Из доклад на на съветския посланик в София Александър Пузанов за негов разговор с Тодор Живков, 1 авугст 1968
Ние сме убедени, че независимо от резултати от двустранните преговори в Черна над Тиса, ситуацията в Чехословакия и цялостният ход на събитията не дават основание да се запази сегашното ръководство, поради неговата неспособност да промени положението там. Политбюро на БКП потвърждава по-рано потвърдената позиция: тъй като ситуацията в Чехословакия трябва да бъде променена и комунистическата партия и социалистическите завоевания следва да бъдат запазени, ние сме длъжни да употребим всички възможни и необходими мерки, включително въоръжените сили на Варшавския договор, ако ситуацията го изисква.
А.Дубчек, О.Черник и И. Смръковски не дадоха никакви гаранции, че желаят да променят ситуацията. Те са националисти и ревизионисти, които не обичат Съветския съюз.
Ако не успеем да променим хода на събитията, ще бъде катастрофално: това ще бъде блам за Съветския съюз, за всички социалистически страни, за цялото международно комунистическо движение, за развитието на нашите социалистически страни.
Накъде отиваме? Китай скъса с нас, същото се случи и с Албания. Положението е само на йота по-добро с Куба, Румъния и Югославия.
Ние не можем и не трябва да отстъпим нито педя земя повече!
Ние напълно съзнаваме трудностите, които ще възникнат в международното комунистическо движение в резултат на извънредни мерки, които ще трябва да предприемем по отношение на Чехословакия. Но какво можем друго да направим?
Ние трябва ясно да признаем колко опасно развитие има вече ревизионизмът в международното комунистическо движение. Вземете за пример Италианската комунистическа партия. Тя не е вече същото, което беше преди 10 години: социалдемократичните възгледи са я изцяло завладели. Само поради обстоятелството, че това е масова партия, не можем да твърдим, че тя е марксистко-ленинска партия.
Или вземете Френската комунистическа партия, която е попаднала изцяло под влияние на ционизма.
Ние вярваме, че враждебни последици в международното комунистическо движение и врявата, която ще се вдигне от международните реакционни сили ще ни поставят само ефимерни трудности. Ако възстановим Чехословакия като част от социализма, ние ще заздравим силите на Варшавския договор и силата на социализма като цяло.
Но ако, противно на това, Чехословакия напусне Варшавския договор или остане в него по начина на Румъния или други ревизионистически държави, силите на Варшавския договор ще бъдат значително отслабени и това ще постави пред голямо изпитание ГДР, Полша и Унгария. В случай на война, съветската армия ще трябва да се бие не на чехословашко-германската граница, но на съветско-чехословашката.
Ако събитията в Чехословакия не се променят бързо и решително, това ще доведе освен всичко друго и до пълна реабилитация на Тито. Хрушчов вече го реабилитира веднъж, и ние ще направим това втори път. Ще изглежда, като че ли Тито е най-големият световен политик.
Делегация на БКП ще бъде в Братислава. Ние гледаме на предстоящото съвещание на 6-те комунистически партии само като на тактически ход. Що се отнася до събитията в Чехословакия, най-вероятно нищо няма да произлезе от тази среща. „Дано Господ да помага да се лъжем.” Срещата ще бъде успешна, само ако убедим чехословашкото ръководство да подпише декларация или комюнике в духа на писмото на Варшавския договор за овладяване на положението в Чехословакия, съгласно предложените в писмото мерки.
Нашето мнение е просто: Да ги принудим да капитулират. Ако откажат, трябва да приложим други, крайни мерки“.
На снимката: Архитектът на „Пражката пролет“ Александър Дубчек (в средата). Вляво от него е генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев.