Защо на Господ му пламтят ушите

След като оправиха Царя и Отечеството, новите български „консерватори“ опряха и до Бога. Нали знаете, оня от „Богъ, Царъ, Отечество!“ Или от Атака-та на най-новия български консерватор Волен Сидеров: „С нами Бог!“

Но тъй като аз, за разлика от богослова Сидеров, имам още път до Бога, ще мина първо през царя и отечеството.

Царят, както казва една реклама, „само ще го помириша“. За разлика от мен, бившият му пъдар се опитва да му вземе всичко. Защо ли? Поетът го е казал най-добре: „Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба…“

Сега – за Отечеството. То заслужава повече внимание. Много повече. Сигурно затова в момента го разграничават от нацията, която била Просвещенска абстракция и защитавала само гражданите, каквито не всички искали да бъдат (има и такива, които искат, ама не могат, и нямам предвид само родното им място). Нацията била субект на държавата, отечеството – обект на човека. Европа ще бъде на отечествата, не на нациите. Ще бъде Отечество на отечествата. „Църква в онзи смисъл, в който всеки член на тялото носи и изразява неговата завършена цялост“.

Който разбрал – разбрал. На неразбралите от известно време се опитвам да обяснявам аз. След онзи ден обаче, когато Бареков и Сидеров се обявиха за най-най-най новите български консерватори, срещу тях скочиха малко по-старите такива. Пиша няколко пъти и за тях, няма да се повтарям. Само ще цитирам вопъла на „Консерваторъ“, след като вчера патронът им Борисов прие Сидеров и Бареков: „Макар и многообразен и с много проявления във времето, той (консерватизмът, б.м.), винаги има три основни черти – неговата християнска основа, патриотичното почитане на традициите и институционалното гарантиране на собствеността и инициативата на гражданите. Помислете си – дори при най-добронамерен сценарий – кои от тези принципи са олицетворявани от Волен Сидеров и Николай Бареков?…Нека не допускаме консерватизмът да бъде подменен от шарлатани, точно както либерализмът (в неговата класическа форма) беше подменен от всеядни хора без трудов стаж“.

Да, лошо е някакви чичковци, сменили по 2-3 партии, да се направят и на консерватори и да те изпреварват в „ключовата посока в развитието на България“, която ти си трасирал. Имам предвид младите мислители, консерватори и ковачи на десни политики, които са готови да се подчиняват на всичко, стига „да не идва от Брюксел“, точно както техните бащи и дядовци прокарваха всичко, което идваше от Москва. Сигурен съм, че Бърк се гордее с всички тях.

Къде е тук Господа обаче? Ами няма го. Следователно трябва да бъде вкаран. Затова новият български консерватизъм се опитва да направи копи-пейст даже не на англосаксонския, а направо на американския оригинал, чиито фундамент е християнството. Още през 1776 г., в Декларацията на независимостта, човешките права се обявяват за неприкосновени, защото са ни дарени от Бога. С помощта на християнството демокрацията укрепва своите институции в САЩ. Религиозните принципи са вградени в тях, а основните им политически принципи търсят и намират подкрепа в религията.

Така е в САЩ. В Европа обаче модерната светска държава се е развила от бунта срещу религията, а прогресът систематично се е противопоставял на църквата. Френската революция е революция преди всичко срещу религията. Същата е и „културната борба“ на Бисмарк срещу папството в Германия. Не случайно половин век по-късно нацизмът изтласка религията от публичния живот и смаза индивида дори повече, отколкото болшевизма.

Що се отнася до историята на България, либерализмът на т. нар. „политическа класа“ след Освобождението, прагматичният социалдемократизъм на Фердинанд и Борис, и болшевизмът след 9 септември, не оставиха никакъв шанс на консерватизма да стане фундамент на каквото и да е, особено дясно, политическо мислене. Ние можем да се възхищаваме на американския консерватизъм (който в същността си е класически либерализъм!), и да се опитваме да подражаваме на неговите високи образци, но посмъртно „няма да стигнем американците“.

Новите български консерватори обаче искат с летящ старт да се включат в традиция, изграждана от векове, и базирана върху коренно различен политически опит. За целта… викат Господ на помощ. Нещо повече – вменяват в обща вина на всички български правителства след 1944 г., че не възпитават българските деца от малки да уважават човешкия живот и Божиите закони. „През последните 100 години българското общество редовно озверява. В момента отново сме в период, в който хората се овълчват едни срещу други. Време е да си вземем поука от негативния опит на миналото и да разберем, че спасението на България и на българския период не минава нито през Румънски модели, нито през Инстанбулски конвенции, а чрез прилагане на християнските принципи. Ежедневно“. Иначе ще си останем озверели безбожници. ( лявата публикация)

Не знам къде точно четох, че България със сигурност се намира в изходна позиция, несъществуваща в историята на консервативната мисъл. Така че Божията помощ определено е нужна. Особено на ония, които съвсем до скоро публично размахваха своя войнстващ атеизъм. Те трябва много да внимават, защото когато с устата си произнасяме Божието име, а със сърцето си сме при греховете и съблазните, нашите молитви са голямо оскърбление към Бога. И да имат предвид, че молитвата към Бог трябва да бъде постоянна (Лука 18:1), с благодарност (Филипяни 4:6), с вяра (Яков 1:5), в границите на Божията воля (Матей 6:10), за Божията слава (Йоан 14:13-14) и от сърце, което е в правилни отношения с Бога (Яков 5:16). В това последното за екс-атеистите не съм много убеден…

Но Господ помага независимо от това кой му се моли. Силата на молитвата се намира в Бог, на когото се молим. Бог отговаря на молитви, които са в съгласие с Неговата воля. Неговите отговори не винаги са да, но винаги са в наш интерес. (това го преписах от един религиозен сайт). Само се опасявам, че поради липса на опит, неоконсите ще прекалят с молитвите. И доста често ще нарушават Третата Божия заповед: „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог“. А Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно…

Затова: молете се, но гледайте на Господ да не му пламтят ушите. „Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.“(Матей 6:7-8).

Освен това мисля, че каквото и да ви консерваторят, става дума за пари.

One Reply to “Защо на Господ му пламтят ушите”

  1. Болен и Дудука са обида за човешкото в Човека. Жалко е, че се намират хора,които да им обръщат внимание. Свещена простота и…низост,която Боко няма да пропусне да използва.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *