Гражданската декомунизация на България

Докладът ми на конференцията „Комунистическото минало и процесът на демократизация в България“, проведена на 16 ноември 2018 в София

Проучването на комунизма и престъпленията му, в сравнение с историята на нацистките престъпления, непростимо изостава – независимо от факта, че в последно време изследванията се увеличават, а поне част от престъпленията вероятно ще се изучават в училище.

Всички сме виновни за това. Всички сме копелета на комунизма, както каза Адам Михник. Но някои все пак са по-виновни от другите. Сега ще ги изброя поименно заедно с греховете им.

Греховете на учените

Престъпленията на комунизма в България не са подлагани на оценка нито от историческа, нито от морална гледна точка. Да не говорим от политическа, от каквато бяха (почти) оправдани.

Защо е това „академично” мълчание по отношение на комунизма? Нима сме изправени пред невъзможността да го проумеем? Не е ли това страх от истината?

В своята фундаментална „Черна книга на комунизма“ Стефан Куртоа, Никола Верт и колегите им формулираха три причини за странното мълчание.

  • Първата причина – близостта на комунистическата идея с революцията. Откровено революционните групи пренебрегват всяка критика относно престъпленията на техните предшественици. Те не се колебаят да оправдават и развяват като знамена престъпници като Сталин, Ленин, Троцки или Мао. За тях те са герои на революцията. 

  • Втората причина се дължи на факта, че СССР бе съюзник на Запада във Втората световна война. Това превърна етикета „антифашизъм“ в критерий за идеологическа праведност на левицата, позволи на комунистите се представят за най-яростните борци срещу фашизма. Антифашизмът се превърна в запазена марка за комунизма.

  • Третата причина за прикриването на престъпните измерения на комунизма, бе Холокоста. След 1945 г. геноцидът на евреите стана символ на модерното варварство до такава степен, че зае цялото пространство, запазено за възприемането на масовия терор на ХХ век. Фокусирането върху изключителната жестокост на Холокоста не позволи да бъдат видени масовите престъпление на комунистическия свят. Хората отказаха да приемат и повярват в парадокса, че победителите на най-страшния геноцид са използвали същите методи.

Нашият грях

Що се отнася до България, комунизмът и престъпленията му не бяха изследвани, защото самият комунизъм бе обявен за несъществуващ.

Тоталитарната същност на комунизма и престъпленията на комунистите бяха отречени. Това обрече фактите за престъпленията на десетилетна забрава. Доведе и до логическия парадокс да няма враг, срещу когото антикомунистите да се борят. А ако не е имало враг, ако той не е извършвал престъпления, не е имало и нужда от борба с тях. Това пък бе индулгенция за съвестта на тези, които бяха призвани да се борят с комунизма, а не го направиха: духовниците и интелектуалците на България. Ако не техните деца, Господ и Историята ще ги съдят.

Резолюция 1096 на Съвета на Европа от юни 1996 г. ясно предупреди за последствията, ако едно комунистическо довчера общество не се декомунизира: „Следствията, произтичащи от неуспеха на процеса на прехода, са многобройни и крайно опасни. В най-добрия случай ще се установи режим на олигархия вместо на демокрация, на корупция вместо на правова държава и на организирана престъпност вместо зачитане правата на човека. В най-лошия случай, ние ще присъстваме на “нежна реставрация” на тоталитарния режим, дори и на премахване със сила на зараждащата се демокрация“.

Не го направихме и нежната реставрация на тоталитарния режим е ако не факт, то поне в ход. Доста напреднал ход.

Това е нашата вина.

Преди да я анализирам по-подробно, накратко ще опиша благодатната почва, в която семената на мълчанието за престъпленията на комунизма попаднаха в България.

Греховете на Запада

Наториха я нашите западни партньори. На нуждата от декомунизация по модела на денацификацията, Западът предпостави, а до голяма степен – и противопостави! – интелектуалния контрапункт на т. нар. „преход“. Появи се символиката на „долината на сълзите” по Ралф Дарендорф. Нежните революции в бившите комунистически страни бяха обявени за бледо копие на Великата френска и другите „големи” Революции, бяха вкарани в парадигмата на така наречената „трета вълна” на демократизацията, започнала през 70-те години на миналия век с разпада на авторитарните режими в Южна Европа, Латинска Америка, Азия и Африка. С активната или пасивна западна подкрепа в България се проведе доминирана от комунистите Кръгла маса, после и фалшифицирани от БКП избори, в резултат на които едно Велико събрание с абсолютно комунистическо мнозинство прие новата българска конституция.

