Хъшове с пагони

Преди няколко дни „българите в чужбина“ обявиха дата за сваляне на правителството. Емигранти от Германия, Англия, Испания, Швеция, Франция, Италия и пр., спонтанно решили да се завърнат в неделя, 16 септември 2018 в България, и да пометат мафията в парламента. Освен сваляне на правителството, искат и съд за всички управлявали от 1989 до сега. Хъшовете искат личности, избрани от народа, и управление по швейцарски модел. Решени са да потърсят сметка за откраднатото до момента. Нямало да преговарят с престъпници и национални предатели .

За какво все пак се борят?

За пряка демокрация, която разбират като „пряко допитване на народа за всяко нещо – местни референдуми, национални референдуми“. За „пряк избор от народа с възможност за отзоваване на всички длъжности в държавата – Главен прокурор, Министър председател, Президент, министри, кметове, полицейски началници и др“. За „пряко гласуване от народа за разпределение на местни и национални бюджети, европейски фондове и проекти“.

Какво още? Вижте тук.

Първата реакция на всеки здравомислещ човек при такава „новина“ е: „Пълни глупости! Кьорав емигрант няма да се върне, ще дойдат да си оправят зъбите, България не е Румъния, Борисов владее положението“ и пр. рационални аргументи. Които логично водят до извода: „Не се занимавайте с тези! Нищо няма да направят!“

Все пак реших да се занимая, защото съм абсолютно сигурен, че ако протестът въобще се случи, ще е римейк на сценария, който принуди Борисов да подаде оставка през февруари 2013. С малко конспиративно въображение могат да се видят доста вече приведени в действие негови елементи: компромат срещу премиера с къща, любовница, дете и остров; загадъчна чума по овце и кози; катастрофален срив на електронната инфраструктура на страната; внезапен фалит на застрахователна компания, ощетил четвърт милион българи; драма с децата с увреждания … Доста от тези събития (вероятно) имат и други обяснения, но съм убеден, че Борисов ги приема единствено като атаки срещу себе си и своята власт. Като имаме предвид миналото му, най-вероятно е прав. Това обяснява тържествената му клетва от 17 юли 2018:„Няма изобщо да им се дадем тоя път на старите ченгета!“

Проблемът е, че ако му поискат, ще им се даде. Борисов винаги се дава. Толкова е зависим, че е само въпрос на време някой достатъчно силен „гад“ да му предяви поредната сметка, след като не е бил достатъчно послушен. А недостатъчното послушание е предизвестено предвид добре познатия „балансиращ стил“ на българския министър-председател. Няма как да задоволиш интересите на всички, когато се опитваш да угодиш на всеки. Накрая дори заклетите врагове се обединяват срещу теб

Така че ако на 16 септември 2018 все пак има протест, той няма да е автентичен, а организиран от „стари ченгета“. Ако предпочитате – от „гадове мръсни“. Най-вероятно целта му ще бъде да се счупи нечия глава, за да се даде алиби на Борисов да подаде оставка. Обидно елементарен, лишен от всякакво въображение ченгеджийски сценарий. Но върши работа, особено когато статистите са искрени, а силите на реда изпълняват съвестно дълга си. Като румънските преди седмица.

Отдавна дебнещи на пусия „хъшове“ ще се възползват от патакламата. Вероятно те ще са и едни от тези, които са я вдигнали. Поне на думи. Всички споменати по-горе искания на бъдещите протестъри повтарят мотамо въпросите на прословутия „референдум на Слави“. Да ги припомня:

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?

3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Да припомня също, че на всички тези въпроси бе отговорено от най-високите възможни инстанции. Конституционният съд определи като противоконституционни три от въпросите: гражданите да се произнасят за броя на депутатите, за избора на „местни шерифи“, както и повторно да бъдат питани за въвеждането на електронно гласуване. Задължителното гласуване, което бе въведено с аргумента, че така ще се неутрализира купения и корпоративния вот, се обезсмисли, след като законодателите се отказаха да въведат глоба за негласувалите. През юни 2017 парламентът отхвърли въвеждането на мажоритарна избирателна система, макар че ГЕРБ и Воля я подкрепиха. Що се отнася до партийните субсидии, с чието драстично намаляване ГЕРБ уж беше също съгласен, в момента представените в парламента партии получават по 11 лева за глас, а тези, които са получили над 1% – по 1 лев.

Умереният прогрес в рамките на закона бе постигнат.

Така че – „нема такава държава“. „Има ли такъв народ“ обаче? Спомняте си, че през февруари и май 2018 Слави Трифонов проведе „кастинг за политици“ с този слоган. Ако исканията на бъдещите протестъри, които четем,  са формулирани от селектираните от Слави кандидати за политическа слава, по-добре Дългия да си гледа телевизията. И да не си носи столчето пред парламента на 16 септември.

Единственото сериозно искане би било за управление чрез референдуми. Темата е огромна и ще я коментирам, ако такова искане сериозно се отправи. Засега само ще кажа, че това ще бъде опит да ни поробят чрез „свобода“, който трябва да бъде навреме пресечен.

Иначе съм дълбоко убеден, че децата ни няма да могат да направят нищо за себе си и за своите деца с правилата и законите, които им оставяме. Държавата ни се нуждае от незабавно преучредяване. Ако се опитам да се изразя на техния език – от преформатиране и рестарт. Нещо ще  трябва и да се дилейтне.

Те обаче ще решат какво, кога и как.