във Виетнам през 1965), но и с думи. През 1953 се създаде Националния комитет за Свободна Европа – проект на Джон Кенън („дългата телеграма“), основан от Алън Дълес и до 70-те години на 20 век – финансиран от ЦРУ. Пропагандата на Радио „Свободна Европа“ (за Източния блок), и Радио „Свобода“ (за СССР) в комплект със „Звездните войни“ срути комунизма.

Време е Западът да вземе превес в хибридната война, както е новото име на информационната/политическата/идеологическа война от времето на комунизма. Русия все още доминира в нея заради разпиляното противодействие на Запада. Това трябва бързо да се промени.

Изискват се единни и и динамични усилия, за да се завладеят сърцата и умовете на хората, и най-вече на младите. Те са без достатъчно жизнен опит, но с искрен стремеж към свобода и справедливост. Този естествен стремеж ги води до странни заключения. Например, че мнозинството руснаци одобряват лидера си, защото той споделя техните принципи и защитава техните интереси, а не заради тоталната пропаганда на режима и силовата разправа с всеки потенциален конкурент. Или че американският протекционизъм и икономически егоцентризъм са гибелни за света, но руският авторитаризъм не е нищо повече от народписхология. И т.н.

Руската хибридна пропаганда в момента се концентрира най-вече върху безкритичния и безусловен пацифизъм на младите. Естествено, по-голямата част от хората не искат да воюват. Но има една малка част лоши хора, които искат. Затова войните никога не спират. И когато лошите хора решат да воюват, „аксиомата за ненасилие“ не работи. Едностранният пацифизъм се превръща в покана за агресия. Да, трябва да се забрани използването на въоръжена сила при разрешаването на спорове между личности и нации. Да, войната трябва да бъде поставена извън закона в името на човечеството. А режимите, които предизвикват войните? А правителствата, които употребяват насилие върху собствените си граждани? Те не трябва ли да бъдат поставени извън закона? Не можеш да се противопоставяш на употребата на сила срещу въоръжени противници, и да я одобряваш срещу невъоръжени. Или поне не трябва. Иначе влизаш в хибридните сценарии.

Що се отнася до врага, той трябва да бъде опознат, да му се влезе в главата и да се промени начина, по който вижда света. Нямам предвид Путин и руското политическо ръководство. Първо – те са непоправими, второ – нямат път назад. Това важи и за българските рубладжийски партии и хибридни медии, чиято вече неприкрита цел е изваждането на България от НАТО и ЕС и повторното й превръщане в най-близък руски сателит. Имам предвид обикновените руснаци и онази според мен преувеличена част заблудени и индоктринирани българи, които харесват Русия и Путин. С тях трябва систематично и методично да се работи по начина, по който работеше западната контрапропаганда по време на Студената война.

Целта й в Русия ще е да се подхрани съпротивата срещу путиновия режим. Тази съпротива от своя страна трябва да убеди Запада, че любовта към Свободата у повечето руснаци е по-силна от заслепението и подчинението пред Путин. 75- процентната подкрепа, която сега оказват руснаците на полуделия кагебист в Кремъл, не вдъхновява особено света да помага за свалянето му.

Но доколко реална е тази подкрепа? Обикновените руснаци са подложени на комбинация от наистина безумна денонощна гьоблесова пропаганда, затваряне на независими медии и репресии срещу свободомислещи журналисти. Колко честно би отговорил един човек на въпрос „Подкрепяте ли войната в Украйна?“, след като и самият въпрос, и отрицателният му отговор могатт да му донесат 15 години затвор?

Разбира се, освен за смелост, става дума и за пари. Путин харчи повече от 110 милиарда рубли годишно за пропаганда само от бюджета, без да броим олигарсите. Колко харчи Западът и България?

На фона на Русия сумите клонят към нула. Пропагандната пестеливост е функция на западното мислене, че свободата и демокрацията се рекламират сами. Щеше да е вярно, ако я нямаше Русия, нямаше го Путин и нямаше война. Сега обаче тази пестеливост трябва да се преосмисли, особено на фона на милиардите, които цивилизованият свят дава на Украйна, за да срази източните варвари. Стотици пъти по-малко средства са нужни, за да бъде сразени най-силните дивизии на Путин – пропагандните.

