Днес премиерът изненадващо отиде в парламента, за да отговори на БСП какви позиции ще защитава на неформалната среща на върха в Брюксел в неделя. Борисов заяви, че няма да подписва нищо там, но повтори позицията си от Пленарната среща на Конференцията на комисиите по европейските въпроси на парламентите на ЕС в понеделник: да бъдат затворени всички граници в Европейския съюз (ЕС), за да се спре потокът от нелегални мигранти. Да припомня, че на 18 юни 2018 Борисов каза: „Всичко да отиде на КПП. Ако не са спазени изискванията, който откъдето е дошъл, да се върне там, откъдето идва“.
Само дето нито в понеделник, нито днес, не обясни какво разбира под “затворени граници“. Те би трябвало да са такива и сега. Естествено, не са, но не имигрантите – или поне не само те – са ги „пробили“. В пъти по-виновни са корумпираните гранични полицаи, безскрупулните каналджии, които са в комбина с тях, и техните чадъри във властта. Да не забравяме и строителите на афифните телени огради, които всеки по-силен дъжд срутва в дерето. За тях премиерът не казва нищо, защото не може да каже нищо добро.
По суша имигрантите могат да минават „само през КПП-тата“ единствено ако по цялата останала част от съответната граница има достатъчно здрава ограда. Достъпът им по море може да бъде регулиран, ако се създаде европейска брегова охрана. Горещи точки за мигранти извън ЕС може да бъдат създадени, но няма как да работят по-добре от тези вътре в съюза – в Гърция и Италия. По принцип точките не са центрове за задържане или подслоняване, а екипи за подкрепа, съставени от европейски институции, работещи по миграционните въпроси и граничния контрол. На тях мигрантите просто подават молба за убежище в дадената държава, преместване в друга държава-членка, или връщане в държавата на произход. Тъй като процедурите са бавни, повече мигранти пристигат в горещите точки, отколкото ги напускат, и те са пренаселени. Ако механизмът не работи добре в европейски страни, трудно ми е да повярвам, че ще е по-ефикасен в азиатски или африкански.
Така че призивът на Борисов звучи добре за избирателите, но е практически неосъществим. По-реалистично е друго – притисната от коалиционния си партньор ХСС, Меркел да сключи двустранни спогодби по подобие на тази с Турция, със страните-членки с най-много мигранти като Испания и Италия, и да почне да плаща и на тях да задържат сегашните и да приемат обратно дошлите от тях в Германия мигранти. Вероятно ще хартиса някое евро и за опазващите сухопътните външни граници на съюза, тоест за нас. Но само ако Меркел остане канцлер до следващите редовни избори през 2021 г. А вече почти половината германци искат да си ходи.
Борисов може да е прав във второто си твърдение от понеделник – че незаконните имигранти могат да се превърнат в „източник на войни в Европа“. Зависи какво разбира под война, естествено, и между кого и кого си представя, че ще бъде водена. Ислямската и европейската цивилизации вече се сблъскаха фронтално, но за щастие все още в полето на ценностите. Ислямът на имигрантите-мюсюлмани стана по-консервативен дори от исляма в страните, откъдето дойдоха, защото го превърнаха в средство да пазят идентичността си в чуждата им културна среда. Но европейските общества ерозират. Проблемът е, че дори рискът да се разпадне самият съюз, трудно ще накара Брюксел да промени досегашната си имиграционна политика. По една проста причина: политиците в демократичните страни предпочитат мързеливи и неграмотни имигранти, които създават „социални” проблеми“, защото самите те процъфтяват от съществуването и „решаването“ на такива проблеми.
Изходът е европейците да престанат да предпочитат такива политици.