От 7 до 11 септември 2018 в Крим се състоя Международен фестивал на българската култура „Български срещи“. В рамките му се проведе научно-практическа конференция „Единен свят на кирилица“, на която бе представена книгата албум „Българите. Връщане към корените“. Българската делегация за „форума“ се състоеше от 10 души (на снимката), част от които са поименно изброени в коментара на украинското посолство, поместен по-долу.
Само да припомня, че през април 2018 украинското посолство в София заяви, че Украйна може да заведе криминални дела срещу заместник-председателя на българския парламент Явор Нотев и депутатите Волен Сидеров, Десислав Чуколов и Маргарита Николова, които незаконно посетиха окупирания от Русия полуостров Крим, за да участват в международен икономически форум в Ялта. Оттам Волен Сидеров обяви, че Крим не е окупиран.
Коментар на Посолството на Украйна в Република България във връзка с незаконното посещение във временно окупираната Автономна република Крим от представители на политическите партии и журналисти в България.
Посолството на Украйна в Република България категорично осъжда незаконното посещение във временно окупираната територия на Автономна република Крим от представителя на партия „Атака“ Х. Маринов и БСП В. Добрева, както и журналисти и обществени дейци В. Вацев, В. Христова, В. Дърева, Х. Георгиев и Р. Петков.
Руските окупационни власти цинично използват етническите българи в Крим, техните исторически връзки с Родината им, за да изпълнят своята хибридна кампания, насочена към легитимиране на окупационния статут на полуострова. Доказателство за това е провеждане на територията на временно окупирания Крим на Седмицата на българската културата (7-11 септември), за която незаконно е пристигнала споменатата делегация от Република България.
Напомняме, че преминаването на границата на анексираната от Руската федерация част от територия на Украйна е в нарушение на законодателството и общопризнатите норми на международното право. По-специално, става дума за нарушение на Устава на ООН, на Резолюциите на Общото събрание на ООН „Териториалната цялост на Украйна“ A/Res/68/262 от 27 март 2014 година и „Ситуацията с правата на човека в Автономна република Крим и град Севастопол“ A/Res/71/205 от 19 декември 2016 г., Бакинската декларация и резолюциите на Парламентарната асамблея на ОССЕ и други авторитетни международни организации, които подкрепи Република България.
Освен това, съгласно с чл. 10 от Закона на Украйна „За осигуряване на правата и свободите на гражданите и правен режим във временно окупираните територии на Украйна“, влизането на чужденци във временно окупираната територия на Украйна и излизане от нея се допуска само със специално разрешение от Държавната миграционната служба на Украйна чрез съответните контролно-пропускателни пунктове. В случай на нарушаване на реда на влизане във временно окупираната територия на Украйна и излизане от нея лицата ще се подвеждат под отговорност, предвидена от Кодекса на Украйна за административните нарушения и Наказателния кодекс на Украйна (виж. уеб-страницата на МВнР на България – http://www.mfa.bg/120/ findanembassy /0/156/).
Посолството на Украйна призовава всички граждани и представители на всички клонове на властта и политическите партии на Република България да се въздържат от посещение на окупирания Крим, както и от контакти с незаконните окупационни власти на полуострова.
Mnogo navremenen i faktologichen komentar, dokato intetesut na BG durjava kum bulgarite v Zapadna Evropa i nashite pozicii tam sa silno zaglusheni, da ne govorim za suchia problem s Brexit Britain.
Когато след референдума Крим се присъедини към Русия, всяка публикация в английските вестници завършваше със забележка, че Хрушчов през 1954 година откъсва Крим от Русия и го предава на Украйна. Дори се споменаваше, че до 2014 година светът не признава това хрумване на Хрушчов и смята Крим за руска територия. При разглеждане на въпроса в ООН се оказа, че Украйна няма международно признати граници и няма как да се вземе решение за нарушаването им. Не може да се наруши нещо, което не съществува. Опитвам се тук да поставя фотокопие на Указа от 9 март 1954 г., с който след осмомартенски запой и обещание към украинските жени, Хрушчов им дарява Крим на Украйна. Както и решението на ООН по този въпрос. Не е честно до 2014 година да се твърди, че Крим е руски и да не се признава подаряването му на Украйна, а веднага след като кримчани успяха да се върнат към Русия да се противопоставяме и да твърдим, че Крим бил „анексиран“ или „окупиран“ от Русия. Много малко са страните, които смятат връщането на Крим за незаконно и за съжаление България се нареди между тях!
Хлушчов не е взел това решение сам и аргументите му на заседанието на Президиума на Върховния съвет на РСФСР от 5 февруари 1954 г. не са били никак пиянски: Крим е по-близо до Украйна; при новата конфигурация ще е по-лесно да се развиват стопанските дейности; каква е разликата при условие, че и Украйна, и Русия, са част от една държава. За целта двете републики са издали постановления на своите правителства. Дори да е имало правна колизия при предаването на Крим на Украйна, тя е решена с внасянето през 1954 година на изменения в действащата Конституция на СССР от 1936 година и конституцията на РСФСР и УССР от 1937 г. и със съставянето през 1978 година при Леонид Брежнев на нови конституции на РСФСР и УССР. Във всички тези документи, които имат висша юридическа сила, Крим (а също така и г. Севастопол) са обозначени като съставни части на УССР.
Върховният съвет на Крим и Съветът на министрите бяха завладени от руски военнослужещи в нощта на 27 февруари 2014 г., а чак след това местните депутати обявиха решението да бъде проведен референдум за статута на полуострова (на 16 март 2014 г. – бел.ред.). А «декларацията за независимост на АРК и Севастопол» беше приета чак на 11 март — след като руските войски вече две седмици патрулираха улиците на кримските градове.
Въвеждането на войски (или използването на военнослужещите от разположените на територията на Украйна военни бази на Черноморския флот) и завземането на органите на властта на територията на суверенна държава прави нищожни всички решения, социологически допитвания и плебисцити, които се провеждат впоследствие на окупираната територия.