СТРАХЪТ ИЗЯЖДА ДУШАТА

Канят се да ви страхуват! Ама много! Със студ, глад, бедност, американски централи, еврогейове… Накратко – с капитализма и четирите годишни времена!

Всъщност не се канят, а го правят. От години, но от февруари насам – много целенасочено и методично. Откакто Русия нападна Украйна и разпали война в сърцето на Европа, хибридната война навлезе в нов етап. Страхуването, което е в основата ѝ – също. Пикът му за България ще бъде по време на предизборната кампания за 48-то Народно събрание. Тези, които ще ни плашат 24 по 7, са руските петоколонници, образно наречени от предците ни „рубладжии“. Мястото, на което ще го правят – тази част от българските медии, която е напълно или частично под контрола на Кремъл.

Със съжаление трябва да призная, че въпросната част включва най-тиражните медии и най-известните им журналисти. Медийната среда в България е силно замърсена. Тя никога не е била бистро планинско езеро, но сега в блатото на корпоративните интереси, престъпните картели, политическото влияние, правителствения натиск, и разбира се – корупцията, които дотогава я деформираха, мощно цопна и хибридната пропаганда. Руската връзка, дотогава крита от кумова срама, лъсна в новините и най-вече – в политическите предавания на мейнстрийм медиите. В резултат голяма част от българската общественост е манипулирана в проруска и антиамериканска посока. Целта е да се убедят българите да търсят алтернатива, идваща от Евразия.

Това не е много трудно с елит, който, ако използвам едно определение на английския философ и политик Франсис Бейкън, е „ненационален“. Според Бейкън за такъв елит собствените интереси винаги са над интересите на страната и народа. Членовете му никога нямат готовност да жертват нищо в полза на своя народ или страна. Олигарсите са класически представители на този вид елит. Те защитават до смърт своите бизнес интереси, наричайки ги национални, защото разбират, че чуждите конкуренти ще ги смачкат извън „тяхната държава“. Все пак ненационалният елит не е съвсем ялов – той може да удържа позиции или да реализира по-слаби стратегии. Но не може да чертае нови перспективи за държавата и да води народа към тях.

Преобладаващият тип избиратели в България улесняват ненационалния елит. Той определено не е прозападен, както и българите не са. Но и да беше, за 33 години видяхме, че Западът не можа да изтръгне бившите комунистически от изостаналостта и стагнацията, наследени от комунизма. Във великолепната си книга „Истинският вярващ“, Ерик Хофър, американски историк и философ, обяснява защо: демокрациите нито са склонни, нито са способни да разпалват ентусиазма на масите в домодерните страни. Напротив, Западът разпали антизападен кипеж, който пробуди Изтока от вековния му застой. Путин толкова рязко се събуди, че когато се почувства достатъчно силен, тръгна да променя световния ред.

От всичко казано дотук излиза, че страхуването е фасулска работа. Единственият му антидот е критичното мислене – прилагането на здрав разум, основан на доказателства, в определянето на едно твърдение като вярно или невярно. Но за това трябват знания, а за придобиването им са нужни усилия. Трябва време – за месец не можеш да научиш на критично мислене човек, който никога не е мислел сам. Трябва и увереност в себе си, каквато пасивните и плъзгащи се по течението хора обикновено нямат, защото не са постигнали кой знае какво в живота си. А тези хора са най-много и гласуват най-често. Особено когато ги е страх. Опасно е да се живее, когато гладът и студът са по петите ни. Тогава хората избират познатото зло. Което е и целта на страхуването.

Това сякаш прави мисията на искащите промяна невъзможна, а връщането на статуквото – сигурно. Така и ще говорят политиците на статуквото по медиите от мейнстрийма. Освен да плашат с глад, студ и бедност, ще обезверяват с несигурност.

Политиците на промяната обаче имат своя Хаймарс, който може да достигне окупираните от статуквото територии. Те трябва да разпалят, дори да раздухат надежда – надеждата за по-добър живот. И това като страхуването не е трудно – животът без кражба и лъжа със сигурност е и по-богат, и по-сигурен. Но за целта тези, които са крали досега, не трябва да бъдат избирани, а съдени, а тези, които ще управляват занапред, не трябва да лъжат и крадат. Преди това обаче трябва да ги изберат.

И накрая, в този изпълнен с цитати на по-умни от мен хора коментар, една застраховка по Монтен: „Всичко, което казвам, е под формата на беседа, и нищо под формата на съвет. Едва ли бих говорил толкова смело, ако очаквах да ми повярват“.

ПРОВЕРЕТЕ ПРЕДПОСТАВКИТЕ СИ!

Странна политическа шизофрения тресе от месец политическият ни елит. Със сигурност той е боледувал и преди, но сега заболяването на здравия му разум е особено видимо. Състои се в противоречието между рационални аргументи при вземането на решения, и ирационални очаквания за изпълнението им.

Дилемата е: предсрочни избори или технократско правителство. Тя терзае две от партиите в доскоро управляващата коалиция – Продължаваме промяната и Демократична България. Промяната иска избори, ДБ – ново правителство в рамките на този парламент.

И двете решения на политическата криза имат своите аргументи, да ги наречем предпоставки. Парадоксът е, че от сходни предпоставки се стига до противоположни решения, при това с надеждата, че те ще доведат до еднакъв резултат.

Това е логическо, философско, политическо и каквото друго искате противоречие. А в природата в противоречия не съществуват. Природата е една безкрайна и вечна хармония. Затова ако решите, че сте се натъкнали на противоречие, проверете предпоставките си, и ще откриете, че една от тях е погрешна.

Погрешната предпоставка в първото решение – предсрочни парламентарни избори през есента, е очакването на Продължаваме промяната, че след два месеца ще вземе толкова гласове в повече отпреди девет месеца, че ще съумее да състави ако не самостоятелно, то поне категорично доминирано от нея коалиционно правителство. Без Има такъв народ, а в идеалния случай – и без БСП.

