На 26 септември 1961 г. в трудовия концентрационен лагер в Ловеч комунистите убиват Александър Георгиев Николов – Сашо Сладура.
Сладура е известен български джазов музикант. Роден на 15 септември 1917 г. в Плевен. Неговият баща, инж. Георги Николов, е един от създателите на Борисовата градина. Майка му е чехкиня — дъщеря на управител на голям чешки замък. Александър завършва италианско училище в Пловдив, френския колеж „Сен Августин“ в Пловдив и след това учи музика в консерваторията в Прага. След като се завръща в България и след разформироването на Царския симфоничен оркестър, започва да свири като солист-цигулар в оркестъра на ресторант „България“. Става любимец на публиката и заради веселия си и шеговит нрав получава прякора Сашо Сладура. Солистка на оркестъра по това време е Леа Иванова.
Отношението на управляващите към джаза ясно личи от Протокол № 81 на заседание на Политбюро на ЦК на БКП от 26.03. 1963 г. В него са записани поредица от мерки, които да се справят с „буржоазното влияние“ на музикалния стил, дошъл неканен отвъд океана. По „предложение“ на Комсомола върховният партиен орган си поставя за цел да се пребори веднъж завинаги с „опасната“ музика, която като зараза се разпространява сред младежта:
„Стремеж към лек живот, към подражателство и безгрижие проявяват и голяма категория млади хора от всички слоеве на младежта, но най-вече ученици и студенти. В София се прочуха така наречените „купони“. Това са младежки (главно ученически) сбирки по квартири, които по име заместват бившите журове, соарета, джабули и пр.
На някои от тях, тайно от възрастните, се пиянства и блудства, слуша се само креслива джазова музика. Въобще джазът има многобройни поклонници сред младежта.“
И още:
„Не са малко онези, които не признават друга музика освен джазовата. Такива младежи и девойки с часове стоят пред радиоапаратите, за да чуят и запишат изпълнението на изтъкнати западни естрадни певци и музиканти, стремят се да се сдобият с техни грамофонни плочи или магнетофонни записи. Тези младежи бурно аплодират сладникавите мелодии, които някои чуждестранни певци и инструменталисти изпълняват на концертите си у нас.
Паралелно с джазовата музика вървят и изкълчените танци. С най-голяма сила това се отнася за дошлия от Запад танц „туист“. Това е един неестетичен, с много динамично темпо танц, който с фигурите си навява еротика и пошлост.
Освен това поради неестествените движения на тялото, той е вреден за здравето на танцуващите. Видни учени и лекари на Запад с тревога пишат за масови изкълчвания, за повреди на коляновото капаче, за развиване на сухожилията, получени в резултат на танцуването на „туист“.
До нас са достигнали оскъдни и откъслечни данни за Сладура, тъй като комунистическият режим унищожава информацията за него. Говори се, че е обичал да разказва вицове за Вълко Червенков. Сред най-популярните от тях е: Вълко Червенков си тръгва от ресторанта, в който Сашо свири, а той му казва: „Откога Ви чакаме да си тръгнете, г-н Червенков.“
Със заповед № 234 от 15 септември 1961 г. на Мирчо Спасов, Александър Николов е изпратен в трудовия концентрационен лагер в Ловеч, саркастично наречен „Слънчев ден“ . Конкретният повод: сравнява парламента с изгорял цирк.
В „Слънчев ден“ Сашо успява да преживее само 11 дни. След побои, малтретиране, унижения и подигравки, е убит.
В Пловдив има негов паметник, а улица в софийския квартал „Кръстова вада“ е кръстена на негово име.
Никой не получи възмездие…
По времето на този документ от 1963 г. Танцувах за първи път туист на рожден ден на съученичка, на партерния етаж на една от кооперациите на Фритьоф Нансен. Майка й дойде и затвори прозореца: “за да не пречим на минувачите, деца”.
Че е убит, факт, това е престъпление!
За „ползата“ от шоубизнеса обаче можем да коментираме с чиста съвест, след 100 години разцвет. Резултатите са налице. Не само у нас.
Журналистите не правят разлика между музикално изкуство и шоу бизнес. Нямат сетива, нямат подготовка. Експертно мнение очевидно не им трябва.
Днес буквално всеки срещнат се ласкае от суетната мисъл, че разбира от музика. Попитайте когото искате. Некомпетентни просто няма.
Европа отстъпи от ценностите си още преди десетилетия. Затова ще си получи заслуженото съвсем скоро.
Проблемът е много сериозен и не бива да се елементализира до прости идеологеми.
Въпросът е много сериозен, силно се подценява от обществото. Днес всеки срещнат на улицата се ласкае от суетната мисъл, че разбира от музика. Некомпетентни просто няма.
Европа отстъпи от ценностите си, които я изградиха такава, каквато я харесвахме. Тя е нещо съвсем друго вече няколко десетилетия.
Въпросът е сериозен и не бива да се свежда до идеологеми.