Ювелирно!

Международни медийни, правозащитни и всякакви други организации споделят от снощи „негативното си впечатление“ от мнимото убийство на руския журналист и писател Аркадий Бабченко, яростен критик на президента Владимир Путин и политиката му. Служител на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) подчерта, че Украйна е разпространила „фалшива информация„. Генералният секретар на „Репортери без граници” Кристоф Дьолоар осъди инсценировката на убийството на руския журналист от украинските служби и я нарече „печална”. „Повторната поява на Бабченко е „голямо облекчение”, но е жалко и достойно за съжаление, че украинските служби са си играли с фактите, независимо по какви причини”, каза Дьолоар. И добави, че е „твърде опасно, когато едно правителство си играе с истината, особено когато използва журналисти за измамите си“. Международната федерация на журналистите (МФЖ) окачестви инсценираното убийство на руския журналист и дисидент Бабченко, който изненадващо се появи жив и здрав на следващия ден, като „нетърпимо и недопустимо“. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова определи украинската операция като „маскарад“, имащ за цел „пропаганден ефект“.

Силни думи. Каква обаче е била „играта“? Какъв е „маскарадът“? Какъв ще бъде „пропагандният ефект“

Бабченко инсценира смъртта си като част от свръхсекретна операция на украинските служби за сигурност с цел да бъдат заловени евентуалните истински убийци, действащи по нареждане на Москва. Да, „убийството“ е било инсценировка на украинските тайни служби (СБУ) с цел да бъдат осветлени поръчителите на действително замислен атентат срещу Бабченко. И не, действията на СБУ може да „подкопаят сериозно доверието в Украйна“ само на тези, които никога не са го имали, и да го увеличат сред поддръжниците ѝ. Националните органи на реда на Украйна наистина „стават все по-силни в противодействието на руската агресия“, както ги похвали Порошенко. Да му мислят ФСБ и Путин.

Щях да се гордея, ако български специални служби бяха организирали и изпълнили такава наистина „ювелирна акция“. Защото при първата българска,обявена за „ювелирна“ операция, през 1994 г. в кв. „Белите брези“ в София две барети бяха застреляни от свои колеги от тогавашното специализирано звено за борба с масовите безредици към СДВР. През 1996 г. други трима елитни служители на МВР бяха застреляни при операция в столичния квартал „Люлин“. През 2014 г. В Лясковец самотен луд стрелец уби един и рани трима командоси, и т.н. Всички родни „ювелирни“ операции досега са дело на самонадеяни МВР-шефове и приключват с жертви.

Украинската не бе такава. В хода на контраоперативните действия бяха установени поръчителят на убийството, който е наел посредник, а последният е наел изпълнител. Заснето бе фактическото предаване на парите от поръчителя на посредника, заедно с инструкции как, кога и в какви срокове да бъде извършено деянието. Освен злополучния убиец и поръчителят му, СБУ залови цялото руско досие на Бабченко, банковите сметки на него и съпругата му, акаунти и копие със снимка от предпоследния му, издаден преди 13 години (!) руски паспорт, който могат да имат само руските специални служби. Нещо повече – стана ясно, че Бабченко е бил „винтик“ в далеч по-мащабна операция, замислена от ФСБ. С пари, дадени му от руския поръчител, посредникът е трябвало да закупи автомати Калашников, 1000 кг взривни вещества, неограничено количество патрони, РПГ и боекомплекти към тях. (Снимки от склада и оръжието също бяха показани на брифинга.) Цялото това оръжие е трябвало да бъде съхранявано в склад в Централна Украйна, близо до Киев. И да бъде използвано за убийства на граждани на Русия, напуснали страната поради политическите си възгледи – журналисти, общественици, публицисти, които открито критикуват руската власт.

Планът е повече от циничен, както го нарече Василий Грицак, ръководител на Службата за сигурност на Украйна. Престъпен е.

Това тепърва ще става ясно и на следващи брифинги, и по време на очаквания съдебен процес. Те няма да бъдат приятни на Русия. След Крим и МН-17 тя може наистина да бъде „изправена на позорния стълб“.

Но не от Киев. От Москва. Хага е все по-близо.