Президент Петър Стоянов е за усилване на източния фланг на НАТО

На 28 септември 2018, петък, от 9 до 17,30 ч. в Централния военен клуб в София ще се проведе конференция на тема: „Усилване на сдържащия потенциал на НАТО: Източните съюзни държави иусилията на Алианса за гарантиране на тяхната национална сигурност и отбрана“

Конференцията ще се състои от четири панела, фокусирани върху политическите и стратегически последствия след срещата на върха на НАТО в Брюксел; развитието на съюзния възпиращ потенциал в Източната зона за отговорност; намирането на съюзници и партньори в противодействието на хибридните заплахи срещу държавите от Черноморско-Адриатическия регион и обществената подкрепа за членството в НАТО. 

По  този повод бившият президент Петър Стоянов се обърна към участниците в конференцията със следния поздравителен адрес:

 

Уважаеми Госпожи и Господа,

Преди повече от 20 години след най-драматичната политическа и икономическа  криза у нас, моето поколение политици успя да постигне национално съгласие за стратегическото бъдеще на България. Като новоизбран президент на страната тогава аз го нарекох цивилизационен избор. Така преминахме изпитанието на международната криза в Косово, а с Военната доктрина и План 2004, институциите успяха за краткото време от пет години да постигнат реално членство в Североатлантическия съюз, а няколко години по-късно и в ЕС.

Светът обаче се променя много бързо и НАТО и Европейският съюз са изправени пред съвършено нови предизвикателства. Тези предизвикателства изискват не само нови технологични решения и така важната оперативна съвместимост, но и съвършено нов подход към коренно променената геополитическа обстановка. Парадигмата с която обяснявахме света от времето на Студената война и в последните почти 30 години след нейния край, вече не ни върши работа. И в този смисъл българският политически елит трябва ясно да осъзнае, че България е не само консуматор на сигурност, но поради своята история, геополитическo положение и горчив опит от времето на комунизма трябва да играе нова и много по-активна роля във формирането на бъдещите политики на НАТО и Европейския съюз в областта на отбраната. Формулата „ние сме лоялни съюзници” е вече анахронизъм. Ние сме длъжни да бъдем не просто лоялни, но и активни съюзници и участници в изработването на новите решения. Това диктуват не само договорните ни отговорности към НАТО и Европейския съюз, но най-вече българският национален интерес.

Ето защо ми позволете да поздравя инициаторите и участниците на днешната конференция, затова че сте се заели да продължите толкова важния и националноотговорен дебат за евроатлантическото бъдеще на България.

Важна стъпка в това начинание бе представянето през месец май на „Визия за отбранителната политика на България в НАТО и Европейската отбрана 2030”. Но има още много въпроси, които чакат своето решение: Как искаме България да участва в плановете за възпиране и отбрана в Югоизточна Европа, как нашите сили да се превъоръжават и обучават за да са част от силите на НАТО и ЕС, каква част от съюзните сили искаме да са на наша територия за да гарантират сигурността ни – това са все въпроси, които изискват не само експертна подготовка, но и отговорни политически решения при предстоящия стратегически преглед на отбраната.

Идентифицираните рискове от сферата на „хибридната война” във Визия 2020, приета като основа на българското участие на срещата на върха в Уелс, не са намалели – напротив развиват се и създават реални пречки пред превъоръжаването на армията, интеграцията в структирите на НАТО, а и в много по-широк план и за бъдещето на България. Формиране на реална стратегия за справяне с хибридните заплахи трябва да включва механизъм за национално следене на ситуацията, разработване и координиране мерки за противодействие. Това е наша национална отговорност, но също така важна област за сътрудничество с НАТО и ЕС. Очаквам дискусията да предложи реални решения в тази област.

От опит знам, че и най-добрите предложения нямат шанс за приложение без солидна обществена подкрепа. Искрено се надявам, че чрез дискусии като вашата, ще се намери най-добрият път към българските граждани за реална подкрепа на промените в тази област, включително за отделяне на повече ресурси. Тук политическото лидерството е от особено значение, но също толкова важни са и усилията на различните обществени групи и неправителствени организации.

Съжалявам, че не съм в България и не мога да бъда заедно с Вас, но Ви пожелавам от сърце успех! Изцяло подкрепям  развитието на ценностния избор на страната ни от 1997 година, и искам да видя България с ясен глас в следващото ниво на развитие на НАТО и Европейската отбрана, с видим принос и ясна визия за защита на националния интерес – свобода и просперитет за българските граждани.

 

С уважение,

Петър Стоянов

Президент на Република България (1997-2002)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.