„Имаме ценности, те са нашата основа и всеки път, когато ги предаваме, правим нещата още по-лоши. Европейските ценности са зачитането на човешките права и правата на отделните хора, уважението към другите държави, тяхната почтеност и солидарността, които ни държат заедно“, каза вчера френският президент Макрон на работната среща за миграцията в Брюксел.
По този начин той даде най-сигурната рецепта този проблем никога да не бъде решен ефективно. Първо, защото самите европейски страни, особено най-големите – Франция и Германия, често отстъпват от общите принципи и ценности на съюза заради собствения си интерес, и второ – защото принципите и ценностите на мигрантите тотално не съвпадат с тези на европейците.
Не искам да подценявам френския президент с предположението, че се заблуждава относно възможността проблемът с мюсюлманската емиграция да се реши на ценностно ниво, нито да го обиждам с подозрението, че всъщност не иска този проблем да бъде решен. Но спирането на бъдещите мигранти да влизат в Европа чрез задържането им в „горещи точки“, „приемни лагери“ или „регионални външни центрове за настаняване“, в Либия, Албания и други африкански или азиатски държави, е практически невъзможно. Или поне през годините, откакто идеята се обсъжда, не бе намерен начин тя да се осъществи. Сега обаче, под натиска на Вишеградската четворка, новото правителство в Италия и новия канцлер в Австрия, поясът от, да ги нарека обобщено, „бежански лагери“ извън границите на ЕС, изглежда спасителен.
Всъщност добре е първо да прецизираме терминологията, за да е ясно дали когато казваме „регионални външни центрове за настаняване“, „приемни лагери“, или „горещи точки“, става дума за едно и също нещо. Горещите точки, които бяха създадени в Италия и Гърция, не са бежански лагери. Както вече писах, те са екипи за подкрепа, съставени от европейски институции, работещи по миграционните въпроси и граничния контрол. На тях мигрантите просто подават молба за убежище в дадената държава, преместване в друга държава-членка, или връщане в държавата на произход. Тъй като процедурите са бавни, повече мигранти пристигат в горещите точки, отколкото ги напускат, и те са пренаселени. Няма признаци, че тази тенденция ще се промени. Ако „горещите точки“ в Африка, Азия или Балканите ще представляват нещо друго, това веднага трябва да бъде казано, за да не създаде по-големи проблеми, отколкото ще реши. Защото струпването за кратко време на стотици хиляди, да не говорим за милиони хора, на едно място, има взривоопасен потенциал.
Много по-важен от липсата на дефиниции и правила за функциониране на „точките“ обаче е фактът, че държавите, в които бежанците ще бъдат спирани, за да не влизат в Европа, споделят принципи и ценности, много по-близки до тези на мигрантите, отколкото на европейците. (Да не говорим, че не бих нарекъл Либия, с която Италия разговаря, точно държава.) Основното различие в принципите и ценностите минава през религията.
Християнството е единствената монотеистична религия, в която човек е надарен със свобода, с възможност за самоопределяне към Бога и нравствените ценности. Свободата е необходимо условие за достойнството на човека, за осмислен и пълноценен човешки живот. Човек е свободен, защото е Божие творение, защото е сътворен по Божи образ и притежава богоподобна духовна природа.
Мнозинството мюсюлмани отхвърлят основните принципи на обединена Европа – свободата и демокрацията, не само защото не ги познават, но и защото не разбират същността им. Същността им е дълбоко противоположна на теократичния тоталитаризъм, какъвто сам по себе си е ислямът. В тази религия Аллах ръководи всичко. Аллах решава човешката съдба. Аллах не дава никакъв избор, никаква възможност за разум и разсъждение. За Аллах хората не са негови деца: те са поданици, роби.
Що се отнася до основната европейска ценност, както я формулира Макрон – зачитането на човешките права и правата на отделните хора – ако човекът има някакви права в исляма, те започват и завършват с вярата в Бог. В исляма няма автономен индивид, личност извън общността. Логично няма и свобода. Всъщност в Корана никъде не се употребява арабското съществително „хуррийа“, което значи „свобода“. Ако пък говорим „за уважението към другите държави“, ми е трудно да си представя как биха го проявили мюсюлмани, чието базирано на исляма разбиране за права оправдава дискриминацията, жестокостите, мъчителните убийства на неверници….
Силно се съмнявам, че европейските бюрократи ще успеят „конврътнат“ ценностно политиците и обществата в Либия, Албания и където и да е другаде извън ЕС. Ако там все пак се построят бежански лагери, то ще е защото ЕС ще е платил за тях. Ако италианското правителство склони да приеме обратно мигрантите от австрийско-германската граница с първоначална регистрация в Италия, то ще е защото Германия ще е платила за това.
Но тогава това ще е операция „спасяването на Меркел“, не на Европа. И единственият начин европейските лидери да постъпят принципно и в съответствие с ценностите на ЕС, е открито да го признаят.