Съботно видео: какво е австрийска икономика?

Д-р Стив Хорвиц от Фондацията за икономическо образование обяснява какво е и какво не е Австрийската икономическа школа

 

Нека да започнем с това какво не е „австрийската икономика“ (има се предвид не икономиката на страната Австрия, а икономическата школа, наречена Австрийска, която се застъпва за минимална намеса на държавата в икономиката, б.м.)?

Според много хора, това е свободен пазар, определен като част от класическата либерална мисъл, каквато и е, но мисля, че е важно да правим разлика между колоритните аналитични предположения и начинът, по който австрийската икономика описва света от политическите заключения, с които я свързваме.

В този смисъл австрийската икономика не е икономика на свободен пазар, а по-скоро принципи, по които пазарът работи, икономиката се развива и обществото участва в това. Тя е структура на икономически анализ, а не част от различни политически убеждения и заключения . Австрийците смятат че, това което определя австрийската икономика е възможността за избор на индивида и процесите на промяна на цените и данъците. Метафорично казано, ние не твърдим, че целият пазар и правителство нямат участие в икономическите процеси. Когато погледнем на нещата по-реално, виждаме, че участници всъщност са индивидите заедно с цялата организация. Ние избираме правителство, което също като индивида прави избор, който рефлектира  по-мащабно например върху спада на цените и вдигането на данъците.

Друг определящ принцип е австрийското разбиране за ролята на размяната и начина, по който институциите определят въпросния акт. Това, което имам предвид, е най-фундаменталният фактор относно икономиката, а именно – хората, които са главни участници в размяната с цел подобряване на живота си. Аз имам търговски отношения с теб, ти разменни отношения с мен, и ето – и двамата участваме в този обмен. В икономиката ние говорим за размяна, от която участниците получават взаимна изгода. Те участват в търговията, защото знаят, че ще това ще подобри положението им.

Това е фундаменталният факт, но това, което австрийците изтъкват е, че не само нашите пазари е необходимо да се променят. Особено е важно тези промени да подобряват живота на обществото, за което роля играят и институциите, и правата, в рамките на които хората живеят. Следователно общества, които защитават частната собственост, ще отчетат по-добри резултати в отношения на размяна.

На трето, но не последно място, австрийците определят разходите и полезността за субективни. Те имат предвид, че е важен само и единствено индивидът, който прави избор знае каква е стойността на стоката или какви са разходите за неговите действия. Всички икономисти от курса говорят за разходи, за пропуснати ползи и наблягат на факта, че този разход е и субективен, и очакван. Това, което имат предвид е, че ти единствен имаш представа какво ще получиш от избора, който си направил. Примерно ако избера да посетя даден ресторант вместо друг, разходът от избора ми на първия ще е това, че няма да знам със сигурност какво би се случило, ако бях избрал втория. Този разход не може да бъде изчислен точно и разбран, тъй като сме се отказали от него.

Австрийците  твърдят също, че цените са заместители на даден вид информация, и че цялостно системата на цените синтезира информация и знания, които са необходими на хората, за да направят своя избор.

Друго австрийско заключение е, че когато даден ресурс  и количеството на стоката, която се изработва от него, намалеят, запознатите с това хора започват да я употребяват по-рядко. Ако по някоя причина добивът от някой ресурс се свие, избираме друга стока вместо като някои хора да ползваме по-малко, само защото определеният вид има недостиг. Но как да информираме хората, че стоката е оскъдна? Някои икономисти твърдят, че това е цената, която системата заплаща.

Хората, които са информирани и гледат в перспектива, започват да спестяват употребата на дадена стока и с това те имат своето право да продават на по-висока цена, ако има потенциален купувач. Когато цената на дадена стока започне да се покачва, купувачите осъзнават , че ресурсът е оскъден и следователно по-скъп и те също започват да мислят в посока последващо покачване на цената и т.н. Купувачите на дадена стока, изработена от даден ресурс, с чиято оскъдност не са запознати, е възможно да се изправят ред видимо увеличение на цената на дадената стока . Следователно те търсят заместител в лицето на друг продукт и ресурс. Важно е, че повечето потребители не знаят за тези промени и не се и опитват да разберат защо този ресурс е станал оскъден.

Именно увеличението на цените , което всъщност е бърза индикация, показва на потребителите, че тази стока е по-оскъдна и ни подтиква към икономии , именно защото е по-скъпа. Това е една от основните цели на ценовата политика, която ни сигнализира за промяната в ресурсите , промяната в потребителското мнение и промяна в съзнанието на обществото.

В същност, за да има смисъл от ценовата политика и нейната роля, резултатите от нея трябва да са истински, резултат от истински промени, направени от истински участници. Единственият начин, по който хората могат да бъдат реални участници е, ако притежават лична собственост, която може да бъде обект на размяна. Така че правото да притежаваш и разменяш е ключът, който генерира цените. Друго аналитично австрийско предположение е, че без съществуването на частна собственост в производството и капитала, няма начин да бъде направена оценка дали производството е ефективно и кой ресурс е оскъден.

Пазарът е резултат от човешката дейност, а не човешки проект, дизайн и никой не го е измислил и не е способен да го контролира, конструира и определя. Това са еволюционни процеси, които се появиха от възможността на индивида да прави своя избор. С течение на времето ние разбираме същността на пазарите като платформи на спонтанни решения. Идеята за контрол над тях се превръща в една човешка фатална самонадеяност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.