Ще ги разочаровам – за девет месеца толкова много нови гласовоподаватели не се раждат, и толкова много стари не се преразпределят. В идеалния за ПП вариант те би трябвало да имат 90 плюс мандата, а Демократична България – 30 плюс. При положение, че според досегашните заявки, партиите се явят самостоятелно на изборите, и направят следизборна управленска коалиция.

Това е възможно само в един идеален свят, в който теоретичните математически модели, маскирани като „социологически“ проучвания, работят безотказно като природните закони. Или в един измислен свят, където тези закони не действат. Не живеем в нито един от тези два свята.

67-те народни представители на Промяната могат да станат 100, а 16-те на Демократична България – 32, само ако ги няма „Борисов, Пеевски, Трифонов и Митрофанова“, както правилно идентифицира силите, свалили правителството му, Кирил Петков. Но не знам дали си дава сметка, че това са само агентурни псевдоними на комунистическата номенклатура и нейните тайни служби, които превърнаха България в своя псевдокапиталистическа бащиния. Чрез десетилетни колосални кражби те натрупаха практически неограничен ресурс. Да, именно те свалиха Петков и колкото пъти да дойде на власт, толкова пъти ще се опитва да го свалят. А преди това ще му пречат да спечели властта с лъжи и интриги и с (по)мощта на партиите си, с медиите си, със социолозите и политолозите си, с платените тролове в интерент и безплатните полезни идиоти в села и малки градове, с руските шпиони в службите и държавната администрация…

Комунистическите ченгета са дяволски изчадия. Те са сили на мрака, и да искат, не могат да направят нищо светло. И като дявола никога не се предават. Губят битки, но продължават войната. Справка – Путин и кариерата му след 1989-та. Душманите на Промяната са „хората на Путин“ в България. И все още я владеят. България може да бъде променена само ако скъса пъпната връв с Русия. Това може да направи единствено идеологически мотивирана партия/партии с абсолютно мнозинство в парламента и силна обществена подкрепа. Сама Продължаваме промяната не разполага с нито едно от двете. С помощта на Демократична България (може би) ще разполага. „Продължаваме промяната на Демократична България“ би било подходящо име за ПРЕДИЗБОРНА коалиция между двете партии.

Погрешната предпоставка във второто решение – технократско правителство с мандата на Демократична България, изпълянващо програмата на проектокабинета Василев и с премиер Никола Минчев.

Самата формула „технократско правителство с премиер политик“, е вътрешно противоречива. Няма как министрите да са „технократи“, а премиерът им – бивш председател на Парламента! Дори лидерите на Продължаваме промяната да са технократи по произход, с влизането си в политиката те станаха политици. Ще станат отново технократи, ако излязат от нея. Дотогава и начинът им на мислене, и действията им, ще са политически. Това важи и за технократите, които биха влезли в правителството. С това те автоматично ще изгубят не само технократския си статус, но и възможноста да мислят като технократи.

Сега да предположим, че технократското правителство ще има технократ за премиер. Някой дежурен професор, има ги в изобилие. Такъв тип правителство предполага неполитическа програма с ограничени цели. Проектопрограмата на несъстоялия се кабинет Василев не може да бъде изпълнявана от технократски кабинет. Освен че компресира в 6 месеца цял четиригодишен мандат, тази програма си постави суперполитически цели като енергийна независимост, съдебна реформа и борба с корупцията. Как си представяте такива цели да бъдат постигнати от технократски кабинет? При това поддържан от политици, поне половината от които активно ще пречат на осъществяването им?

А ако кабинетът ще е технократски, и ще му се поставят неполитически цели, защо да го назначават политици? По-добре това да направи президентът. Всъщност „технократско правителство“ в България е синоним на служебно правителство. В Италия, най-често давана за пример на успешни технократски правителства, служебни кабинети няма. Мен ако питате, не трябва да има и в България, но това е тема на друг анализ.

И така, истинската дилема пред Продължаваме промяната и Демократична България, е: политически кабинет с мандата на Демократична България, но с премиер от Продължаваме промяната, или предсрочни избори, на които двете партии се явяват в предизборна коалиция и ги печелят с абсолютно мнозинство.

Всичко друго налива вода в мелницата на силите на мрака. И пречи на всякава промяна и демократизация.

ПРОМЯНАТА НА ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИ

Колкото по-ясно става, че ще има избори наесен, толкова по-очевидна е нуждата от общо явяване на ПП и ДБ на тях.От 2009 г. разочарованите от десните партии устойчиво се разпределят приблизително в следното съотношение – половината престават да гласуват, около една четвърт са твърдо зад ГЕРБ, а останалите 25 на сто подкрепят някоя друга формация, в това число партии като „Атака“ и „Възраждане”. Миналата есен Продължаваме промяната промени това съотношение за сметка на псевдонационалистите, но с ковид-кризата и Македония те отново набраха скорост. Няма никаква гаранция, че този октомври те ще повторят успеха си от миналия ноември. Подобни щастливи стечения на обстоятелствата рядко се повтарят.

Затова вариантът за общо явяване на изборите тази есен на ПП и ДБ не само трябва да бъде обсъждан. Трябва максимално бързо да бъде приет и да бъде потърсена подкрепата за него на гласувалите и за двете партии. Впрочем ПП ВСЕ ОЩЕ не е регистрана като партия! След учредителното събрание през април, ПП още няма подадени документи за регистрация в съда. Срокът изтича след две седмици, трябва и поне месец, докато излезе самата регистрация. Може да се окаже, че Кирил Петков и Асен Василев отново ще се нуждаят от „ракета-носител“, за да участват в изборите!

Но дори това да не се случи, предизборната коалиция с ДБ е задължителна. Преговорите за нея трябва да започнат с взаимно преглъщане на егото. Ако щете – със смирението, за което заговори дори нарцис като Борисов! Смирението е добродетел, не подчинение. Победа, не поражение. Това, че сте смирени, не означава че сте унижени. Гордостта е смъртен грях. Двойна коалиция обаче няма да е достатъчна за спечелване на изборите. Задължително е двете партии да се огледат и около себе си и да се „отворят“ и към организации и личности, които не са техни формални членове.