Има кой да направи това в Русия. Онзи ден Навални писа във Фейсбук: „Имаме нужда от реклама. Много реклама. Огромната национална антивоенна кампания ще започне с рекламна кампания. 200 милиона импресии на ден, за да стигнат до всеки руски интернет потребител два пъти дневно. Истории, публикации, споделяния. В цяла Русия, в градове и села. Във всеки таблет и всеки телефон“. И призова Джо Байдън, Държавния департамент, Борис Джонсън, Европейската комисия, Жозеп Борел, Урсула фон дер Лайен, Марк Зукърбърг, Сундар Пичай, спешно да намерят решение за смазване на пропагандата на Путин, използвайки възможностите за реклама в социалните медии.

Това е рецептата. Има кой да я осъществи и в България. Но политическият ни елит трябва да осъзнае колко е важно да се спечелят умовете и сърцата на хората, и най-вече на младите. Не по.малко важно е да се задържат. Купването на медии и политическото инженерство не излизат по-евтино.

Разбира се, много от вярващите в пропагандата на Кремъл – в Русия и извън нея – искат да бъдат лъгани. От тях не може да се очаква да направят дори минимално усилие да чуят алтернативно мнение. Не само от мързел, но и от страх. Истината боли. Но борците за истината би трябвало още повече да се стимулират от това.

И понеже започнах с исторически паралели – Западът постига пропагандно предимство пред Съветите, което те никога не наваксват, след среднощната реч на Хрушчов пред делегатите на ХХ конгрес на КПСС на 25 февруари 1956. Четири часа Хрушчов развенчава култа към личността на Сталин. ЦРУ се сдобива с тази реч чрез израелската служба за вътрешна сигурност Шин Бет. На 4 юни 1956 Ню Йорк Таймс я публикува цялата – 26 000 думи. Политическата ос на света се измества.

Нещо подобно ще се случи и след смъртта на Путин. Сигурен съм в това.





ВОЛГИН СЕ ОЛЯ, СЕМ МУ ДИША ВЪВ ВРАТА

Путинският пропагандист, кой знае защо самонаричащ се и обществено припознаван като журналист, опита да се подиграе с напусналата заради него Обществения съвет на БНР Александрина Пендачанска. Не разбирала от журналистика, нямало и да се научи, само се отърквала около партиите-победителки, и така попаднала в Обществения съвет на БНР.

Така с няколко фрази Волгин много точно описа себе си. Не разбира от журналистика, няма и да се научи, беше пропагандно острие на БСП, отъркваше се о някаква енигматична несъстояла се „различна лява партия“ , увърташе се около ИТН, сега около Възраждане…. Като интелигентен и честен човек, Пендачанска разбира от журналистика много повече от един агитпроп, който разбира само от манипулация. Друг е въпросът, че вместо да напуска певицата, трябваше да бъде уволнен водещият. При това много отдавна!

Е, няма лошо да се случи и сега, когато вътрешният мониторинг на Българското национално радио плюс външните експерти установят многобройните нарушения на закона и на вътрешните правила във водените от Волгин предавния Политически некоректно през последния месец. Които и да са експертите, ако са експерти, няма как да не установят тези нарушения, освен ако както винаги не се уплашат – от покровителите на Волгин или от самите себе си.

През 2014-2015 с Волгин (защо не Марицин или Ардин, бе Пешо, нали си български патриот!) си мерихме (де)конструкциите в БНР. Лично и многократно съм се убеждавал в интригантството и гьонсуртлъка му. Няма да разказвам как излизаше на верев със забит в земята поглед от студиото, правейки се, че не ме вижда, нито първоначално учудилият ме факт, че никой не искаше да бъде редактор на моето предаване. Впоследствие разбрах, че и двете са от страх. На Волгин – страх от истината и морала, на колегите – страх пред него, който освен водещ на Деконструкция, беше и продуцент на 12+3, и в това си качество поръчваше материали и съответно – осигуряваше хонорари на повечето репортери от програма Хоризонт. И май още го прави!!! Само ще припомня неоспоримия факт, че от първия си ден през 2009 до последния през 2015, Деконструкция НИТО ЕДИН ДЕН не е изпълнявала програмната си концепция. Предостатъчно основание предаването да бъде свалено дори без от управленско безсилие да му се прави огледален аналог. Сигурен съм, че има същите основания за Политически некоректно и сега.