Именно Конституцията крепи неокомунистическата структура на властта в България от 1991 г. насам. Различни партии по различни поводи спорадично призовават за нейната промяна, но никоя политическа сила не пледира сериозно за приемането на изцяло нова конституция, която да стане фундамент за преосноваването на държавата.

Греховете на партиите

Прикритият комунизъм на т. нар. „българска политическа класа” се прояви най-ярко по отношение на най-близката ни история. Презумпцията на всички партии бе „историята да не пречи”. Затова от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, приет през май 2000 г., отпадна чл.6, според който не трябваше да тече погасителна давност за престъпления и нарушения на гражданските права по време на комунистическото управление, дори тези престъпления и нарушения по времето на комунизма да не са били противозаконни. Престъпленията на комунизма не бяха приравнени на престъпленията срещу мира и човечеството, за които единствено не тече давност по цял свят. Затова когато през септември 2015 г. парламентът с триста зора гласува поправка в Наказателния кодекс, която отмени давността, през октомври 2016 г., сезиран от главния прокурор Цацаров, Конституционният съд обяви за противоконституционни тези поправки.

Греховете на Конституционния съд

Конституционният съд – откровено политически орган според начина на конструирането му – години наред методично отменяше лустрационните текстове в законите, в които те все пак успяваха да се промъкнат.

Първо в Закона за банките и кредитното дело от 1992 г., който забраняваше избирането и назначаването в ръководните органи на банките на функционери на комунистическата партия и нейните сателитни организации, и на служители на бившата Държавна сигурност.

После в първия Закон за досиетата от 1997 г., когато конституционните съдии изключиха от обхвата на закона себе си, президента и вицепрезидента, и всички лица, чиито имена и псевдоними фигурират само в картотеката и регистрационния дневник на Държавна сигурност – понеже нямало достатъчно доказателства за сътрудничеството им.

През 1998 г. конституционните съдии отмениха и петгодишното ограничение в Закона за администрацията за заемане на ръководни длъжности в нея от бивши комунистически функционери и сътрудници на Държавна сигурност.

Греховете на парламента

Когато обслужващата въпросните функционери и служители функция на Конституционния съд стана прекалено явна, политиците взеха нещата в свои ръце.

През 2002 г. Народното събрание отмени втория Закон за досиетата, разтури Комисията “Андреев” и запечата архива на Държавна сигурност.

На практика частична лустрация в България бе извършена само в две области – в науката (чрез “Закона Панев”), и в ръководствата на радиото и телевизията (чрез Закона за радио и телевизия). Първата обаче бе прекратена през 1995 г. преди да изтече законовия срок, а през 2013 г. Конституционния съд постанови, че бивши щатни и нещатни сътрудници на Държавна сигурност могат да заемат постове в Съвета за електронни медии (СЕМ) и в ръководствата на държавни медии.

Лустрацията – начин да изкупим греховете си

По отношение на несъстоялата се лустрация пак трябва да откроим „заслугата“ на Конституционния съд. Според неговото тълкувателно решение от 2013 г. „негативната оценка по отношение на дейността на тайните служби на тоталитарната държава не бива да влияе върху упражняването на конституционните права на гражданите в съвременното демократично общество“. Било недопустимо и „тази негативна обществена оценка за миналото да бъде основание за ограничаване на конституционните права на български граждани при действието на демократичния основен закон на страната от 1991 г.“

Такова мислене е комунистическо, не демократично. Лустрацията не е измислена след падането на Берлинската стена. Тя е заимствана от закона за денацификация на Дуайт Айзанхауер от 1945 г. Този закон пък е част от плана „5 Д“, съгласуван от съюзниците на конференцията в Потсдам през юли 1945 г. : денацификация, демократизация, демилитаризация, децентрализация и демонтаж (на нацистката икономическа система). След падането на Стената, на 20 декември 1991 г., Бундестагът прие и Закон за архивите на службите за държавна сигурност на бившата Германска демократична република (Закон за архивите на Щази). Тоест, безспорно демократични страни като Германия, не смятат лустрацията по отношение на нацисти и комунисти, за нарушаване на гражданските права.

Примери за следване има. Остава да има желание.

То понякога проблясва дори в партии и институции. Два скорошни примера.

На 5 юли 2018 г. на кръгла маса: „Лустрация. Декомунизация. Памет. Незавършената реформа“, от политическия съюз „Демократична България“ настояха за промени в конституцията, с които да бъде въведена лустрация за ръководни кадри на БКП и тоталитарните служби за сигурност. Остава да влязат в парламента, да съберат конституционно мнозинство и да ги прокарат. Дълбоко съм скептичен обаче дали и кога ще се случи това.