Има световни практики в това отношение. Добър начин да се случи такова отваряне е чрез някакъв вид дългосрочно споразумение, което гарантира непрекъснато взаимодействие между политическите субекти и гражданските структури. Последните трябва да са активен участник във формиране на политики, определяне на конкретните проблеми, генериране на идеи и експертната работа за създаване на ефективни решения. Партиите като политически субекти да поемат ангажимента да изразяват интересите на гражданите и гражданските сдружения, а те от своя страна се включат със своя експертен потенциал във формирането на политики. Този съюз може да бъде скрепен чриз вътрешнокоалиционни националнопредставителни избори на лидер, ръководство и програма на коалицията ПРЕДИ тя да се яви на избори през тази есен. ДБ има изпробвана в практиката електронна платформа за „праймъриз“. И няма значение, че избирателната ни система е пропорционална, а предсрочните избори ще са за парламент, а не за президент. Разривът между политиката и реалния живот е толкова голяма, че хората вече не правят връзка между политиката и ежедневието. Поради това не „привиждат” „нормални”, талантливи и достойни хора в ролята на политици. Ето един начин за селектирането им!

В противен случай една не особено многобройна, но изключително важна от гледна точка на позициите си в обществото негова част, пак ще бъде лишена от политическо представителство – частта на умните, инициативни и предприемчиви българи, които така плашат ретроградното статукво. Това няма да е драма за тях – те се оправят сами, но би могло да се превърне в изборен провал за една демократична коалиция, която ги пренебрегне. Може пък след изборите тези индивидуалисти с предприемчив дух да станат ядро на „партия от нов тип“ – отворена, диалогична, не толкова централизирана, която уважава личността и ѝ помага да се развива. И най-вече: оглавявана от ТАКИВА личности. Това прилича повече на политически клуб – с алтернативни форми на организационен живот, със защита на професионални или съсловни интереси, с конкретни политики. И ПП, и ДБ са такива по дух.

Така би била решена дилемата на дясното от разпада на СДС насам: „реорганизиране на наличните политически субекти или старт на чисто”. Преди 5 години „Демократична България“ избра първия път, но това не тушира вътрешните напрежения между отделните съставни части на коалицията и не притъпи лидерските амбиции. Не изключвам възможността една предизборна коалиция като описаната по-горе след изборите да прерасне в така мечтаната „голяма дясна партия“, която да управлява България. И двата пътя, които по принцип са успоредни, а не се пресичат!- да се слеят.

Преди това обаче трябва да бъдет спечелени следващите избори. Опитах се кажа как.

СКОРО ЩЕ СИ ЯДАТ ПРИКЛАДИТЕ НА ПУШКИТЕ

Днес в Официалния вестник на ЕС бе публикуван шестия пакет от санкции срещу Русия заради войната в Украйна. Поредният номер е символичен – списъкът е като есе, писано от отличник.

Европейските лидери заслужиха отлична оценка не заради дълго уговаряната и в крайна сметка компромисна забрана за покупката, вноса или преноса на руски суров петрол и петролни изделия. Там са по-скоро за 4. Пиша им щестица заради „ограниченията за износ на стоки и технологии с двойна употреба, както и на стоки и технологии, които може да допринесат за технологичното подобряване на отбраната и сигурността на Русия“.

С тези ограничения цивилизованият свят на практика възстанови КОКОМ и направи Руската федерация ембаргова държава. Което е много добра новина!

КОКОМ бе съкращението на Координационния комитет за многостранен контрол на износа, който осъществяваше контрола върху експорта на така наречените стратегически стоки за бившия СССР и социалистическите страни. Той функционираше от 1 януари 1950 г. до 31 март 1994 г. Предхождаше го тайно „джентълменско споразумение“, сключено през ноември 1949 г. по инициатива на САЩ, със 17 държави -15 от НАТО (всички без Исландия) плюс Япония и Австралия. Продукцията, подложена на експортен контрол, беше групирана в три списъка: оръжие и боеприпаси, както и материали и технологии за тяхното производство; оборудване, свързано с използването на атомната енергия; промишлено оборудване с двойно предназначение, което би могло да се използва и за военни цели. От 1996 г. действа НЕОКОКОМ, на който макар и трудно, и България стана член при Виденов.

Ембаргото върху стоките и технологиите с възможно двойно предназначение принуди Народна република България да създаде специализирано звено в Държавна сигурност за кражба на интелектуална собственост от западни фирми. Компютърните и оръжейни технологии, както и рецептите за антибиотици, бяха най-желаната плячка за “научно-техническото ни разузнаване”. Още повече, че бяхме “специализирани“ в тези производства по линия на СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ, пародиен соцеквивалент на Европейския съюз).

Разцветът на промишления шпионаж бе в средата на 80-те години на миналия век. КГБ и Щази бяха особено ловки крадци… и не по-малко предприемчиви търговци. Останалите соцстрани плащаха с „твърда валута“ откраднатото на съветските и германски другари. А повечето от тази понякога струваща милиони заппадногермански марки информация и документация бе „извлечена“ от официални фирмени брошури и от каталози, подарявани на промишлени изложби. Другото бяха статии и снимки от западни вестници…

Е, руските разведчици пак ще им се наложи да правят така (макар че се съмнявам някога да са спирали). И преди приемането на Шестия пакет поради забраната за продажба на западни технологии руските инженери почнаха да влагат във военното оборудване на армията компютърни чипове, предназначени за домакински уреди. Така старият виц за самвовара, който накрая все се оказвал „Калашников“, придоби плът и кръв.

Ние, българите, обаче трябва да сме много внимателни с руския КОКОМ. Български посредници винаги са се изкушавали да помагат на братушки, заобикалящи някакво западно ембарго. Наскоро „Ройтерс“ разкри схема, чрез която руски бизнесмен изпращаше забранени за експорт в Русия американски чипове чрез български посредник. Българите монтираха чиповете на платки и повторно ги изнасяха в Москва. И днес чрез реално съществуващи компании и кухи фирми руската армия продължава да се снабдява с нужните чипове за направата на оръжия.

Руснаците имат много пушки. Скоро ще почнат да ядат прикладите им.