Но въпросът не е във Волгин, макар че се олицетворява от него. Въпросът е принципен. Въпросът е за истината и морала в журналистиката. С тях въпросното лице е изначално скарано. Скарано е още от 1989 г., когато всички бекапе-та по всички земни кълбета паднаха от власт, и когато комунизмът, осиротял и посрамен, постепенно се върна в медиите – с надута диалектическа реторика, съчетана с осмиване и обругаване на опонентите. Това Волгин превърна в свой патент – осмиването и обругаването. Не истината, не моралът! Те са органично чужди както на комунизма, така и на комунистическите пропагандатори.

Трябва ли неморални лъжци да водят публицистични и коментарни предавания – особено в обществените медии? Категорично не! Лъжата никога не е била „друга гледна точка“, тя винаги е била лъжа. Моралният релативизъм никога не е бил „право на лична позиция“, винаги е бил евтино оправдание. Във всяко време е недопустимо лъжата и неморалността да се обявяват за професионални стандарти, но по време на война това е и престъпно. В петиция отпреди месец заявихме, че много български медии и български журналисти от години участват в руската хибридна война срещу България и Свободния свят, и че контролните органи в лицето на СЕМ и КРС не ги санкционират, „аргументирайки се“ с наличието на свободата на словото и липсата на цензура в България. Припомнихме и чл.419а от НК: забранено е да бъде оправдавано, отричано или грубо омаловажавано извършено престъпление против мира и човечеството, когато се създава опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора. Нарушилите този член могат да получат до 5-годишни ефективни присъди.

Волгин прави всичко изброено, но изстъпленията на руските агресори в Украйна все още не са обявени за престъпления срещу човечеството. Затова той и подобните му – Явор Дачков, Георги Любенов, Мартин Карбовски, Кеворк Кеворкян, проф. Иво Христов, Велизар Енчев, Валентин Вацев, Васил Василев, Боян Чуков, и т.н., “представят алтернативни гледни точки“. Затова хибридни сайтове като Блиц, Пик, Поглед, Гласове, Дума, Афера, Будна ера, Строго секретно, Геополитика и т.н., безнаказано облъчват лековерните читатели с полуистини и откровени лъжи.

Христо Грозев от Белингкет каза тази стурин по бТВ: „Имаме доказателства за намеса в български медии, плащане от страна на руското правителство и представители на руските спецслужби на български медии за публикации, които представят Украйна в негативна светлина. Предстои да публикуваме разследването тези дни“. Чакам да видя в него поне част от споменатите имена и за колко паници леща са продали (първо)родството си.

А може би си струват рублите. На принципа „Лъжи, все нещо ще остане!“, пропагандаторите на рашизма промиват мозъка на огромни маси хора, чиито брой впоследствие дава основание на некомпетентни и/или злонамерени политици да се аргументират с „общественото мнение“, което не позволявало да се направи това или онова. Всъщност, „общественото мнение“ е ефимерно и конформистко, то обикновено се създава и манипулира от безскрупулни „интелектуалци“, които по правило са левичари, и като такива обикновено са комплексирани неудачници. За което си отмъщават на света.

Ако общественото мнение е манипулирано, манипулацията може да бъде опровергана само чрез публични и категорични доказателства. Но простото отричане често не върши работа. На лошите идеи трябва да се противопоставят добри идеи. На злонамерената манипулация – добронамерена „манипулация“.

Предвид мащабите на изкривяване на българската медийна и политическа среда, това не е по силите на отделен интелектуалец, предаване или медиа. Нужно е общодържавно усилие. Трябва да бъде създаден, желателно със закон, Център за анализ и противодействие на хибридната информация в Блъгария. Той трябва да ръководи и координира събирането и анализа на информация за водената от чуждестранни правителства информационна война срещу България. Трябва да изработи и разпространи алтернативен, основан на факти разказ за света, който да противодейства на пропагандата срещу България и нейните съюзници.

Управляващите би трявало да имат воля и желание да го направят. Лично заинтересовани са – основна цел на хибридната пропаганда е да ги свали от власт.

ЗАЕМ-НАЕМ И РАЗГРОМ

Късно в сряда, 6 април 2022, Сенатът на САЩ единодушно одобри важен закон, който съживява програма от времето на Втората световна война.

