Шоковият терапевт

По мотиви от биографията „Лешек Балцерович“ от Витолд Гадомски, която издадох през 2009 г. Професор Балчерович бе лично на премиерата на книгата в БАН.

 

На 24 септември 2018 икономиката на Полша беше призната за развита и страната първа от бившия социалистически блок влезе в групата на 25-те водещи икономики в света. Това стана, след като Варшава беше включена в нова категория на борсовия индекс FTSE Russell на Лондонската борса.  За пръв път от близо 10 години страна от групата на „напреднали развиващи се“ се изкачва в този индекс . Смяната в индексацията ще промени фундаментално инвеститорското отношение към Полша.

Този успех има предистория и име. Името на предисторията е „шокова терапия“. Името на автора ѝ – проф. Лешек Балцерович.

Разбира се, Балцерович не винаги е бил професор. Дванадесетгодишният Лешек – отличник с наднормено тегло, решава, че ще стане лекоатлет . Спортът значи  много в неговия живот, защото е упорита работа върху себе си, усилие и контрол на постигнатите резултати. Всичко това е част от характера на Балцерович.

През първите години от следването негова страст е леката атлетика. Тренира много. Учи лесно и без проблеми взима  с отличен изпитите си във Висшето училище по планиране и статистикаНадява се, че следването ще му даде възможност да пътува. Планира да завърши и втора специалност – журналистика. Мечтае за пост на кореспондент в чужбина. Икономиката ще стане негова страст години по-късно

След дипломирането си става член на Полската обединена работническа партия. След години обяснява, че причините за това решение са прагматизмът и наивността. Неговият прагматизъм му подсказва, че партийната книжка е необходима, за да направиш кариера в Полската народна република, особено ако си завършил икономически университет. В същото време Балцерович наивно вярва, че комунистическата система ще се развива в посока на по-голяма рационалност. Използва принадлежността си към управляващата партия като трамплин за кариерата си, но не заема партийни постове.

Още в края на 80-те години Балцерович е убеден, че няма смисъл да се търси така наречения „трети път” между социализма и капитализма. Смята, че всяко излизане от системата на свободния пазар води до създаване на по-малко ефективна икономическа система, и накрая до патология. Пазарът притежава всички предимства. Ето защо е необходимо да бъде въведен без корекции.

В полския Институт по проблемите на марксизма-ленинизма Балцерович създава и екипа, който по-късно ще осъществи „шоковата терапия“. В края на 80-те години той вече има обмислена концепция, знае грешките, които трябва да се избягват, знае кои проблеми ще бъдат най-трудни за решаване. Познава като никой друг историята на провалените реформи в комунистическите страни, и повече или по-малко успешните терапии в страните, който се борят с висока инфлация.

Неговата шокова терапия едва ли щеше да бъде толкова успешна, ако Балцерович беше политик и възприемаше волята на народа  като глас Божи. Но той е икономист и не приема „колективната мъдрост на обществото”. Не разбира и не цени и нуждата от политическия театър. Вместо това взема рационални икономически решения. Често казва, че ако има дори и 1% шанс, че нещо може да се подобри, трябва  да се опита. И разбира се, отхвърля стратегията на „малките стъпки”, тъй като смята, че тя води до блокиране на реформите. Крилата му фраза „Има два начина да се проведат ефективни реформи: бързо или много бързо”, ще остане ненадминато обобщение на полския изход от комунизма. 

Когато все пак Балцерович става политик – два пъти вицепремиер и финансов министър, е политик, който говори истината, дори ако тя не е популярна. Липсва му „щипка политически блясък”. Ако притежаваше умението да „очарова” обществото”, щеше да бъде отличен политик. Но посредствен икономист.

А той е легендарен икономист.  Човекът, който от рибената комунистическа супа направи аквариума на развитата полска икономика.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.