На 6 ноември 2018 г., в навечерието на ВОСР, със 7 на 5 гласа Конституционният съд остави в сила решението на парламента от 21 февруари 2018 г. да  освободи предсрочно от поста зам.-председател на НС Валери Жаблянов. Спомняте си, Жаблянов нарече Народния съд „едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие“. Основният мотив на конституционните съдии бе …лустрационен! Цитирам: „Настоящият конституционен спор изисква да се припомни, че през 2000 г. 38то НС прие Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, който макар и с подчертано декларативен характер е отговор на публичния интерес и дава израз на оценката на обществото за визирания в закона исторически период на държавно развитие на страната…При действащата разпоредба на чл. 2, ал.1, т. 3 от цитирания закон, с която се осъжда „безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения „Народен съд“, подобно поведение е в противоречие с чл. 67, ал. 2 от Конституцията.

Така че ледът се пука, господа съдебни заседатели. И понеже говоря за гражданска декомунизация на България, моето предложение като гражданин: това Народно събрание да приеме Закон за ограничения при заемането на ръководни длъжности в Република България (Закон за лустрацията). Смятам това за негов абсолютен законодателен приоритет!

Проект за такъв закон има от 2012 г. Негов автор е Лъчезар Тошев. Той въвежда ограничения за срок от 10 години на заемането на ръководни длъжности в държавната и общинската администрация, Висшия Съдебен Съвет, Министерство на отбраната, Българската Народна Банка, съвременните служби за разузнаване и сигурност, МВР, институцията на Омбудсмана и ръководните органи на Националната Електрическа Компания ЕАД и Българския Енергиен Холдинг ЕАД, както и в дружествата с преобладаващо държавно участие, на лица, които са били щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия. При всички лустрационни закони, прилагани в европейските държави, има принцип за преценяване на всеки случай индивидуално, от независим орган, избиран от парламента с голямо мнозинство. Той е спазен и в българския закон.

Призовавам всички граждани, институции, неправителствени и политически организации, които са длъжни по закон или искат по своя воля да защитят правата на гражданите в Република България, да съдействат за изработването, приемането и прилагането на ефикасно декомунизационно законодателство. Само то ще ни позволи да научим истината за най-близката си история и да започнем на чисто.

Краят остава за нас

Още по-важно от това да започнем декомунизацията, е да я завършим. Защо това не е лесно описа още през 1985 г. в своята „Психология на комунизма” видният български философ проф. Асен Игнатов. Книгата му бе издадена в Мюнхен, тъй като пред 70-те години проф. Игнатов емигрира в Германия. Цитирам: „Периодично ще се появяват нови комунизми. „Комунистообразни” феномени вероятно ще съпровождат цялата човешка история. Архитипът, който стои в основата на комунизма, е дълбоко ирационален. Поради това не може да се разчита, че горчивият опит на човечеството от войнствените утопии ще направи бъдещите поколения по-умни и предпазливи. Човечеството имаше достатъчно възможности да разбере цялата опасност, стерилност и безплодност на опитите за основно обновяване на обществото. Въпреки това то отново повтаря същите грешки“.

За да завърша оптимистично, налага се още един цитат. През март 1961 г., в свое обръщение до Търговската камара във Финикс Роналд Рейгън каза:Свободата не е никога по-далече от едно поколение от изчезване. Ние не я предаваме на децата ни чрез кръвта си. За нея трябва да се борим, да се бием, да я защитаваме и на тях трябва да предадем да правят същото“.

20 Replies to “Гражданската декомунизация на България”

  1. Не бих могъл да изразя личната си гледна точка по-добре! Абсолютно верен анализ.

  2. Очевидно дошлите у нас на власт след тази дата баш демократи не я взеха на сериозно тази резолюция и не осъзнаха че желязото се кове докато е горещо , докато хората са бесни на комунистите . За тях най-важна бе приватизацията, която на практика обслужи зараждащата се олигархия от крадци , мутри и подобни разграбили банките и спестяванията на хората , източили и фалирали държавата и нейните фирми . Иван Костов и сие обслужиха процеса на трансформация на политическата власт в икономическа и ги изритаха за всеки случай да не вземат да свършат нещо друго . И преходът към олигархия завърши с тройната коалиция . Въпреки негативното развитие ни приеха по милост и по политически съображения в НАТО и ЕС .

