Без закрила и пощада

С цената на 17 човешки живота трагедията край Своге извади на показ най-големите проблеми на управлението на България през последните 30 години. Груба грешка ще е да се вържем отново на изтъркания номер на политиците да търсим един-единствен виновник, когото да превърнем в изкупителна жертва. По-добре да погледнем на пътищата и превозните средства като символ на прогреса ни във всеки конкретен момент, а на произшествията с тези превозни средства – като еманация на регреса, на който сме способни. В България регресът е много по-голям от прогреса.

Да започнем с „човешкия фактор“.  Всички знаем, че болшинството от българските шофьори „не могат да карат“. С неумението си те често предизвикват или усложняват вече създадени опасни ситуации. Може да говоря на ангро или да обиждам някого, но обликът на група хора най-често се определя от „най-некачествения матрял“ в нея. А качеството на въпросния „матрял“ зависи от качеството на неговия живот. Повечето българи са фрустрирани от настоящето си. Свободата, на която 30 години поне формално се радваме, задълбочи тази фрустрация, а за някои може би дори я създаде. Свободата хвърли цялата вина за неуспехите и провалите ни върху нас самите. А провалилият се човек не изпитва уважение към страната и времето, в което живее. Той смята своя живот и настояще за безвъзвратно провалени и е готов да прахоса и разруши и едното, и другото: оттук и неговото безразсъдство и стремеж към хаос и анархия. Безразсъдството най-често се проявява на пътя. Мислим си, че там ще компенсираме липсата на много неща, които сме имали или искаме да имаме – най-вече самоуважение. Това ни прави безразсъдни. В комбинация с вродения ни анархизъм – и опасни. Ако шофьорът, когото неговите съселяни от Курило спонтанно защитиха, наистина се е разсеял, наистина е карал по-бързо, и т.н., трябва да понесе отговорността си. Но само за самото произшествие!

За отвратителните пътища-убийци отговорността е на строителите. Не знам всъщност дали да наричаме с тази горда дума хора, които слагат в асфалта варовик, пепел, стрит на прах стар асфалт; които „икономисват“ един или повече слоя от това, което полагат на пътя, и което очевидно не е асфалт; които заменят стоманата на мантинелите с ламарина; които слагат бордюр пред мантинела; които правят завои с обратни виражи на тесни места, и камиони и автобуси се принудени да навлизат в насрещното движение, за да ги вземат…Според мен такива хора са рушители. 

Само край Своге ли обаче пътищата са в това състояние ? Не. Само „Трейс“ ли ги „строи“ така? Не, строят така всички фирми, които печелят обществените поръчки за изграждане и ремонта на пътища – и Главболгарстрой, и Пътища-Пловдив, и ПСТ, и Агромах, и не знам още кой.

Какво обаче ще намерят полицаите в офисите на „Трейс“ в София и на „Мегаинвест-холд“ в Дупница, в които вчера и онзи ден нахлуха? „Мегаинвест холд“ се появява на мястото на пътната фирма на братя Галеви в Дупница, и работи активно със Столичната община.  „Трейс“  е спечелила 108 обществени поръчки за ремонта на пътища за 1 милиард лева. Нито собственикът на Трейс проф. д.ик.н. инж. Николай Михайлов, ръководител на катедра „Пътища“ към УАСГ, нито собственикът на „Мегаинвест холд“ Цветан Цветанов, водач на листа на ДПС, ще се напие колкото скандалния шеф на „Агромах“ Методи Бачев. Да припомня, че преди две години на кукерски събор в с. Черниче Бачев заяви, че кметът на Симитли е е… Бойко Борисов, . Няколко дни по-късно маскирани спецполицаи откриха 1 милион евро в брой в офиса му – за подкупи. (Впрочем пиянските откровения  на Бачев му струваха още милион и половина лева. Как ги загуби, виж тук. ) 

Така че в офисите и на двете фирми ще намерят само договори. Подписани, подпечатани, прошнуровани и прономеровани от министри и шефове на държавни агенции. Чисти и прости като къпани милиционери.

