Рядко съм съгласен с премиера Борисов, но предложението му да бъдат затворени всички граници в Европейския съюз (ЕС), за да се спре потокът от нелегални мигранти, което направи на Пленарната среща на Конференцията на комисиите по европейски въпроси на парламентите на ЕС на 18 юни 2018, е проява на здрав разум. „…Всичко да отиде на КПП. Ако не са спазени изискванията, който откъдето е дошъл да се върне там, откъдето идва“, обясни той.
Дали ЕС на ниво съюз ще приеме и действа според това просто, но ефикасно предложение, е трудно да се каже. Най-вероятно, с или без общ закон, някои страни ще се придържат към такава „анти-имигрантска“ политика. Други ще продължават да посрещат многобройните (предимно изповядващи исляма)преселници, с отворени обятия въпреки риска за политическата им кариера.
По-важно е да си дадем сметка , че нищо от това, което се случва през последните 3-4 години, не е случайно. И че е част от стратегия за мирно завладяване на Европа от мюсюлманите на повече от 40 години. В разтърсващата си книга „Силата на разума“, която издадох през 2008 г., Ориана Фалачи , погледна в бъдещето, което е наше настояще. Ето как.
Очевидно ние трябва да се интегрираме с мюсюлманите. Хуари Бумедиен, човекът който свали от власт Бен Бела в Алжир три години след като страната получи независимост, през 1974 произнесе реч пред Общото събрание на ООН. Без никакви заобикалки той заяви: „Един ден милиони мъже ще напуснато Южното полукълбо на тази планета и ще нахлуят в Северното. Но не като приятели. Защото те ще нахлуят, за да покоряват, и ще покорят Северното полукълбо с децата си. Ние ще победим чрез утробите на жените си”.
Бумедиен не каза нищо ново. От зората на времето „политиката на утробата”, износът на човешки създания и обилното им размножаване, е най-лесният начин за завладяването на нови територии. За господство над чужда държава, за подмяна и покоряване на коренното население. От VIII в. насам ислямският експанзионизъм винаги е следвал тази стратегия. Често чрез изнасилвания и взимане на държанки. Спомнете си какво извършиха ислямските окупатори в Андалусия, Албания, Сърбия, Молдавия, България, Румъния, Унгария, Русия, Сицилия, Сардиния, Пулия, Прованс. Спомнете си за делата им в някои части на Азия, дори и в Индия, дори и в Китай. Както и в Африка, като започнем с Египет и Магреба.
Но с упадъка на Отоманската империя, политиката на утробата също западна. Речта на Бумедиен в ООН е разбуждащ зов за действие, който трябваше да предизвика тревога дори и сред забравилите. В същата 1974 организацията Ислямска конференция приключи срещата си в Лахор, Пакистан, с решение за увеличаване на тогавашния малък поток от имигранти към Европа. В резолюцията се казва, че континентът трябва да бъде покорен чрез „демографско превъзходство”. Днес този план е закон. Да, точно така, закон. Във всяка джамия в Европа, на петъчната молитва, имамът се обръща към мюсюлманските жени: „Трябва да родите поне пет деца, всяко семейство…”
Пет деца на семейство никак не е малко. Ако имигрантът има две жени, децата стават десет, ако има три жени – петнадесет. Не ми казвайте, че в Европа полигамията е забранена със закон. Тогава с презрение ще ви напомня, че италиански, френски, немски многоженци отиват незабавно в затвора. Но никой не докосва с пръст алжирските, мароканските, пакистанските, суданските, сенегалските многоженци“.