Законът позволява на президента Джо Байдън по-ефективно да снабдява с оръжия и други доставки Украйна срещу агресията на Русия. Това е „Законът „Ленд-лийз“ за защита на демокрацията в Украйна“ от 2022 г. Той ще ускори трансфера на критично военно оборудване и други важни доставки за страната, като намали излишните бюрократични спънки и процедури. Включително безвъзмездно: разпоредбите предвиждат, че страните- получателки ще изплатят заема на САЩ по-късно. Или никога.

Очаква се до края на седмицата законът да мине и в Конгреса.

Какъв е първообразът на програмата „Заем-наем“ (на английски: Lend-Lease; lend – „давам назаем, заемам“; lease – „вземам под наем, наемам“)? Това е програма за военна помощ, която Съединените американски щати предоставят безвъзмездно на съюзниците си по време на Втората световна война – боеприпаси, техника, храни, стратегически суровини и др. Концепцията на „Заем-наем“ дава на американския президент пълномощия да помага на всяка страна, чиято отбрана се смята за жизненоважна за САЩ. Подобна програма е имала и Канада.

Първият закон за „Заем-наем“ е приет от Конгреса на САЩ на 11 март 1941 година. Според него:

– доставените технически материали (автомобили, военна техника, оръжие, суровини и т.н.), унищожени, изгубени, но използвани по време на войната, не подлежат на заплащане (член 5-ти).

– доставеното по Lеnd-lease имущество, което след края на войната е годно за употреба за граждански цели, да бъде заплатено напълно или частично на базата на предоставени от САЩ безлихвени кредити.

– след края на войната, в случай че американската страна е заинтересована, запазената техника и оборудване трябва да бъдат върнати на САЩ.

Общата стойност на доставките по Lеnd-lease възлиза на около 50,1 милиарда тогавашни долара, от които 31,4 – на Великобритания, 11,3 – в Съветския съюз, 3,2 получава Франция и 1,6 – Китай. Обратно са върнати общо 7,8 млрд. долара, от които 6,8 от Великобритания. Преизчислено в съвременни цени, доставките от САЩ са над 110 млрд. дол., а заедно с британските и канадските – 130 млрд. долара.

Доставките не са само на оръжие (самолети – 22 195, танкове – 10 000, оръдия – 9600, товарни автомобили – 376 000, джипове – 51 000, влекачи – 8000 и т.н.), стратегически продукти и метали( 200 000 т манган, 42 000 т хром, 350 000 т мед, 1 200 000 т прокат, 30 000 т суров каучук, 2 000 000 т нефтопродукти, вкл. високооктанови авиационни бензини, от които СССР има дефицит до края на войната.), но и на храни (най-вече месни консерви – 300% от производството в СССР за военните години, брашно, мляко на прах, варива, сушени плодове, плодови консерви и т.н.).

По Lеnd-lease СССР получават 1860 локомотива. Внесени са и 11 600 вагони. Самият СССР по време на войната произвежда… 98 локомотива.

Освен това са доставени 128 товарни и 281 бойни кораби и 3 ледоразбивачи. Повече от половината самолети на СССР са изработени от алуминий, доставен по Lеnd-lease.

Американските доставки на храни са общо 4 915 000 тона, от които:

-49 490 тона пшеница

-238 000 тона замразено говеждо и свинско месо

-624 000 тона захар

-81 004 тона масло

-307 тона шоколад

-664 600 тона консервирано месо (108% от общото производство на консервирани храни в СССР)

-331 066 литра алкохол

Вносът на храни е в ущърб на самите американци – 25% от свинското месо отива в СССР, за армията на САЩ остават 14%. В СССР се доставя и огромно количество краве масло, което довежда до криза на американския пазар.

Само доставките на храни в СССР от САЩ и Канада са могли да изхранват 10-милионна армия ПРЕЗ ЦЯЛАТА ВОЙНА!

СССР е получил и десетки милиони чифтове ботуши, бельо и др. дрехи. Включително копчетата на униформите на съветските войници!

Без помощта на съюзниците СССР не би могъл да спечели войната. Това нееднократно е казвано и от Сталин.

Сега си представете, че подобна помощ отива в Украйна. И преценете дали Русия може да спечели войната, която започна.