Не швейцарски, а звенарски

Хъшове с пагони втори ден разхождат из София червените си СССР-фланелки. И искат смяна на системата и оставка на правителството, забрана на всички партии и управление чрез референдуми. Както и преходно правителство, свикване на ВНС и „всеки закон да се приема след провеждането на референдум, както е в Швейцария“.

Писах за този протест месец преди да се състои тук , и обещах да пиша и за референдумите, когато ги поискат. Е, поискаха ги – първо в Румъния, сега в България. Страни със силни комунистически и националистически партии, инструктирани и финансирани от Кремъл.

После ще ги поискат и в други европейски страни. „Пряка демокрация“, или „швейцарски модел“ ще е новата мантра на разнородните ретроградни сили, от чието име днес Марин льо Пен призова европейските популистки партии да се обединят на изборите за Европейски парламент следващата  година. Според нея на мястото на изчерпания и затънал в „безсмислена миграционна политика“ Европейски съюз трябва да бъде учреден „Съюз на европейските нации“. Групата в европарламента, в която са британската UKIP и италианската „Пет звезди“, вече се нарича „Европа на свободата и пряката демокрация“…

Тепърва ще чуваме призиви към пряка демокрация. С тях ще бъде постлан пътят до „Съюза на европейските нации“. България е само част от новия национал-социалистически коминтерн, който шумно прокламира кръстоносен поход срещу навлизането на исляма в Европа. Целта обаче не е Йерусалим, а Брюксел, а върху знамето му ярко пламти кремълска червена звезда.

Като част от „швейцарския модел“, пряката демокрация може лесно да бъде „продадена“ на бедни и лошо управлявани страни като Румъния и България. Конфедерирането ще го поискат впоследствие, и то в по-богатите държави-членки на ЕС. Нуждата от него ще бъде „аргументирана“ с дълбоките страхове на много европейци от загубата на суверенитет и размиване на националната им идентичност. „Европа трябва изцяло да преосмисли своя политически модел“ ще бъде една от мантрите на следващите евроизбори през май 2019.

Каква е „пряката демокрация по швейцарски“ ? При нея ключовите за нацията въпроси се подлагат на национални референдуми. Годишно швейцарците гласуват по общо между 5 и 10 национални, кантонални и общински въпроси. Националните референдуми са поне три пъти на година, местните допитвания са още по-начесто. Основно са три вида. Първият вид референдуми са свързани с  въпросите, изрично споменати в конституцията и законите.  За тях властите са дължни да организират всенародно допитване. Вторият вид референдуми са т.нар. „инициативи“. Инициаторите разполагат с 18 месеца, за да съберат 100 000 подписа, които задължават държавата да организира референдум по съответния въпрос. И накрая, гражданите могат да оспорят всяко вече взето решение на парламента или органите на властта, ако в рамките на 100 дни след публикуването на решението съберат 50 000 подписа на национално ниво. Ако не отмени, такъв референдум може най-малкото да забави влизането в сила на взетите властови решения.

Сега да направим сравнение с България. От 2008 г. и ние имаме Закон за пряко участие на гражданите в управлението. Според него обаче инициативният комитет на граждани с избирателни права трябва да събере за три месеца над 200 000 подписа на активни избиратели. Тогава въпросът може да бъде внесен в Народното събрание, но то решава дали да има или да няма референдум. Когато събраните подписи са над 500 000, Народното събрание задължително приема решение за произвеждането на референдум.

Референдумите в България не могат да се отнасят до „въпроси за допълнение и изменение на Конституцията, въпроси от компетенциите на Великото народно събрание, въпроси на държавния бюджет и данъчното облагане”. За да бъде валидно допитването, в него трябва да гласуват толкова избиратели, колкото на последните парламентарни избори, или обикновено между 3,5 и  4 млн. души. Когато обаче са участвали над 20% от гражданите с право на глас, и когато над 50% от тях са отговорили с „да“, парламентът е длъжен в тримесечен срок да обсъди отново темата и да вземе решение, като то може и да не е съобразено с волята на народа.

След 45-годишна пауза от 2013 до 2016 г. проведохме три референдума. За улеснение ще ги наричам по имената на инициаторите им : БСП-референдум (2013, за Белене, провален поради ниско участие), президентски референдум (2015, за електронно гласуване,  иницииран от Росен Плевнелиев и спечелен, но електронно гласуване все още няма) , шоу-референдум (2016, иницииран от Слави Трифонов, с 6 въпроса, които или бяха обявени за конституционно несъобразни, или обезсмислени с последващи законови актове). Красен Станчев днес сметна, че това удоволствие ни е струвало 900 милиона лева…

Най-съществената разлика между „швейцарския модел“ и евентуалния му български вариант обаче е, че оригиналът се основава на същите принципи, както и другите демократични държави – политически плурализъм, върховенство на закона, спазване на основните човешки права и свободи, разделение на властите и развито гражданско общество. Българските „радетели за пряка демокрация“ искат да зачеркнат всичко това. Те много повече се доближават до „звенарския модел“ отпреди 80 години, отколкото до швейцарския отпреди 800. Инициаторите на Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. отричат не само политическите партии, но и партийната и парламентарна система. В идеята си за надпартийна и дори безпартийна власт те вкарват ред положения от източноевропейските авторитарни режими и от италианския фашизъм – най-вече корпоративната му теория. Разпускат Двадесет и третото Обикновено народно събрание, без да насрочват нови парламентарни избори. На 14 юни 1934 г. разтурят и партиите. Новият кабинет на Дамян Велчев започва да управлява с „наредби”, имащи силата на закон и издавани на основата на чл. 47 от конституцията, който действа само в случай „ако би държавата да се заплашва от някоя външна или вътрешна опасност, а Народното събрание не би могло да се свика”. Така изпълнителната власт узурпира правата на законодателния орган, поставя под свой контрол съдебната власт и ликвидира фундаменталния демократичен принцип на разделение на властите. От август 1934 г. започва издаването на „наредби-закони”, които създават впечатление за по-трайни промени и по-точно се вписват в конституционните рамки. Самата Търновска конституция не е отменена или променена, но не се прилага като цялостно действащ основен закон, особено в частите си за Народното събрание и правата на гражданите. Всички изборни органи, регламентирани в нея или в отделни закони, са премахнати и по този начин е прекъсната всякаква възможност за влияние на населението върху управлението.

„Пряката демокрация по български“ ще е звенарска, а не щвейцарска. Нали не се съмнявате в това, гледайки снимките на тези, които искат „оставка, съд и смяна на системата“?

ПС Вече има кандидат-звенари 😊 На 15 септември 2018 във Фейсбук се появи и извънредно съобщение от две паравоенни милиции – Войнски съюз и БНО „Шипка“, които приканиха членовете си „за мобилизация на състава“ заради протеста на 16 септември. Тези от София трябвало да са в готовност, „за да може при необходимост да пресекат незабавно всякакви провокации от платените агент-провокатори на Сорос, чужди държави и служби!“ Тези в страната пък трябвало да са в мобилизация, „за да защитят народа от всяко  незаконно насилие“.

О, спи ли ДАНС, о, ДАНС не види ли?

3 Replies to “Не швейцарски, а звенарски”

  1. Поръчков материал чиято цел е да налива масло в угасналия огън на надеждите че партийната система и съществуващото мафия – статукво са безалтернативни.

    1. Бих се радвал да имат алтернатива,но определено не са тази, която видяхме на 16 септември. Що се отнася до поръчките, не говорете, без да знаете.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *