Свободен в робско време

На 26 септември 1961 г.  в трудовия концентрационен лагер в Ловеч комунистите убиват Александър Георгиев Николов – Сашо Сладура.   

Сладура е известен български джазов музикант. Роден на 15 септември 1917 г. в Плевен. Неговият баща, инж. Георги Николов, е един от създателите на Борисовата градина. Майка му е чехкиня — дъщеря на управител на голям чешки замък.  Александър завършва италианско училище в Пловдив, френския колеж  „Сен Августин“ в Пловдив и след това учи музика в консерваторията в Прага. След като се завръща в България и след разформироването на Царския симфоничен оркестър, започва да свири като солист-цигулар в оркестъра на ресторант „България“. Става любимец на публиката и заради веселия си и шеговит нрав получава прякора Сашо Сладура. Солистка на оркестъра по това време е Леа Иванова.

Отношението на управляващите към джаза ясно личи от Протокол № 81 на заседание на Политбюро на ЦК на БКП от 26.03. 1963 г. В него са записани поредица от мерки, които да се справят с „буржоазното влияние“ на музикалния стил, дошъл неканен отвъд океана. По „предложение“ на Комсомола върховният партиен орган си поставя за цел да се пребори веднъж завинаги с „опасната“ музика, която като зараза се разпространява сред младежта:

„Стремеж към лек живот, към подражателство и безгрижие проявяват и голяма категория млади хора от всички слоеве на младежта, но най-вече ученици и студенти. В София се прочуха така наречените „купони“. Това са младежки (главно ученически) сбирки по квартири, които по име заместват бившите журове, соарета, джабули и пр.

На някои от тях, тайно от възрастните, се пиянства и блудства, слуша се само креслива джазова музика. Въобще джазът има многобройни поклонници сред младежта.“

И още:

„Не са малко онези, които не признават друга музика освен джазовата. Такива младежи и девойки с часове стоят пред радиоапаратите, за да чуят и запишат изпълнението на изтъкнати западни естрадни певци и музиканти, стремят се да се сдобият с техни грамофонни плочи или магнетофонни записи. Тези младежи бурно аплодират сладникавите мелодии, които някои чуждестранни певци и инструменталисти изпълняват на концертите си у нас.

Паралелно с джазовата музика вървят и изкълчените танци. С най-голяма сила това се отнася за дошлия от Запад танц „туист“. Това е един неестетичен, с много динамично темпо танц, който с фигурите си навява еротика и пошлост.

Освен това поради неестествените движения на тялото, той е вреден за здравето на танцуващите. Видни учени и лекари на Запад с тревога пишат за масови изкълчвания, за повреди на коляновото капаче, за развиване на сухожилията, получени в резултат на танцуването на „туист“.

До нас са достигнали оскъдни и откъслечни данни за Сладура, тъй като комунистическият режим унищожава информацията за него. Говори се, че е обичал да разказва вицове за Вълко Червенков. Сред най-популярните от тях е: Вълко Червенков си тръгва от ресторанта, в който Сашо свири, а той му казва: „Откога Ви чакаме да си тръгнете, г-н Червенков.“

Със заповед № 234 от 15 септември 1961 г. на Мирчо Спасов, Александър Николов е изпратен в трудовия концентрационен лагер в Ловеч, саркастично наречен „Слънчев ден“ . Конкретният повод: сравнява парламента с изгорял цирк.

В „Слънчев ден“ Сашо успява да преживее само 11 дни. След побои, малтретиране, унижения и подигравки,  е убит.

В Пловдив има негов паметник, а улица в софийския квартал „Кръстова вада“ е кръстена на негово име.