Китайският модел

След Европейския съюз, Лили Павлова поема разцъфващите ни връзки с Китай.

Министерството на китайските работи ще бъде в Илиенци.

Първото е вярно, второто – не. В смисъл, че ако струпат ново министерство на Лилето, то в никакъв случай няма да е на толкова непрестижно място. Но и двете новини са еднакво „сериозни“. Благодарение на Борисов Китай ще построи два ядрени реактора и две магистрали в България толкова, колкото Станишев внесе природен газ от Катар, а Ахмед Доган – биволи от Индия. Китай просто е новата дъвка на управляващите след току-що приключилото европредседателство. И – както те се надяват – нова касичка за партийните обръчи от (предимно строителни) фирми, след като през 2020 пресъхнат европейските фондове за магистрали.

Дъвката е за огрооомни балончета. Само делегацията, която премиерът Ли Къцян доведе миналия четвъртък в София, бе от 700 души. Те дойдоха за среща във формата 16+1 – тоест, със страните от Източна и Централна Европа. Срещата е шеста поред – първата беше през 2012 във Варшава, но съм сигурен, че поне 6 милиона 990 хиляди българи чуват за този формат за първи път. Както сигурно за стотен път около 500 милиона европейци чуха, че Китай иска да се съобразява с правилата на Европейския съюз за прозрачност и обществени поръчки, докато развива бизнес отношенията си с Централна и Източна Европа. Новото за тях е, че България ще учи Китай как да прави това!!!

Касичката обаче ще бъде като детска играчка. Нали си спомняте „Опасен чар“: „Куче касичка, къща -касичка, заек-касичка… имаме и модерни: зарче-касичка и шлем-касичка“. Китай е Русия на квадрат: колкото и „много“ да ни даде, в пъти повече ще вземе. Който мисли, че може да излъже китаец, да се пробва в Илиенци.

За управляващите бизнесът с Китай е чиста конюнктура. За Поднебесната империя обаче стъпването в Източна Европа е от стратегически интерес. При това десетилетен – комунистически Китай има дълга традиция на сътрудничество с 16-те бивши комунистически държави от Източна Европа. Затова още на първата среща в този формат – във Варшава през 2012, когато премиер беше Вън Цзябао, Китай отпусна кредитна линия в размер на 10 милиарда долара за различни инфраструктурни и екологични проекти. Сега обещанията са за няколко пъти повече, след като само при посещението си в София Къцян обеща милиард и половина евро на Българската банка за развитие (ББР). Реалните пари за ББР обаче са 95 милиона евро, и никой не знае или не казва за какво ще бъдат използвани.

Точно това е големият проблем. За Китай държавите-членки на ЕС от региона са входна врата за инвазия към стратегическите пазари на Западна Европа. Удобно място за заобикаляне на европейските директиви чрез политическо лобиране на най-високо ниво. Особено подходяща е България. Не случайно още през 2013 Карел де Гухт, еврокомисар по въпросите на търговията, заяви, че Китай се опитва да изправя европейците едни срещу други. Китайското правителство обикновено отговаря, че в много сфери на политиката за развитие, както и в инфраструктурата в източна и Централна Европа, „съществуват китайски алтернативи“.

Тези алтернативи обаче не са пазарни. Финансират се от трите най-големи китайски държавни банки. Чрез отпускането на държавни кредити Китай оказва политическо влияние върху страните-рецепиенти. И макар че избраният наскоро за пожизнен президент Си Цзинпин подчертава постоянно, че Пекин няма интерес да изнася своя политически модел в други страни, Китай също толкова постоянно го прави.

„Китайският модел“ е вид пазарен социализъм, патент на Китайската комунистическа партия от времето на Дън Сяопин, който покойният вече стратег на БСП Александър Лилов рекламираше през 90-те години на миналия век. И не само рекламираше – записа го в първата след падането на комунизма програма на БСП “Нови времена, нова България, нова БСП“, приета на общопартиен референдум на 15 октомври 1994: “БСП е за съчетаване на приватизационните подходи. Пазарният и социалният път на приватизация не бива да се противопоставят. Стопанският потенциал на страната е изграждан с усилията на цялото общество и затова БСП отстоява правото на българските граждани да участват,включително и безвъзмездно,в преразпределянето на националния капитал“.

Раоботническо-мениджърската приватизация, измислена от Виденов и осъществена при Костов, бе може би най-яркият пример на такова преразпределение. Свободни икономически зони пък искаше да прави „теоретикът на новото българско ляво“ Александър Томов, когато напусна БСП през 1994 и основа първо ГОР, а после и Българската евролевица. На 15 януари 1998 г. Парламентарната група на Евролевицата даже внесе Закон за свободните зони в българския парламент. Аргументът на Томов беше, че България се нуждае от чужди инвестиции и няма нищо лошо да се създадат свободни зони на територията на България както в периода до приемането на страната в Европейския съюз, така дори и след това. „Убедени сме, че подобно решение ще разкрепости българската икономика, ще създаде по-голяма пазарна среда, ще помогне за това ние да имаме повече чужди инвестиции. България не може изведнъж да се придвижи към равнището на обмен на инвестиции, както е в цивилизования свят. Но България може да направи това чрез влекачи, може да направи това чрез отворени зони“, каза лидерът на Евролевицата на 1 ноември 2000, когато законопроектът му се добра до пленарна зала след тригодишен престой във фризера. Любопитен съм кой от управляващите или от присъдружните им партии в парламента ще изтупа от праха свободните икономически зони. Бих заложил на Веселин Марешки.

Всъщност вече 30 години България се развива по китайски модел – частични икономически реформи, съпроводени с отказ от радикална политическа промяна, и съсредоточаване на управлението в ръцете на няколко десетки знатни семейства. В икономически план сме типична пирамидална олигархия от азиатски тип, съставена от едри „назначени бизнесмени“, псевдополитици, шпиони и мутри, която се възпроизвежда чрез държавната власт. Стремейки се да запазят заграбеното през преходния период, тези хора корумпират политиката и правораздаването. Благодарение на тях през последните 11 години, като членове на ЕС, отказваме да изградим европейския модел на либерална демокрация – общество, основано на права на собственост, пазари и власт на закона, за краткост наречено капитализъм. А от година-две „тинк-танкове“ на управляващите започват да подготвят почвата за преход към „нелиберална демокрация“ по руски модел. Чудя се дали сега ще започнат да пропагандират китайския…

Това 
впрочем никак не е безобидно. И не е за смях. Опасността от „китаизиране“ на България, тоест от връщане на комунизма с човешко лице, е много реална. Почтно толкова, колкото от „русизирането“ – преход към православно-патриотичен „капитализъм“ от протофашистки тип. 

Двамата президенти също не са много различни. През март 2018 Путин бе избран от руснаците за президент за четвърти път, а Цзинпин – преизбран от парламента за президент на Китай без ограничение на броя на мандатите. Открийте 10-те разлики между Поднебесната империя и Третия Рим. И смисълът за българите да бъдат част от която и да е от тях.

Освен за един конкретен българин, който люто завижда на двамата свои „колеги“ за гарантирания им престой във властта.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *