Около 700 000 лондончани, включително кметът на града Садик Кан, поискаха в събота, 20 октомври 2018, нов референдум за или против споразумението за Брекзит. „Никой не е гласувал за това децата и внуците ни да живеят по-зле“, каза Кан. Според твърдите привърженици на Брекзит обаче, които организираха контрадемонстрации на следващия ден, 21 октомври 2018, с искане за възстановяване на Британската империя, нов референдум ще е предателство към демокрацията, защото народът се е произнесъл ясно, че не иска по никакъв начин да се остава в структурите на ЕС.
Вече две години „английският джентълмен“ е с ръка върху дръжката на вратата. За това време се изписаха тонове мастило, за да ни се обясни защо през 2016 г. англичаните взеха грешно решение. Но много малко бяха тези, които се опитаха да разберат логиката му. В основата на тази логика е родената на Острова философия на индивидуалната свобода и ограничената държава. Допреди четвърт век и Европейският съюз споделяше тази философия. Нещо повече – духът на Просвещението от 17 и 18 век бе вграден в него. Дух, роден от Славната революция, обоснован и оправдан от „Втория трактат за управлението“ на Джон Лок. Просвещението роди наченките на една нова идентичност на Запада. Европейският съюз, стъпил върху основните ценности: свобода, толерантност, братство, от които произтичат всички останали, бе негово съвременно проявление.
Със създаването на Европейската икономическа общност (ЕИО) – първообразът на ЕС преди 60 години, суверенните европейски държави защитиха правата на частна собственост и свободния пазар в една Европа с отворени граници. Римският договор от 1957 г. позволи свободната конкуренция без бариери между държавите. ЕИО, а от 70-те години – и Европейската общност, в общи линии се развиваха в унисон с класическата либерална визия на основателите си.
Според британците обаче – в твърде общи линии. Вроденият им инстинкт за свобода и пълен национален суверенитет, „забави“ членството на Великобритания в ЕИО с цели 16 години, чак до 1973 г. Те бяха първите европейци, видели, че интеграцията в съюза бавно, но неотклонно излиза извън рамките на икономиката. Затова и първият референдум за оставане на Великобритания в общността се провежда през 1975 г. – едва две години след присъединяването ѝ.
Всъщност от 1973 г. балансът между тези, които подкрепят членството, и тези, които искат да излязат от ЕС, постоянно се променя. Общественото мнение в подкрепа на излизане от Европейската общност достигна върха си през 1980 г., когато 65% искаха да напуснат съюза. Тогава Тачър успя да предоговори членството на Великобритания в ЕС, което увеличи поддръжниците на оставане в Евросъюза. До 1987 г. 47% искаха да останат, а 39% – да излязат. От 90-те години искащите да останат част от вече превърналата се в съюз общност, водеха с удобно мнозинство в проучванията на общественото мнение, макар че лагерът за напускане периодично изравняваше резултата.
През 1992 г. обаче, с договора от Маастрихт, либералният модел за развитие на ЕС бе заменен с (полу)социалистически. Мечтаната от социалистите европейска мегадържава драстично противоречи на политическото и социално съдържание на либерализма. Британците издържаха четвърт век. През юни 2016 г. 52 % от тях казаха „сбогом“ на Брюксел. Всеки е имал своите основания за това, но вероятно общият аргумент на гласувалите за напускане – осъзнат или не – е бил моралната деградация на съюза. Лидерите му опорочиха нравствения закон и го замениха с политическа целесъобразност. Забравиха честността. Загърбиха толерантността. Ограничиха свободата. Замениха равенството с изравняване. И британците им обърнаха гръб. Те всъщност казаха на целия свят, че ценностите, върху които бе създаден Европейският съюз, са деградирали до интереси. Те станаха оня освободил се окован затворник, който според притчата за пещерата на Платон, е видял истинските неща, не сенките им. Защото е рискувал да излезе на светло.
Сега искат отново да ги вкарат в пещерата. Пещерата обаче е все така тъмна. Хората в нея все още виждат само стената в дъното ѝ, и сенките, проектирани върху нея. Ако освободилият се върне, “…сигурно ще поиска да сподели с останалите затворници истински видяното, ще заспори с тях и дори ще иска да ги освободи, за да ги приобщи към благодатта на светлината. Те първо ще му се изсмеят, а след това, остане ли непреклонен в желанието си да ги освобождава, биха го и убили“. (Платон, „Държавата“, седма книга: „Сянката и пещерата“).
Британците решиха да осветят „пещерата“, ако малко неточно използвам тази метафора за ЕС. Вместо да им се смеем или да се опитаме да ги „убием“, нека видим кой иска да я разруши. И заедно да я опазим от него. 
Za sujalenie taka posochenata prichina za Brexit ne e vyarna. Individualizmut ne suchestvuva otdavna, a durjavata e silna, zastoto raboti srestu obstestvenoto mnenie – sega 51 pc – 53 pc protiv Brexit v zavisimost ot tova v koya chast na UK otidete. Kraino diasnoto v i izvun Conservative Party, ot koeto se strahuvat vsichki lideri na Konservativnata partia, kakto David Cameron, koito pozvoli tozi Referendum, taka i Tereza May, koyato e Remainer, e prichinata za Referenduma. Jajdata za vlast pri desnite, kudeto oceliavat samo kraino desnite i lipsata na obrazovanie po otnoshenie na EU multiciplirana dnevno ot povtarianeto na nai-silniat kriasuk, koito obiknoveno e porednata luja, kazana na visok glas.
Статията е интересна, но…истините са съвсем други. Първо – по въпроса за нов референдум – ако се проведе такъв, то със сигурност ЗА Брекзит ще гласуват много повече, отколкото на първия референдум. Ето защо и част от подкрепящите Брекзита също искат нов референдум, за да може да докажат на света, че решението им не е било погрешно. Второ – относно историята на ЕС. Доста книги има в Британската библиотека по този въпрос и доста документи, но…популярността им не се толерира. Тук не ми се разрешава да поставя и снимки на някои от тях. Поради това, че СССР излиза победител във Втората световна война и става велика сила, от която започват да се боят и САЩ, то по инициатива и настояване именно на САЩ, започва процес на обединение на Европа, отначало само икономическо. Целта е в съседство на СССР да има и друга голяма или велика сила, която да може да му се противопостави и да е вярна на САЩ. Защото поотделно вече не можели да се противопоставят нито Франция, нито Германия, нито Англия! (точно така се обяснява учредяването на ЕС в английските книги и документи). В приложените илюстрации в книгите за историята на ЕС е дадена карта, според която по план до 2000-та година е трябвало да бъде приета Турция, с което да завърши и окончателното му оформяне. Но… соцсистемата се разпадна, вследствие на което не само, че не се наложи да приемат Турция в ЕС, но дори и самият ЕС вече не им е необходим!!! Който се интересува от документи или книги по този въпрос, може да ги намери в Британската библиотека, но да се знае, че всички писания, че англичаните съжалявали, че ще напускат ЕС и искат нов референдум за да останат СА ЧИСТА ПРОПАГАНДА! Не само, че никой от моите приятели англичани, с които сме гласували ЗА Брекзита, не е променил мнението си, а напротив – всички са убедени, че мнозина от гласувалите за оставане в ЕС, при нов референдум ще гласуват ЗА БРЕКЗИТ!
Ами това казвам и аз – че трябва да се разберат мотивите на тези, които гласуваха за Брекзит. Не знам дали в книгите в Британската библиотека пише, че комунистическият блок не се разпадна сам, а с много помощ от Запада, и най-вече – САЩ, които ги подложиха на сурови икономически санкции и т.нар. „надпревара във въоръжаването“, която просто срути немощните им икономики. Да, и Турция трябваше да бъде приета в ЕС, апропо тя още е кандидат-член. И това, че не беше приета в ЕС, няма връзка с падането на комунизма. Има връзка с това, че политически и исторически НЕ Е европейска държава. Освен това много по-важно е, че Турция е в НАТО, макар напоследък не с двата крака. Аз съм го живял това и няма нужда да го чета. Що се отнася до създаването на ЕС, то далеч не е само американски политически инженеринг и не е само заради страх от СССР. Много подценяваш ЕВропа. Както писах и в този коментар, като гарантира четири основни свободи: свободно движение на стоки, свободно предлагане на услуги, свободно движение на капитали, и свободна миграция, Римският договор от 1957 г. възстановява права, които са били основни за Европа по време на класическия либерален период през ХІХ век, но които след това са били потиснати в епохата на национализъм и социализъм на ХХ век. ЕИО на практика слага край на социалистическата епоха в Европа, довела до конфликти между европейските народи, чиято кулминация са двете световни войни. Проблемът е, че след падането на комунизма, ЕС под френско влияние започна вторично да се социализира. Затова и британците трудно влязоха и няколко пъти се канеха да излизат. В същото време зад решението на Камерън да обяви референдум има много повече политически „прагматизъм“, разбирай сметкаджийство, отколкото идеология. Британската политическа класа далеч не притежава повече морал от българската, просто е по-рафинирана. Все пак до преди половин век слънцето не залязваше над Британската империя…
Е, не съм напълно съгласна с това, че британската политическа класа не е по-морална от българската. Колкото и оскъден да е моралът ѝ, тя не е стигнала до там да продава държавата си за партийна и лична изгода, и за паница руска леща. В Западна Европа нещата са по-зле, но пак не чак дотам. За съжаление, точно ЕНП даде и дава най-лошия пример. Останалото, ОК, така е.
Питайте англичаните…:)
ПОДБУДИТЕ ЛИ ТЕ СЕ СКРИХА, А ПРОТИВНИЧКАТА Т. МЕЙ ИМ ВЪРШИ РАБОТАТА! ПРИЛИЧА МИ НА “ХУБАВА РАБОТА” АМА БЪЛГАРСКА! ЛУТАТ СЕ КАТО МУХИ БЕЗ ГЛАВИ!