Неделно четиво: „Кинкалерията“ на Кинтекс

Откъс от книгата „Времето на убийците“ от Клеър Стърлинг – Издателска къща МаК ООД, София, 2006

 

…Ето какво научих за универсалната българска организация за внос-износ:

“Кинтекс” е създадена през 1965. Намира се на бул. “Антон Иванов” в София, разполага с няколко тайни квартири в София и офиси във Варна и Бургас, както и складове край София за контрабандни стоки. „Кинтекс” поддържа тесни връзки с други български търговски организации като „Интерпред” и „Интеркомерс”, на които вероятно преотстъпва част от дейността си. В Турция „Кинтекс” е представена от „Балкантурист”, „Балканшип” и „TapEk”.

Служителите на „Кинтекс” изглежда са обучени от секретните служби и със сигурност работят за тях. Те често сменят колите и местата на срещите си, използват пароли, разговорите им са кратки. Например, срещат се с клиент на определено място, качват се в кола на Кинтекс и го водят в тайна квартира близо до хотел “Плиска”. Изискват препоръки за контрабандистите, с които работят. Всичко подробно се уточнява, преди да се сключи сделка. Плащането се извършва след натоварването на стоките. Кинтекс прекратява връзките с контрабандист, който е заловен повече от два пъти в родната му страна.

Контрабандистите са задължени да изпълняват безпрекословно заповедите на Кинтекс. Контрабандата се извършва с тирове от Европа. Когато трябва да се натовари стока, шофьорът паркира камиона, оставя вътре ключовете, по-късно се връща и докарва камиона до постоянното място за паркиране. След това камионът веднага трябва да замине за границата с Турция, където не се проверява от българската митница.

Ако стоката се изпраща по море, корабът се приближава до българските териториални води. Там е пресрещнат от български патрулен катер.

Контрабандистът трябва да знае паролата, след това го водят до мястото, където е стоката. Екипажът не се допуска на брега. Стоката се товари на кораба и заминава през нощта. Капитанът се среща с представител на Кинтекс и се контролира от организацията, докато корабът напусне българските териториални води.

Понякога корабът на контрабандистите се среща с български товарен кораб, и стоката се претоварва от единия в другия кораб.”

Към материалите беше приложен списък с операции, извършени от „Кинтекс”:

1978 г. – „Кинтекс” внася контрабандно леки оръжия в Турция.

1979 г. – България закупува пет хиляди 9-милиметрови броунинга от Аржентина през

1977 г. Оръжията се появяват в Турция през 1979 г. Намерени са в турски терористи. Идентифицирани са, когато аржентинските власти съобщават регистрационните номера на турските власти.

1979 г. – Турските власти арестуват кораб с 1.500.000 патрона за кюрдските сепаратисти в източна Турция. По това време пристанищата във Варна и Бургас усилено се използват за контрабанда за Турция. Доставките включват съветски пистолети „Макаров” и чешки пистолети „Скорпион”, новият 9-милиметров модел.

1979 г. – Съветски оръжия са внесени през Сирия в Турция, от Варна и Бургас

1979 г. – Херметически контейнери, пълни с оръжия са пуснати от български и съветски товарни кораби, взети са от турски кораби.

1980 г. – Съветски товарен кораб е натоварен с оръжия във Варна през януари. Оръжията за закарани в Самсун и Трабзон, на турското черноморско крайбрежие.

1980 г. – Турската Национална партия на действието внася контрабандно хероин в Германия. Използва спечелените пари, за да закупи оръжие.

Имаше и примери за българо-съветските намерения към Турция:

1980 г. – MLAPU (Марксистко-ленинска въоръжена пропагандна група), обучавана от години в България, изпраща бойци, за да дестабилизира Турция.

1981 г. – Осем турци, обвинени в шпионаж в полза на България са изправени пред съда. Главният обвиняем е Музафер Сенгил, висш функционер на DevSol. Без шум, много хора са арестувани. Съветският военен аташе е заловен на местопрестъплението с материали и информация, предназначени за DevSol.

В средата на 1982 г. съветски съветници работят в „Кинтекс” на всички нива, включително и на ръководни позиции.

Около 1969 г. Абузер Угурлу започва да работи с българските власти и да им прави услуги. В замяна му е позволено да организира контрабанден канал от Варна. През 1974 г. е завербуван от българските служби по сигурност.

Буквално всяка дума от документите беше потвърдена от доказателствата, които открих в Европа през следващите няколко месеца.

 

Превод: Огнян Дъскарев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.