Честита независимост, българи!

Днес България отбелязва 110  години от обявяването на своята независимост. Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 г. – на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“ в старата българска столица Велико Търново княз Фердинанд прочита своя манифест, с който обявява Независимостта на България и приема титлата цар на България. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество За втори път в рамките на четвърт век след Съединението България постига своя национална цел въпреки волята на Великите сили. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но тогава България отново се появява на картата на Европа.

Благоприятни условия за провъзгласяване на Независимостта на България настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп линията Одрин-Белово избухва стачка. Българското правителство използва момента, конфискува жп-линията и обявява независимост на 22 септември. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

Ролята на Русия при обявяването на независимостта ни е, меко казано, дискусионна. Факт е, че Русия, която не желае военен конфликт на Балканите, посредничи в преговорите с Високата порта и се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.

Историкъг Янко Гочев, автор на уникалния тритомник „Руската империя срещу България“, преди време обобщи:

„22 септември – денят на провъзгласяването на българската независимост през 1908 г. и 6 септември – денят на българското Съединение от 1885 г. – това са единствените български дати, които имат качеството и смисъла да бъдат национални празници. Но вместо тези дати, България има за национален празник 3 март, продукт на митове и пропаганда (прости и по-сложни, вече и хибридни) кой й е дал свобода и независимост“.

Дадохме  си ги ние. Платихме ги с кръв и злато. И трябва зорко да ги пазим, защото  както каза Рейгън, „Свободата не е никога по-далече от едно поколение от изчезване. Ние не я предаваме на децата ни чрез кръвта си. За нея трябва да се борим, да се бием, да я защитаваме и на тях трябва да предадем да правят същото.“

Цената на свободата е вечната бдителност.

 

2 Replies to “Честита независимост, българи!”

  1. Сам пишете, че Русия опрощава дълга на Османската империя с цел признаването на независимостта и избягване на война, а сетне, защото някой си Янко Гочев имал друго мнение – то ролята на Русия била дискусионна. С опрощаването на дълга, Русия фактически заплаща независимостта на България! Защо обръщате внимание на шизофренични русофоби като Иво Инджев, Янко Гочев и още неколцина подобни, чиито имена не си заслужава да се упоменават? Честита независимост!

    1. Честита! Няма значение кой казва историческата истина и какво вие или аз мислим за него. А истината е,че през март 1909 в Петербург България поема дълг към Русия в размер от 82 милиона лева, платими за 75 години при лихва от 4,75 %. Още Живков щеше да ги плаща, ако болшевиките не бяха престанали да плащат всички царски дългове и съответно и другите да пращат дълговете си към тях. Тоест, „матушката“ пак си е взела своето.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.