АЙДЕ ТОЯ ПЪТ ДА НЕ ЧУВАМЕ „ГЛАСА НА НАРОДА“!

Звънки удари на сърп и чук се носят откъм парламента. „Възраждане“ кове референдум срещу въвеждането на еврото от 1 януари 2024. За да „предотврати национално предателство“!

Няма да коментирам смисъла и ползата от влизането ни в еврозоната, нито времето, когато това трябва да стане (защото с присъединяването си към ЕС сме се съгласили, че ВСЕ НЯКОГА ще приемем единната европейска валута). Ще кажа няколко думи за референдумите като такива, защото левите почнаха прекалено често да спекулират с тях като символ на неосъщественото народовластие. Толкова често, че направо „референдумизираха“ социалистическия идеал. Което само добави нова щипка лицемерие към старата лудост.

Референдумите в България отколе са начин да се стори социализъм. До 10 ноември 1989 е имало само три – на 19 ноември 1922 г., на 8 септември 1946 г., и на 16 май 1971 г. На първия национален референдум, свикан от земеделското правителство, са осъдени т. нар. „виновници за националните катастрофи”. На втория, свикан от отечественофронтовското правителство, Царство България е провъзгласено за Народна Република България. На третия, свикан от комунистическото правителство, е приета Втората републиканска конституция (1971-1991 г.), по-известна като Живковската конституция.

На този фон изключването от обхвата на действащия Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление на „въпросите за допълнение и изменение на Конституцията, въпроси от компетенциите на Великото народно събрание, въпроси на държавния бюджет и данъчното облагане”, е направо политическа мъдрост.

Макар че и с разрешените за референдум въпроси имаме печален опит. Между 2013 и 2016 г. проведохме три „всенародни допитвания“. За улеснение ще ги наричам по имената на инициаторите им : БСП-референдум (2013, за Белене, провален поради ниско участие), президентски референдум (2015, за електронно гласуване,  иницииран от Росен Плевнелиев и спечелен, но електронно гласуване все още няма) , шоу-референдум (2016, иницииран от Слави Трифонов, с 6 въпроса, които или бяха обявени за конституционно несъобразни, или обезсмислени с последващи законови актове). Седми за еврото, осми за излизане от ЕС и девети за излизане от НАТО не ни трябват!

Но ни трябва политическа, а в случая – и логическа култура. За специализирани, свързани с експертна оценка неща, каквото е влизането или излизането в международни съюзи, не се питат лаици. Още по-малко се питат манипулативно, както стана през 2013 на „ядрения референдум“, организиран по инициатива на БСП. Социалистите събраха над 770 000 подписа с въпроса: „За“ или „против“ строежа на АЕЦ „Белене“? Впоследствие обаче ГЕРБ редактира въпроса на: „Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?“ След като първоначално бяха „за“, в последния момент привържениците на Борисов не гласуваха или гласуваха с „не“. Референдумът се провали.

Така ще стане и с еврото, ако Копейкин събере 48 подписа на депутати или поне 200 000 подписа на простосмъртни, за да разгледа Народното събрание предложението за референдум. Срокът е 3 месеца, през което време лидерът на „Възраждане“ ще се „конвъртне“ поне 90 пъти. Но ще си направи брутален политически пиар както със зелените сертификати и оръжието за Украйна, и бадева ще качи още някой процент.

Управляващата коалиция не трябва да допуска референдум за еврото не само защото такъв по закон не може да бъде проведен според чл.9, ал 4 на Закона: „Референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация“. Не трябва да допуска, защото „пряката демокрация“ може лесно да бъде „продадена“ на бедни и лошо управлявани страни като България. „Пряката демокрация“ по български няма нищо общо с демокрацията. А няма, защото е вдъхновявана от „нелибералната демокрация“ на Путин. Политинженерите на Кремъл от години маскират марксизма като консерватизъм. Затова дирижираните и финансирани от тях български партии не искат политически плурализъм, върховенство на закона, спазване на основните човешки права и свободи, разделение на властите и развито гражданско общество, каквито са елементите на пряката демокрация в цивилизования свят. Искат „контролирана демокрация“, в която парламентът служи като гумен печат на батюшката-цар. Е, и покривът на парламента върши някаква работа. На него по стар български обичай побиваме знамето. „По заповед на щуката“, т.е. на Путин, то ще бъде „неоконсервативно“.

И леко опърпано. Консервативният политинженерен байряк първо го вя ГЕРБ, после БСП, после обединените и разединени патриоти, сега в редичката клефуцат Възраждане и Български възход. Всички искат европейските пари, които се задават. Но не искат законите, по които те се правят. Още по-малко са петимни за идеите, които стоят в основата на законите.

Така че каквото и да ви консерваторят, става дума за пари. И референдумите са начин да се доберат до тях.

СМЕШЕН ПЛАЧ!

Малко да се опита някой да въведе ред в чудовищните кражби, които вече 33 години наричаме политика, и го обявяват ни повече, ни по-малко, за фашист! С това прозвище се сдоби вчера финансовият министър Асен Василев заради „изтеклия“ към БНР законопроект за мерки за превенция и защита на националната сигурност от рискове за икономическата и финансовата система на държавата. Законопроектът бе набързо обявен за мракобесен, Междуведомствения съвет, който ще брани държавата от рискове за икономическата и финансовата система – за протиконоституционен, а списъците на извършващите финансови престъпления“ – за нарушаване правата на човека.

Все силни думи. Максимално силни. Думи като куршуми, чиято ако не единствена, то поне основна цел е да предотвратят всяка възможност извършващите престъплението „кражба“ да бъдат наказани ако не от българската, то поне от чужда държава, която покрай себе си пази и нас.

