Смърт край Дунава

Хванаха го за три дни и никой не им повярва! Като на лъжливото овчарче – веднъж „Помощ!“ и няма вълк, втори път „Помощ!“ и няма вълк… На третия път вълк има, ама няма кой да помогне на овчарчето.

Та и с МВР и прокуратурата така. Половината криминалисти и психолози от София воглаве с министъра си Младен Маринов, плюс главния прокурор Цацаров с говорителката му се изсипаха вчера в Русе, за да търсят убиеца на Виктория Маринова. (Ама как си приличат двамата с Николай Кожухаров, шефа на криминалната полиция в Русе! Само дето си бяха свалили ланците). И кого хванаха на следващия ден? Украинец с румънски паспорт, който няколко дни безцелно се разхождал из Русе. Спрели го за проверка и го откарали в полицията. Сигурно в момента го „убеждават“ да си признае.

Вярно, че Русе се разглежда за няколко часа. Но да станеш подозрителен, само защото се „разхождаш безцелно“ по улиците му???? Това не е само прекалено. Това е мракобесно.

Чудесно знам, че докато пиша това, може да се появи по-нова версия с друг „подозрителен“. И съм сигурен, че ще е още по-скалъпена. Нещата с това зловещо убийство тръгнаха така от самото начало. Цялата история сякаш е преписана от третокласна кримка. Ако аз я издавах, щях да предложа на автора да я кръсти: „Случват се такива неща“. Заглавието е плагиат на любимия напоследък на политици, чиновници и шефове на обръчи от фирми, израз. Подзаглавието пък ще е плагиат от „24 часа“: „Шефка в русенска телевизия бита, изнасилена и задушена на кей“. Брилянтно, „колеги“!

Сюжетът на МВР е скроен като по мярка на Виктория. Какво „по-естествено“ да изнасилят, удушат и захвърлят на пуста алея в близост до лудница край Дунава млада и красива жена, бивш модел и моден журналист, отскоро шеф в телевизията на бившия си съпруг? „Обилният биологичен материал“, откраднатите документи и изключения от деня на смъртта ѝ мобилен телефон са подробности за цвят и съспенс. Сексът продава от Адамово време…

Прощавайте, ама не вярвам. Не вярвам на удобно – и най-вече – координирано! – „изтеклата информация“, че днес са хванали убиеца. Не вярвам, че Виктория е убита на кея, не вярвам, че е душена, не вярвам, че е изнасилена, не вярвам, че убийството няма нищо общо с работата ѝ. Грях ми на душата, но след свободните съчинения за шесторния „убиец“ от Нови Искър и за единия от избягалите от Софийския централен затвор, ако МВР и прокуратурата ми кажат „Добър ден“, гледам към слънцето. А и са ме учили да търся поне два независими източници на информация за всяко събитие.„Органите“ вече са ми съмнителни и като първи…

Пак да кажа: цялата публична информация е крайно удобна за версията, която властта упорито ни внушава от самото начало: убийството е по сексуални подбуди, няма общо с разследвания за корупция, убиецът е психопат, клошар или сериен изнасилвач. Бас държа, че наистина ще бъде такъв, когато го „хванат“ – независимо дали е украинец с румънски паспорт, румънец с украински паспорт, или циганин без паспорт. Калъпът е излят, само трябва да напъхат подходящ човек в него.

Може и да имам проблем с подозрителността, властта обаче има проблем с доверието. И като лъжливото овчарче няма на кого да се сърди, като я изядат, тоест свалят.

За едно нищо и никакво убийство.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.