В рамките на всяка категория стоки и услуги, предлагани на свободния пазар, доставчикът на най-добрия продукт на най-ниска цена е този, който реализира най-голямо финансово възнаграждение в тази област – не автоматично, нито незабавно, нито чрез декрет, а въз основа на свободния пазар, който учи всеки участник да търси обективно най-доброто в рамките на собствената си компетентност и наказва тези, които действат по силата на ирационални съображения.
Обърнете внимание, че свободният пазар не изравнява хората под някакъв общ знаменател – интелектуалните критерии на мнозинството не властват над свободния пазар или над свободното общество и че изключителните хора, новаторите, интелектуалните гиганти не се потискат от мнозинството. В действителност именно членовете на това изключително малцинство издигат цялото на едно свободно общество до нивото на своите собствени постижения.
Свободният пазар е непрекъснат процес, който не може да бъде държан в застой, един насочен нагоре процес, който изисква най-доброто (най-рационалното) от всеки човек и в замяна му осигурява подобаващо възмездяване. Докато мнозинството едва е успяло да асимилира ползата от автомобила, съзидателното малцинство представя самолета. Мнозинството се учи чрез демонстриране, малцинството е свободно да демонстрира. „Философски обективната” стойност на един нов продукт служи за учител на онези, които искат да упражнят своите рационални способности, всеки съобразно възможностите си. Тези, които нямат подобно желание, остават невъзнаградени – както и онези, които се стремят към повече, отколкото позволяват възможностите им. Инертният, ирационалният, субективистът нямат властта да спрат по-добрите от тях.
(Неголямото малцинство от пълнолетни индивиди, които по-скоро не са в състояние, отколкото да не проявяват желание да работят, трябва да разчитат на доброволна благотворителност; нещастието не е основание за робски труд; няма такова нещо като право да се употребяват, унищожават и контролират тези, без които другите не биха могли да оцелеят. Колкото до стопанските депресии и масовата безработица, те се причиняват не от свободния пазар, а от държавната намеса в икономиката.)
Умствените паразити – имитаторите, опитващи се да задоволяват това, което смятат за предпочитание на обществото, биват постоянно побеждавани от новаторите, чиито продукти издигат знанията и предпочитанията на обществото на все по-високи равнища. Именно от тази гледна точка на свободния пазар господстват не потребителите, а производителите. Най-успяващи са онези, които откриват нови сфери на производство, сфери, чието съществуване не е било познато до момента.
Един продукт може да не бъде оценен по достойнство веднага, особено ако става въпрос за прекалено радикално нововъведение. Но, с редки изключения, подобни продукти са печеливши в дългосрочен план. Именно в този смисъл свободният пазар не се управлява от интелектуалните критерии на мнозинството, които могат да вземат превес само и за някакъв определен момент; над свободния пазар господстват онези, които са в състояние да мислят и планират широкообхватно и – колкото по-велик е умът, толкова по-широк е обхватът.
На свободния пазар икономическата стойност на труда на даден човек се определя според един-единствен принцип: чрез доброволното съгласие на тези, които желаят да заменят за нея своя труд или продукти. Това е моралният смисъл на закона за търсенето и предлагането; то представлява тотално отхвърляне на две порочни доктрини: племенния възглед и алтруизма. То представлява признаване на факта, че човек не е нито собственост, нито слуга на племето, че човек работи за да поддържа собствения си живот – както го изисква природата му, че той трябва да бъде направляван от собствения си рационален интерес и че, ако иска да търгува с другите, не може да очаква жертви от тяхна страна, т.е. не може да очаква да получи блага без да предложи съизмерими блага в замяна. Единственият критерий за това, какво е съизмеримо в този контекст, е свободната, доброволна, ненасилствена преценка на участниците в размяната.