Нали никой не се съмнява, че името на Човека, който опозицията и повечето управляващи, стреснати от силните епитети защитават, е Делян Пеевски? Нали не сте забравили, че миналото лято подопечната на ГЕРБ/ДПС и лично на Пеевски прокуратура запита Департамента по правосъдието на САЩ на базата на каква информация бяха наложени санкциите на Делян Пеевски, Илко Желязков, Александър Манолев, Петър Харалампиев, Красимир Томов? Нали помните, че тази зима два различни тричленни състава на Върховния административен съд (ВАС) обявиха за нищожни части от акта на Министерския съвет, свързан със санкциите по закона „Магнитски“? Същият този съд, чиийто председател Георги Чолаков онзи ден се скара на депутатите, че приемат поправка в Закона за досиетата, която позволява на Комисията да обявява имената на комунистическите ченгета? На практика през февруари 2022 Върховният административен съд обяви за нищожно решението на служебното правителство да създаде т.нар. „черен списък“ на хора и фирми след санкциите по глобалния закон. Сега финансовият министър се опитва да създаде отново този списък с нарочен закон. И го обявяват за фашист!

Ще отворя малка скоба, за да обясня нелепостта на епитета „фашизъм“, особено в устата на „бивши“ комунисти. Фашизмът централизира властта, не позволява опозиция или критика, съсредоточава контрола над всички видове дейност в ръцете на държавата, но ЗАПАЗВА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ! Комунизмът, освен тоталния контрол върху обществото, установява контрол и върху средствата за производство, капитала, земята и т.н., в името на пролетариата. По-точно казано – направо ги краде. Така че закон, който отнема чужда собственост, би трябвало да бъде наречен комунистически, а не фашистки. Ама обръща ли им се езика на всичките бивши комунисти, разпределени във всичките настоящи партии ???

Да продължа по същество: такъв закон трябва да има, такива списъци трябва да се направят, такива последствия включените в тях (проверка по Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество) трябва да понесат. ЗАЩОТО СТАВА ДУМА ЗА НАГЛИ И ЧУДОВИЩНИ КРАЖБИ! Мога да разбера гневните реакции на бившите управляващи от ГЕРБ и прокситата им от ДПС – те опоскаха държавата и се страхуват от възмездие. Но съм неприятно изненадан от паническите оправдания на партии от управляващата коалиция, която дойде на власт с посланието „нулева толерантност срещу корупцията“. Какво друго, ако не нулева толерантност срещу корупцията, е подобен закон? При това не само националната, но и глобалната? Защо се плашат от сянката си? Кого „внимават да не обидят“? Защо?

Ако е заради опасенията за злоупотреби и субективните преценки на политици, които могат да използват закона за разправа с политически противници, това са пълни глупости. По-големи дори от епитета „фашистки“, с който очевидно оттук нататък ще бъде „брандиран“ всеки опит да се бори корупцията, облечена във власт. Списъците били тоталитарен инструмент – сякаш ги няма за всичко в живота, което е някакъв дефицит – в случая дефицит на справедливост. Финансовият министър щял да взема субективни решения, понеже е политик. Нима решенията на председателя на Върховния административен съд или главният прокурор са гарантирано обективни, понеже са юристи??? От какъв зор тогава да ги сменяме, като толкова право съдят ? И не беше ли съдебната реформа основен приоритет на управляващата коалиция наред с борбата срещу корупцията? Прави ли си още някой илюзии, че с тази прокуратура и този съд тази корупция ще векува?

И друга илюзия вече трябва да не си правят продължаващите промяната – че ще се радват на медийния комфорт и социлогическото благоразположение, които им помогнаха да дойдат на власт. Злополучният проекозакон изтече през националното радио, което поне през последните години бе бащиния на ДПС (както впрочем и БНТ). Няма как журналист да се добере до подобен документ, ако не му бъде подхвърлен. Жокер – най-острите критики към законопроекта отправиха от ИТН…

С такива приятели на Кирил и Асен не им трябват врагове.

МИНАЛОТО НЯМА ДАВНОСТ!

Вчера много спорният председател на Върховния административен съд Георги Чолаков отишъл на заседание на парламентарната вътрешна комисия да се кара на депутатите, че приемат на второ четене Законопроекта за изменение и допълнение на закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, който през март 2022 група депутати от управляващата коалиция внесоха в парламента. Според добре информиран източник Чолаков дори заявил, че даже депутатите да приемат промените, ВАС няма да се съобразява с тях.

За какво точно става дума? Законопроектът препотвърждава държавната политика за разкриване сътрудниците на комунистическите тайни служби, която Върховният административен съд от 2019 г. се опитва да промени. Очевидната му цел е обществеността да остане неинформирана за агентурното минало на някои от кандидатите за изборни политически дължности, вече обявявани за сътрудници на Държавна сигурност. С приемането на внесените поправки, Комисията по досиетата ще може да се позовава на предишно свое решение за принадлежност на проверяваното лице към Държавна сигурност и РУМНО, без да е длъжна отново да установява принадлежността му или да търси нови доказателства за нея. Така се гарантира публичност, прозрачност и проследимост на информацията, към която има засилен обществен интерес.

Има няколко възможни отговора защо Върховният административен съд не иска това, и нито един от тях не е лицеприятен. Достатъчно е да си спомним, че преди години председателят на комисията Евтим Костадинов бе казал, че приблизително всеки 17-и българин е бил свързан с бившата Държавна сигурност… Но обструкциите на върховните съдии за пореден път потвърждават нуждата да се знае всичко за всички – и агенти, и сътрудници. При това не само имената им, ако попадат в обхвата на някоя буква от сегашния закон за досиетата, защото кандидатстват за обществена длъжност или защото са били началници на нещо. Едва ли само на мен ще ми е интересно да знам колко милиционери – в най-широкия смисъл на думата – е имало в НРБ. Какви са били целите, задачите и структурата на всички управления на КДС (Комитета за държавна сигурност). Кои са били началници на тези управления и кои – техни заместници. Колко ченгета са работели под прикритие в посолствата и търговските представителства на Народна Република България, както и в представителствата на държавни компании и кореспондентски пунктове на средствата за масово осведомяване зад граница. Колко са вербуваните секретни сътрудници (агенти, резиденти, държатели на явочни и конспиративни квартири) за периода 1967-1989 година – както български граждани, така и чужди граждани от български произход. Грях ми на душата, но искам да знам и имената на починали сътрудници и агенти.

