Откъс от книгата „Времето на убийците“ от Клеър Стърлинг , Издателска къща МаК ООД, София, 2006
…Мумчу не можеше да прости това предателство: “Мога да потвърдя, че огромно количество оръжие е било доставено на турските терористи чрез България. Оръжието идва от различни страни, главно Белгия, Италия и Франция. Тези грешки и престъпления са срам за страна, наричаща се социалистическа, която дава свобода на действие на контрабандисти на оръжие и наркотици. Наркотици се изнасят от Турция и се разменят за оръжия, транспортирани от Европа. България е основна част от тази мръсна търговия. Небезизвестната българска държавна организация „Кинтекс” изпраща оръжия на десните и левите терористи в моята страна” – казва той пред италианския социалистически вестник “Аванти!”
“От години се борим да разкрием външните и вътрешните източници на тероризма.. .. да разобличим българската връзка с контрабандата и турските фирми. Оказаха ни огромен натиск поради това проследяване, сблъскахме се с протежета…” – пише той в книгата си “Контрабанда и тероризъм”, бестселър през онази зима в Турция.
Книгата на Мумчу е пълна с непроизносими имена и градове, които не са на картата. Но фактите сами говорят. Той разказва как през 1965 г. в София е била създадена държавната организация за износ-внос „Кинтекс”, и за дебюта на Абузер Угурлу като Кръстник следващата година. Първата пратка с оръжие на Угурлу била заловена през септември 1967 г. : 1070 броя леко автоматично оръжие, 400 револвера и “голямо количество амуниции”. Оръжието било доставено „по море от Прага до Варна, от Варна до Трабзон”, турското пристанище на Черно море.
През септември 1973 г. военен турски съд издал заповед за арест на Угурлу. Обвинен бил в незаконни доставки на оръжие от България за Турция за времето от 1967 г. до 1973 г.: 70731 оръжия с различна направа, и 27 601 000 патрона.
Мумчу пише, че тогава Угурлу бил избягал от Турция. Адресът му бил: ул. „Арх. Миланов” № 18, София, България”.
Тук е важно да отбележа следното:
През онези години, от 1967 г. до 1973 г., турският тероризъм се ражда, расте и набира сили. Едва ли е случайно, че точно по това време бил изграден българският контрабанден канал на оръжие. Сега е ясно, че българските власти нарочно са подхранвали турското терористично чудовище – въоръжавали са и двете му страни. Това е бил част от големия съветски план за унищожаване на турската демокрация. Турската мафия, създадена от българските тайни служби, е била инструмент за това.
Когато денят на равносметката настъпи и се разбушува международна буря заради участието на българските власти в покушението срещу папата, западните анализатори положиха изключителни усилия да прикрият тази неудобна истина. Те твърдяха, че ако турската мафия е била свързана с Агджа, то това се е отнасяло само до бизнеса на мафията. Ако „Кинтекс” е бил свързан по някакъв начин с турската мафия, и това било само бизнес. Всички източноевропейски страни имали остра нужда от твърда валута. Ако българската митница си е затваряла очите за изобилния оръжеен поток през България, това не значи непременно, че са го правили по заповед отгоре – дори и в комунистическа страна има корумпирани ченгета.
Но тези твърдения бяха измамнически, или тези хора просто не искаха да видят истината.
Мумчу не беше първия, който писа за политическите връзки на турската мафия.
Десет години по-рано няколко журналисти от “Нюздей” се натъкнали на „Кинтекс”. Събирали материали за контрабандните канали на наркотици от Турция до САЩ за книгата си “Пътят на хероина”. Книгата беше рядка и ми отне време, докато я закупя. Главата за България започва така:
“Беше последният ни ден в България. Колата ни зави по Площада на свободата, мина край откритите кафенета и статуята на руския цар, възседнал бронзов кон. Отправихме се към кубето на катедралата “Александър Невски”, след това наляво към ЦУМ и влязохме в тясна улица с едри павета, пълна с хора и магазини.
С нас пътуваха двама контрабандисти, с които се бяхме запознали в Истанбул. Колата спря пред безименно, квадратно, ново здание от бетон и стъкло. Няколко мъже стояха на входа и ни гледаха.