Стигаме до министерствата и агенциите. За да станат ясни обвързаностите им с фирмите-изпълнители на обществени поръчки, е достатъчно да споменем, че сегашният заместник-министър на регионалното развитие Деница Николова е била служител на Трейс Интернешънъл ЕООД, чийто собственик е Трейс Груп Холд АД. Същата талантлива дама дълго време е ръководила Управляващия орган на европейската Оперативна програма за регионално развитие. Била е и заместник-министър на Лиляна Попова, която замени Плевнелиев на министерския пост, след като той стана президент, и т.н. Нали сега си отговаряте на въпроса как е било възможно „Трейс“, приканена да си оправи дефектите по пътя край Своге, да се ослушва 7 пъти, за да изтече гаранционния срок на пътя и държавата да плати и ремонтите? Или как Агенция Пътна инфраструктура на юнашко доверие, само „по документи“, приема път, покрит с „асфалт“, в който има варовик? И т.н.

Накрая – за партиите. ГЕРБ и БСП отдавна втръснаха на всички с евтиното си театро по време на чие управление е станала една или друга далавера, причинила една или друга трагедия. Но този път махленските им свади по тв студиа и подопечни сайтове са отблъскващо цинични. Публична тайна е, че големите фирми плащат предизборните кампании на всички партии, които имат шанс да влязат в парламента, и след това тези партии им се отплащат с нагласени обществени поръчки. Огромен процент от получените пари обаче фирмите отново връщат на политиците, за да продължат да получават обществени поръчки. Също и за да не ги притесняват с дреболии като качество на ремонтите и строителството. ГЕРБ и БСП са еднакво виновни и за трагедията край Своге, и за станалите от 2001 г. насам трагедии, и за всички бъдещи такива трагедии. Фактът, че червените поискаха оставката на цялото правителство заради Своге, не ги облича в бяло. Нито пък прави непоискания още трети вот на недоверие печеливш.

Освен ако ДПС и „Атака“ не се присъединят към него. „Атака“ може и да го направи – Волен Сидеров по неизвестни причини не обича „Трейс“, а от 2012 насам вестникът му методично громи душманина Михайлов.  Вчера Сидеров заяви, че ще поиска всички договори, които през годините държавата е сключвала с „Трейс Груп Холд“ в първите работни дни след лятната ваканция. Нищо чудно да подкрепи и вот на БСП срещу коалиционния си партньор.

Няма шанс обаче ДПС да се присъедини към такъв вот. Кметът на Своге и бивш депутат от ДПС Емил Иванов, и собственикът на дупнишкия „Мегаинвест холд“ и бивш кандидат—депутат от ДПС, са близки приятели. Най-вероятно обща е и заверата с некачествения ремонт и варовиковия асфалт. 

Много е вероятно вот изобщо да няма. Борисов ще го изпревари, като жертва някой министър – най-вероятно Московски, и някоя по-дребна риба от изброените по-горе институции, още в началото на новия политически сезон. За да се изпълни реченото от него: „Към никого няма да има нито закрила, нито пощада“. 

Проблемът е, че ние самите нямаме закрила и пощада към себе си. Всеки има за какво да бъде съден за всяка трагедия. Шофьорите – за произшествието. Пътните фирми – за „строителството“. Чиновниците, които им го приемат – за корупция. Министрите – за некадърност. Всички останали – за бездушие и овчедушие.

И ще бъде така, докато не поискаме добро управление. За сведение на мътещите се нови български консерватори, „доброто управление“ е основно консервативно послание, което означава институциите да изпълняват функциите си прозрачно и некорумпирано, отчитайки се пред избирателите и подчинени на върховенството на закона. Единствено доброто управление може да създаде доверие и уважение към правителството и неговите институции. То обаче изисква цялостна реформа на политическата система, за да бъде промяната необратима.

Очевидно никой още не е готов за нея.