Знам, че никъде няма такава обобщена информация. Но детайлното познаване на най-близката ни история е единственият начин да избегнем повторението й. Затова смятам, че е крайно време да бъде създаден прословутия и спряган от години Институт за национална памет, чиито сътрудници да дадат отговор на тези и още много други свързани с бившата Държавна сигурност въпроси. Да речем: кои са били съветниците на КГБ и на ГРУ в България, кои българи са изкарали техните школи в СССР, кой е търгувал с оръжие, цигари и наркотици, кой е подготвял терористи… Може би е разумно такъв институт да е под шапката на сегашната Комисия по досиетата – дори да не се нарича институт, а да е например негова Дирекция „Научна и изследователска дейност“, която да раследва и огласява престъпленията срещу българския народ чрез сборници и изложби. Защо да не направим и постоянен Музей на комунизма, който да обединява експонатите от сегашния Музей на социалистическото изкуство, експозицията на сегашната Комисия, и новооткрити архиви, атрибути и символи на комунистическата власт? Сградата на бившата Дирекция на полицията на Лъвов мост е многократно предлагана за подобна цел. Да не говорим, че тази Дирекция „Научна и изследователска дейност“ може и ТРЯБВА да формулира предложения за учебните програми по история, които касаят периода на комунизма, и да ги предоставя на МОН. И, разбира се, да продължи да огласява агентите на ДС и РУМНО. Чувал съм от членове на комисията, че в това отношение имат работа за още 10-15 години…

Впрочем, самата Комисия по досиетата може да се прекръсти например на Комисия за изследване престъпленията на комунизма в България. Да припомня, че през 2000 година парламентът обяви комунизма за престъпен в нарочен закон.

Добре е народните ни представители да помислят по тези въпроси, докато дойде ред на смяната на сегашните членове на Комисията по досиетата. Те вече работят повече от 4 години след края на мандата си, може да поработят още малко, докато законът им се промени и допълни в споменатите от мен посоки.

КОЙ ЛЪЖЕ И КОЙ МАЖЕ

Две социологически изследвания на две агенции в два последователни дни. Случаенос? Не мисла.

Социолозите определено искат да свалят правителството. Ако може – още утре, ако не може утре – когато може.

Не лично те, разбира се – тези, които им плащат. А за какво им плащат? Да убедят българите, че познатите крадци от ГЕРБ и ДПС трябва пак да съставят правителство, за да продължат да крадат. Да крадат толкова, че да хартисва и за социологическите агенции, които да обясняват как новото-старо правителство не бива да се сваля, защото краде най-добре.

Да разчетем какво социолозите ни казват, че са им казали хилядотина от нас, на които са звъннали по мобилния или са тикнали таблет в носа.

Вчера „Тренд“ (с изпитаната фалшивка „Ако изборите бяха днес….“):

  1. Сегашните управляващи от „Продължаваме промяната“ потъват, предишните като делфини порят вълните на народната любов. Потъват, щото дават на всеки, който им поиска, и за целта взимат заеми на поразия. Помощ, ние ще ги плащаме!!! Предишните от ГЕРБ крадяха от всички по малко чрез „строителството“ на магистрали, стадиони и спортни зали, и по много от малкото, които имаха повече. Ако малкото, които имаха много, не даваха поне половината, им взимаха всичко. Но нищо, не е проблем, те и окрадените бяха едни крадци… Сегашните целуват з….а на САЩ, и затова ония на секундата им пращат два танкера газ за жълти стотинки, ма то това ще е еднократно, не се лъжете! Предишните бяха марионетки на Путин, построиха му газопровод за три милиарда наши пари, за да им позволи той да откраднат милиард и половина негови, ма то това само веднъж, те вече не правят така!
  2. Борисов фашизира България толкова, колкото Путин – Русия: централизира властта и съсредоточи контрола над всички видове дейност в ръцете си; потъпка всяка критика; смаза всяка неконтролирана опозиция. Добро момче, но лесно се отмята, затова ще му сложим чатал на врата. С достатъчно копейки ще купим висока вишка, по която „Възраждане“ ще се изкатери до четвъртото място в парламента, и Костадинов ще стане вице на Борисов. Така де, четири години патриотът беше от Бургас, ред е на Варна!
  3. За Българския Възход трябват повечко пари, ма и на Янев хората ще ги вкараме от воле! Даже ще изпреварят тия досадни еврогейове от Демократична България! Ако товарищ Радев не може от президентството, ген. Янев ще клейми НАТО и САЩ от парламента.
  4. Аре, от нас да мине, пак ще влезе и Славчо. Много помагаше момчето, и пак ще помогне. Шут винаги си трябва.
  5. Парламентът и правителството потъват нормално. През май 19% от българите са харесвали парламента – с 5 % по-малко, отколкото през април, и 22 % процента са си падали по правителството – пак с 5% по-малко, отоклото през април. По пет, по пет – до края на годината ще ги занулим

Днес „Маркет линкс“ (с фамозната класация по „рейтинг“):

  1. Генерали карат влака! С най-високо доверие е държавният глава о.з. ген. Румен Радев. Почти половината българи (48%) му вярват, само една трета заблудени мислят, че ги лъже. Както чинопочитанието изисква, бившият служебен премиер о.з.ген.Стефан Янев е втори по доверие с 28% след о.з.ген. Радев. Трети е тоя, дето пак ще го правим първи – о.з.ген. Бойко Борисов. Малко му е ниска топката на бат’ Бойко, ма той накрая много се оля. А и стъпи ли пак на Дондуков, лесно ще дръпне! И тримата козируват правилно – на изток, ако трябва, ще ги менкаме на почетната стълбичка.
  2. На машинистите им трябват помощник-машинисти. За да не заспят генералите, слагаме Костадин Костадинов и Кирил Петков да им дишат във врата – съответно с 19 и 17 % одобрение. Нашто момче Коцето естествено е с 2 % повече, отколкото Кирчо! Ако продължава да се развива както досега, ще му дадем и повече. Нали колегите го готвят за вице!
  3. В локомотива има и огняри. Понеже знае много вицове и криво-ляво пее, на Славчо ще гласуваме 17 % доверие, на Нинова – 16 %. Макар че и двамата не са много за пред хора – 63% не вярват на Славчо, 70% на Корни. Последната не можа да ги спре да идат до Киев и да не гласуват нищо за Украйна, затова е след предпоследния…Да й е обеца на ухото !
  4. Кондуктори: Христо Иванов с 11% доверие и 67% недоверие, Мустафа Карадъйъ с 10% доверие и 81% недоверие . Като Мустафата понаучи български, ще им разменим недоверието. Сега не му разбират 13% повече, отколкото на Христо. Може и повече да са, ма 13 е хубаво число 🙂

Утре – ???