„Това е новото здание на „Кинтекс” – каза един от контрабандистите.”
Журналистите от “Нюздей” били по следите на канал за наркотици, не на оръжия, което още тогава говори за многостранните контрабандни функции на „Кинтекс”. Описанието им, от преди повече от десет години, ми звучи съвсем познато.
„Галип Лабернас, бившият бос на контрабандистите на наркотици в Истанбул, бе чувал за „Кинтекс”. По време на разговора ни в истанбулския му апартамент той ни каза: „Има една важна агенция в българското правителство, която даде картбланш на някои от най-големите ни контрабандисти да организират канал за морфин през страната. Знаем, че е така, но не знаем много подробности. Агенцията се казва „Кинтекс”.
“Известен търговец на опиум в Истанбул, който нямаше нищо против да говори за колегите си поименно, изведнъж млъкна, когато го запитахме за „Кинтекс”: „Чувал съм, това е българската връзка”. И веднага смени темата.”
“Източник от посолството на САЩ в Анкара: „Не знаем много, само това че „Кинтекс” е официалната организация за внос-износ на Народна Република България. Организацията трябва да развива износа и да контролира вноса. Изглежда, че е обикновена държавна организация”.
Един от контрабандистите, пътуващ с журналистите от “Нюздей” твърди нещо различно: “Кинтекс” има огромно влияние в страната…повече е от държавна организация. Ако „Кинтекс” реши, че няма да внасяте контрабандно стоки в България, ще си имате големи неприятности’ “.
Другият контрабандист добавя: “Ако имате връзки в тази организация, може да пренасяте наркотици през България без абсолютно никакви проблеми’ “.
Първият контрабандист описва дейността си до 1972 г.: “Да кажем, че искате да пренасяте американски цигари в Турция. Обаждате се на посредника, който работи с „Кинтекс”. Той изпраща името ви в София за проверка. Българските агенти в Истанбул също ви проверяват. Ако имате опит в контрабандата и нямате връзки с полицията, започвате работа с „Кинтекс”.
“България е единствената страна по целия път от Истанбул до Марсилия, в която всяка кола се спира и проверява. Но ако имате връзки с „Кинтекс”, няма да имате проблеми”. Единият контрабандист казва “Изпращате съобщение до София с описание на колата или камиона ви, както и регистрационния номер. Съобщавате приблизително кога ще прекосите границата. Тогава „Кинтекс” изпраща човек на границата, който урежда колата ви да не бъде претърсвана“.
Превод: Огнян Дъскарев
Подборката от цитати е направена очебийно целенасочено, за да подсказва насоката на мислене не с фактите, а с недомлъвките. И като се добави името на Клеър Стърлинг, това вече е гаранция за морална нечистоплътност.
Не защитавам българските „служби“. Но защо „почтената“ госпожа не се позанимае поне малко с мръсните дела на американските „служби“. Ще намери доста по-благодатно поле за изява. Само че няма да ѝ платят…
Аргументът „А вие защо биете негрите?“, е железен:)
Ако Кинтекс е толкова силен, гърбът му вероятно опира в ЦК, Политбюро и едно чуждо посолство в София? Това не е въпрос. В онези години имаше няколко „черни“ станции и който искаше, можеше да се осведомява за скритите неща у нас.
Аз, г-н Kalin, просто не съм съгласен една изпълнителка на мръсни поръчки да „сочи с пръст“ моята страна като пример за непочтеност и срамежливо да премълчава делата на господарите си, които са водещи в това отношение в света, заедно с другата голяма сила. А посоченият от вас „аргумент“ ми се струва като опит за измъкване от разговора като победител. Е, щом ви удовлетворява…
Не мисля, че разкриването на контрабандни канали и убийства е мокра поръчка. Много бих се радвал, ако в българската журналистика днес има разследващ журналист от класата на отдавна починалата Клеър Стърлинг. А от 30 години НРБ не е „нашата страна“, нито ДС – нашата тайна служба, която я пази. Поне не за мен. За участието на ДС като маша на КГБ в атентата срещу срещу Йоан Павел Втори има множество доказателства. Ако сте предубеден, никога няма да ги видите или приемете.