Съботно четиво: Лудвиг фон Мизес за младежките движения

Шумните бунтовници-преструванци искат преди всичко държавни служби

Откъс от книгата „Бюрокрацията“ от Лудвиг фон Мизес (1944), издадена от Институт за свободен капитализъм „Атлас“, София, 2011

… Младежите от всяко поколение израстват с пионерски дух. Те са родени в общество, което върви напред, и смятат за свой дълг да допринесат за неговото усъвършенстване. Те ще променят света, ще го оформят според своите идеи. Нямат време за губене, защото утрешният ден им принадлежи и те трябва да са готови за великите дела, които ги чакат. Те не говорят, че са млади и младостта им дава права, а действат, както се полага на младите. Не се хвалят със своя „динамизъм”. Те го притежават и няма нужда да го изтъкват. Не предизвикват старото поколение с дръзки приказки, а искат да го преборят с делата си.

…В десетилетието преди Първата световна война в най-бюрократизираната страна – Германия, се появява дотогава непознато явление: младежко движение. Буйни тълпи от момчета и момичета с размъкнати дрехи, избягали от училище, скитат по улиците и вдигат шум. С гръмки думи те провъзгласяват манифеста на идващия златен век. Твърдят, че всички предишни поколения са кръгли идиоти и тяхната некадърност е превърнала земята в ад. Но растящото поколение вече не иска да търпи геронтокрацията, властта на неспособните и изглупели старци. Отсега нататък ще управляват умните младежи. Те ще унищожат всичко старо и безполезно, ще отхвърлят всичко, което е скъпо на родителите им, ще заменят с нови истински ценности старомодните и фалшиви ценности на капиталистическата буржоазна цивилизация и ще построят ново общество от свръхчовеци.

Надутата реч на тези юноши е прозрачно прикритие за липсата на идеи и план за действие. Те няма какво да кажат освен: „Ние сме млади и затова сме избрани; ние имаме идеи, защото сме млади; ние носим бъдещето; ние сме смъртни врагове на гнилата буржоазия и еснафите.” А ако някой дръзне да ги попита за плановете им, младежите могат да отговорят само: „Нашите водачи ще решат всички проблеми.”

Открай време младото поколение е имало задачата да бъде двигател на промените. Германското младежко движение обаче се отличава с липсата на идеи и планове. Членовете му се наричат младежко движение именно защото нямат програма, която би могла да им даде по-определено име. Всъщност те изцяло прегръщат програмата на своите родители и не се противопоставят на насоката към бюрократизация и всевластие на държавата. Революционният им радикализъм е просто неблагоразумието на годините между детството и зрелостта, белег на удължен пубертет, зад който не стои никакво идейно съдържание.

Водачите на младежкото движение са умствено неуравновесени невротици. Много от тях страдат от полови разстройства и са или развратници, или хомосексуалисти. Нито един не успява в каквато и да е област и не допринася с нищо за човешкия напредък. Имената им са отдавна забравени. Единствената следа, която са оставили, са няколко стихотворения и романи, възхваляващи половите извращения. Но повечето от последователите им са съвсем различни. Те имат само една цел: да получат държавна служба час по-скоро. Тези от тях, които са оцелели след войните и революциите, днес са педантични и тихи бюрократи в безбройните учреждения на германската командна икономика. Те са послушни и предани роби на Хитлер. И ще станат не по-малко послушни и предани слуги на приемника на Хитлер, независимо дали той ще бъде германски националист или марионетка на Сталин.

От Германия младежкото движение се разпространява и в други страни. Италианският фашизъм идва под маската на младежко движение. Партийният му марш „Giovinezzaе химн на младостта. Бутафорният Дуче дори в края на 50-те си години се хвали с младежката си енергия и се опитва да крие възрастта си като застаряваща кокетка. Но редовите фашисти имат само една грижа – да получат държавна служба. По време на Етиопската война авторът на тези редове попита група докторанти от елитен италиански университет защо са враждебно настроени към Франция и Великобритания. Отговорът беше смайващ: „Италия – казаха те – не предлага достатъчно възможности за своята интелигенция. Ние искаме да завладеем британските и френските колонии, за да поемем администрирането им и да получим работните места, които сега се заемат от британски и френски бюрократи.”

Младежкото движение е израз на безпокойството на младите хора пред мрачните перспективи, които им готви засилващият се държавен контрол. Но този бунт е фалшив и обречен на неуспех, защото не се осмелява да се бори сериозно срещу растящата заплаха от всеобщ държавен контрол и тоталитаризъм. Шумните бунтовници-преструванци са безсилни, защото самите те са омагьосани от тоталитарните суеверия. Те се отдават на бунтарски приказки и напяват подстрекателски песни, но искат преди всичко държавни служби.

Превод: Майя Маркова

One Reply to “Съботно четиво: Лудвиг фон Мизес за младежките движения”

  1. Както казваше баба ми: „комунисти много, места малко“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.