…Та след 35 години анализи на българската политика, така си представям, че работи българската социология. И май не греша.

АЛЧНИ „БРАТЯ“

Вчера излезе едно ужасяващо изследване на войната в Украйна и историческата памет на обществото за отношенията ни с Русия https://www.mediapool.bg/balgarite-masovo-se-strahuvat-ot-rusiya-ne-poznavat-istoriyata-ni-i-zatova-sa-za-snishavane-news335423.html.

Всъщност не самото изследване, резултатите са ужасяващи. Те показват колко успешна е бил хибридната обработка на българите в полза на Русия през последните 150 години.

Ще се спра само на един от фрапиращите факти. В резултат на тоталното и методично промиване на мозъци, едва всеки пети българин знае, че на 5 септември 1944 г. СССР е обявил война на България. Според 40 на сто последвалата съветска окупация 1944-1947 г. има положително влияние върху развитието на страната. Това е така нареченото „второ освобождение“, или „освобождението ни от фашизма“.

Преди да стигнем до него обаче, има и първо освобождение – от турско робство. И тогава България е била окупирана от Руската империя, както 70 години по-късно от Съветската.

Колко ни струват и двете „освобождения“?

Руското императорско правителство в Санкт Петербург изчислява т. нар. „окупационен дълг на България към Русия“ на базата на следните показатели:

  • колко струва на правителството издръжката във военно време на един войник и един кон;
  • какво е заплащането на офицерите и чиновниците във военното ведомство по това време;
  • какви са всекидневните разходи за лечението на ранените руски войници в болниците;
  • какви са разноските за транспорт в течение на 9 месеца;
  • и каква е издръжката на руските учреждения в България.

В последното перо влиза личната заплата на руския императорски комисар, която е била 600 хил. златни лева – с един лев повече от цивилната листа на българския княз. Сумата възлиза на „21 236 500 рубли и 87 копейки за издържанието на 50 000 души в България и в Румелия“. Стойността на 32,5 тона злато в днешни пари. За справка – с една рубла тогава в Подмосковието се е купувала една крава.


Така е и при второто „освобождение“, разбирай съветската окупация. Тя се базира на примирието, подписано на 28 октомври 1944 г. в Москва, между правителството на България, от една страна, и правителствата на СССР, Великобритания и САЩ, от друга.

Та с това примирие, пише пролетарският вожд Георгий Михайлович в своя „Дневник“, „българското правителство срещна някои трудности „. Трудностите са по приложението на точка 15 от примирието.

Какви са били тези „някои трудности“ и какво пише в точка 15?

Докато нашите войници воюваха извън пределите на България в т. нар. „Отечествена война“, и дадоха 8337 убити, 9155 безследно изчезнали и 22 958 ранени, на територията на все още Царство България се бяха разположили съветски войници, чиято численост заедно с преминаващите за фронта от 8.ІХ до края на 1944 и началото на 1945 г. достига 600 000 души.



Според въпросната точка 15 „България (трябва да) изплаща парични суми и предоставя гориво, храна и др., нужни на Съюзното (Съветското) Главно командване“. Българското ОФ-правителство е силно озадачено от факта, че само за четири месеца (до края на 1944 година)по същия параграф са взети стоки и пари за повече от седемнадесет милиарда лева за съветската войска.

До края на 1945 г. според сведение на БНБ, озадачаването се увеличава до 30 милиарда и 470 милиона лева, а в шифрована телеграма, изпратена на 20.ІХ.1947 г. до българската легация в Москва, не друг, а Трайчо Костов пише черно на бяло: „…по изпълнението на съглашението за примирие държавата е изразходвала приблизително 150 милиона долара“.

За сравнение: жестоките репарации, които трябваше да платим след войната на Гърция и Югославия в продължение на 8 години, бяха общо 70 милиона долара . Сиреч, издръжката на съветската армия за три години ни струва двойно повече: 150 милиона долара!


Пресметнато по тогавашния официален курс на БНБ (298-302 лева за долар), тези 150 милиона долара се равняват на 45 милиарда лева, а по пазарния курс, който достига 350-450 лева за долар, сумата е над 60 милиарда лева.

Но тази цифра не е реална, тъй като само около една трета от тази сума се изплаща с пари, а две трети – в стоки и хранителни продукти, калкулирани по силно занижени цени: брашното – 23 лева вместо реалните 100; олиото – 25 лева вместо реалните 300-400; захарта – 93 лева вместо 500-600, тютюнът – 320 вместо над 1000 лева за килограм и т. н.

Това изсмукване на България е узаконено от Спогодбата за взаимни доставки, сключена на 10 март 1945 г. от нашия министър на търговията и промишлеността Нейков със съветския министър на външната търговия Микоян.Според тази спогодба и по нареждане на Министерския съвет Българската земеделска и кооперативна банка продава на СССР 5000 килограма розово масло от неприкосновения държавен резерв по 110 000 лева килограма при призната стойност на банката 250 000 лева за килограм, като Министерският съвет разпорежда “разликата да се покрие от Изравнителния фонд на цените”, т. е. от държавата. Казано по-просто: продавайки 5000 килограма розово масло, държавата не печели, а губи (плаща на банката) 700 милиона лева. (Между другото СССР тутакси продал розовото масло на Франция по 1400 долара, т. е. по 410 000 лева (четири пъти по-скъпо), печелейки от всеки килограм по 300 000 лева, или общо милиард и половина!)

