Време за поумняване

Европейският съюз да прекрати санкциите срещу Русия, след като САЩ въведоха мита за стоманата и алуминия, поиска миналата неделя австрийският вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе. В „новата обстановка била невъзможна честна търговия“, аргументира се той с въведените от САЩ мита за внос на стомана (25%) и алуминий (10%). Било време да „прекратим злощастните санкции и да нормализираме икономическите си отношения с Русия“. При работното си посещение в Австрия утре, 5 юни 2018, руският президент Путин горещо ще подкрепи идеята. Вероятно няма да са (много) против и Франция и Германия, чиито държавни глави посетиха Путин в средата на май 2018.

Всъщност проблем да бъдат прекратени „санкциите срещу Русия“, щастливи или злощастни, няма. Просто защото санкции срещу държавата Русия никога не е имало. От март 2014 г. ЕС постепенно налага ограничителни мерки срещу Русия, които визират главно финансовия, енергийния и отбранителния сектор. Мерките бяха приети в отговор на незаконното анексиране на Крим и умишленото дестабилизиране на Украйна от страна на Кремъл. Ограничителните мерки на ЕС са пет вида: дипломатически; индивидуални(замразяване на активи и ограничаване на пътуванията на определени лица); ограничения за икономическите отношения с Крим и Севастопол; икономически санкции; и ограничения за икономическото сътрудничество. В резултат на тях Русия вече не е член на Г-8 от юни 2014 и оттогава срещите на върха се провеждат във формат Г-7; на 149 лица и 38 образувания бях замразени активи и забрани пътуването в западни страни; Европейската инвестиционна банка спря да финансира Руската федерация; спряха преговорите за присъединяване на Русия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и към Международната агенция по енергетика (МАЕ), и т.н. Икономическите санкции бяха удължавани последователно с по 6 месеца след оценка на прилагането на договореностите от Минск. Другите видове европейски санкции са в сила до юни 2018 г.

Американските санкции са по-категорични, но също не са срещу страната Русия. Предпоследният техен вариант, приет през август 2017, бе насочен към руския енергиен сектор и налага нови ограничения върху инвестициите в руски компании. На американските фирми им бе забранено да участват в проекти, в които руски компании имат над 33% дял. Европа, и по-специално Германия, реагира параноично на възможността да бъде спрян газпромския проект „Северен поток 2“ и едва ли ще позволи това. Въведените на 6 април 2018 нови американски санкции срещу 24-ма руски олигарси, висши държавни служители и 15 компании, само за няколко часа доведоха до срив борсовите курсове и почти до фалит алуминиевия олигарх Олег Дерипаска. Силно се надявам европейските страни не му направят изкуствено дишане заради 10-те процента мито върху алуминия, внасян от ЕС в САЩ, които въведе Тръмп.

Ако европейските санкции бъдат отново продължени и след юни 2018, руската икономика ще започне да губи годишно по три и повече процента от своя БВП. Това може още да не засяга приближените до Кремъл олигарси, но засяга обикновените руснаци. Храните поскъпват, заплатите намаляват, курсът на националната валута спада, безработицата расте, появяват се купони за храна. Възможно ли е да е другояче? Не. Теоретично би могло санкциите, които удрят най-чувствителното място на Русия – износа на петрол и газ, да предизвикат реформиране на икономиката ѝ. Практически обаче това е изключено, защото би предизвикало неминуемо падане на режима на Путин, крепящ се на корупция и погазване на законността. Засега това е мираж – две трети от руснаците харесват и имат доверие на своя лидер, през март 2018 го преизбраха за четвърти път. Значи одобряват и действията му. Тоест, съгласни са да носят последствията от неговите действия. Включително и от санкциите. Проблемът е на другата една трета от руснаците, които не харесват Путин. Но такъв проблем имахме и ние, живелите комунизма, които не харесвахме Живков. Имаше такива малцинства и в останалите комунистически страни. Това не спря Запада по време на Студената война да налага далеч по-строги санкции върху Източния блок от сегашните санкции върху Русия. И слава Богу. Рейгън започна „Звездните войни“, Чернобил гръмна, комунизмът падна и СССР се разпадна.

Сега Путин иска да го възстанови. СССР, не комунизма. Време е Западът да разбере това, тоест, да „поумнее“, както го посъветва Тръмп. Сегашната „икономизирана външна политика“ спрямо Русия, която водят Германия и Франция, игнорира европейското разбиране за демокрация, индивидуални права и пазарна икономика. Външноикономическата политика не може да бъде деполитизирана! Икономизацията безкритично приема политическото статукво в ответната страна, за да използва актуалните търговски възможности. Така обаче си стеснява политическите.

Освен неетично, подобно поведение е и антипазарно. Късогледо. Опортюнистично. Разбира се, всички „велики сили” в различни моменти от своята история са сключвали сделки с авторитарни, полудиктаторски режими, но те рядко изчерпват цялостния им подход към международните икономически отношения. Мислещите администрации и държави стъпват върху предимствата на своите икономики и се опитват да ги институционализират във външната си политика.

Напоследък Германия, Франция, Австрия все по-рядко правят това. Надявам се да поумнеят.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.