Това не е всичко. Според същата спогодба трябва да продадем на СССР 25 000 тона тютюн по 320 лева за килограм, а той струва на международния пазар 2,60 долара (775 лева по официалния курс на долара, над 1000 по пазарния курс). Тоест, губим от всеки килограм 455 до 680 лева, умножено по 25 000 000 килограма – загубата е от 10 до 17 милиарда лева!

За утеха СССР ни продава свои стоки по-скъпо, отколкото струват – например, тон бензин на международния пазар струва 24 долара, ние го купуваме от СССР по 42 долара. 

Да ви звучи познато?

Според изследването, с което започнах, 35 % от българите мислят, че политиката на Русия към България е била безкористна.

С такива сънародници не ни трябват „освободители“.

ПРОПАГАНДНИЯТ ПОЛК

Пропагандният „безсмъртен полк“ се готви утре пак да марширува по улиците на България. През 2018 набиваха крак в 49 града, през 2019 – в 60, утре не знам, до вечерта услужливите национални телевизии вероятно ще ги преброят. Та в този безсмъртен полк „рамо до рамо крачели наследниците на Героите – българи и руснаци, дейци от Съпротивата в България, СССР, Европа и света, дали своя принос в десетилетната борба за разгрома на фашизма и националсоциализма през ХХ-ти век. Целта била „да се съхрани личната памет за загиналите в антифашистката съпротива и през Втората световна война“ , обясниха организаторите миналата година. Тази ще кажат същото. Следващата – също. Защото на пракитика няма какво да кажат.

Загубилите близките си в „десетилетната борба“ в тези маршове са пренебрежимо малко. За истински ветерани да не говорим – те трябва вече да надхвърлят 100-те. Повечето маршируващи в Русия са статисти, предимно от администрацията и тайните служби, които размахват снимки на случайни хора, отпечатани в милионен тираж. Има дори и затворници. И разбира се, един вечен президент. През 2015 Путин застана начело на марша в Москва с портрет на баща си в ръка.

Очаквам утре бившият премиер Борисов да нарами снимка на дядо си, пребит като куче в царевицата на двора, и да поведе софийския полк. До него бодро ще марширува сегашната вицепремиерка Корнелия Нинова.

Що се отнася до портретите, които „однополчане“ носят, май са станали дефицитни, щом почнаха да си ги крадат. На 30 април 2019 от Севастополското движение „Бессмертный полк“ бяха откраднати 500 портрета на участници във Втората световна война. В кой ли руски град ги размахват днес?

Това си е техен проблем, да се върнем в България. Понеже ни говорят за герои, държа да кажа, че нито във влезлите с Червената армия руски окупатори, нито в българските партизани, има нещо героично. Ето защо:

  • За 45 години 7-те хиляди партизани през 1944 , се размножиха в геометрична прогресия. През 1989 в България вече имаше 200 000 активни борци, някои от тях буквално от девето коляно. А комунистическият режим, за който уж били„ лели кръвта си“, през 2000-та бе обявен за престъпен със закон. Дали тогава „дейците от съпротивата“ са герои или престъпници?
  • Платили сме си с лихвите на руските „освободители“. Според подписаното на 28 октомври 1944 в Москва „Споразумение за примирие между България и СССР“, българското правителство поема разходите на Българската армия за участие в „Отечествената война“, въпреки че тя е война на чуждо отечество, плаща репарации, възстановява имущество на победилите страни-съюзници и „предоставя стоки, средства и услуги, които могат да потрябват на Съюзното (Съветското) главно командване за изпълнение на неговите функции“. „Тоталът“ както обича да казва трикратният ни бивш премиер, възлиза на 133 280 719 447 лв. Приходната част на бюджета за 1945 г. е 43 млрд. лв. Тоест, дали сме 40 000 жертви и сме платили три годишни бюджета за съмнителното удоволствие да ни „освободят от фашизма“.
  • „Освободителите“ са заграбили и архивите ни. През февруари 1945 г. съветската окупационна администрация прибира всички архиви на министерствата, армията и полицията на Третото българско царство. Москва не само че още не дава и дума да се издума за връщане на оригиналите, макар Путин да обеща с половин уста това по време на посещението си в България през 2008 г., но и имаше наглостта да поиска по долар и 74 цента за всяка страница ксерокопирана архивна единица. И то ако представим опис на исканите документи. Как да го направим, като не знаем какво точно са откраднали?

За сметка на това Кремъл проявява свръхчувствителност към съдбата на многобройните паметници на “жертвите” на Червената армия в България. От 4 май 2022 малоумници от СоюзРоссофиловБолгарии в камуфлажни униформи дават нощни дежурства пред МОЧА, сизмпатизанти им носят храна и вода, а полицията вместо да ги разгони, ги пази https://m.facebook.com/photo.php?fbid=5470545722957204&id=100000054905762&set=a.728612800483877&source=48!

Фактът, че на територията на страната няма нито един убит в сражения червеноармеец, не пречи на високопоставени руски политици и чиновници и до днес публично да твърдят, че България е била освободена “от фашизма и германските окупатори” с кръвта на съветските войници и офицери. Малцина обаче знаят, че за да изградят мита за извоюваната с кръв българска свобода, руснаците внасят в България …трупове. В началото на 1945 г. около 200 трупа на съветски войници, убити в боевете в Югославия, са докарани от Сърбия в България. С тях се оформят няколко „съветски военни гробища“ в български градове.

Въпреки всичко казано и още много неказано, българските политици се отнасят доста позитивно към тази откровено пропагадна идея на Кремъл. Достатъчно е да споменем откровения русофил и по съвместителство втори мандат президент Румен Радев, лидреката на БСП Корнелия Нинова, председателя на парламентарната партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, бившия служебен премиер и пресен партиен лидер Стефан Янев… Малка утеха е , че Демократична България поиска отмяната му, и то в последния момент. Бас държа, че русофилите ще маршируват, и ще са по-нахъсени отвсякога.

А днес освен Денят на победата, е и Денят на Обединена Европа, в която членуваме от 15 години. И на която Русия на 24 февурари 2022 обяви война.