  3. Поздравления за страхотния анализ г-н Манолов. Комунистите минаха метър така да се каже и това е голямата ми болка. Се се питам можеше ли да има и друг сценарии за развитието на България след промените.При един по сериозен анализ на съществуващото положение на България, като най-верният сателит СССР и дирижиране на прехода от групата на превратаджиите подкрепени от Москва и слабата неподготвена демократична, манипулира общност в лицето на СДС в първите години на прехода ми дават разочароващ отговор.

  4. Най-важният проблем е обстойно изяснен от проф. Н. Алтънков във уникалния му труд “ История на Б К П „. Национал-социализма бе военно сразен ,идеологически развенчан ,политически отхвърлен на бунището на историята ! Икономически доказан като несъстоятелен ,заради робската експлоатация и грбеж на поробените народи ! Същото обаче не се случи с огледалния му близнак интернационалния социализъм ! Воден както винаги от свой си интереси и сметки Запада изостави Източна Европа, Китай и С. Корея в лапите на интернационалистите-социалисти . Не се дадоха истинните факти за зверствата на комунистите убили десет пъти повече хора от нацистите . Не се въведоха точни квалификации ,определения и международни правни термини за да има методология оценяваща невижданото изтребление (не по расова принадлежност ) а на инакомислещи ! За разликата между геноцид и полицид….. (и всичко конкретно изясняващо случилото се по света и у нас). Това е и една от причините да не можем да си доизясним ставащото у нас . Правителства ,университети и международни организации се изпълниха със левичари-марксисти (троцкисти,сталинисти, маоисти….) Осъзнаването на тази истина трябва да е опорната точка за изграждане на демократично политическо обединение на всички нормални хора у нас срещу чумата и холерата (национален и интернационален социализъм) покосяващи отечеството ни БЪЛГАРИЯ !И бсп и герб и патиоти и….. са раковите разсейки на бкп във обществото ни !

  5. Жалко, много жалко!
    “ И понеже говоря за гражданска декомунизация на България, моето предложение като гражданин: това Народно събрание да приеме Закон за ограничения при заемането на ръководни длъжности в Република България (Закон за лустрацията). Смятам това за негов абсолютен законодателен приоритет! “
    Това е абсолютно „демократичното“ мислене, на нови съвременно мислещи хора.
    Няма да влизам в полемика, относно ролята и мястото на специалните служби, преди 10 ноември и след това. Правил съм го на ТВ екран и извън него.. Мога и отново в личен разговор или пред публика с авторът на доклада, когото много уважавам за останалите му публикации, които чета редовно и с интерес..
    Лично аз съм работил 4 години преди тази дата в ДС и 21 след нея в това, което остана от службите. Направих си един единствен и основен извод: Службите и служителите в тях служат на конституционният строй установен по определен законов ред, а ако има изкривяване в действията на отделни индивиди, то това си е тяхна лична вина, а не на всички останали .
    Чест и почитания!

    1. Очевидно сме на полярни мнения за ДС. Според мен всеки, работил за Държавна сигурност, е отговорен за делата й. А какви са били те, вече всеки може да знае, стига да иска. Излязоха достатъчно книги и бяха разкрити достатъчно документи. По същата логика всеки, членувал в БКП, е отговорен и за нейните дела. Вината може и да е индивидуална, но отговорността в тоталитарните системи е колективна. Всеки е поел отговорност за сътрудничеството си с ДС и за членството си в БКП, сключвайки определен договор с тях, свързан с поемането на задължения, осигуряващи му определени права. Този договор, писан или не, не е лична работа, защото е сключен с организация, и то за лична облага. Дори в тоталитарното общество никой не е бил длъжен да бъде политик или държавен служител. И ако желае пак да бъде такъв в демократичното общество, трябва да приеме, че миналото му ще бъде внимателно проверено, а възможността да заема отговорни постове – временно ограничена. Т

      1. Гордея се с работата си в ДС по предотвратяване на заплахи свързани с дейността на БА. Както и след това. Няма за какво да се срамувам. Всичко останало са клишета и общи приказки. Да на полярни мнения сме и няма никога да сближим позициите.
        Слава богу, че в тази държава все още има мислещи хора. Готов съм на публичен дебат с теб, Методи Андреев и или Антон Тодоров на тази тема.
        Поздрави!

        1. Опасявам се, че дебатът вместо диалог ще бъде сбор от два монолога 🙂 Ти може и да се гордееш с работата си в ДС, но огромна част от работилите там очевидно се срамуват. Те признаваха принадлежността си към ДС чак след като комисията по досиетата разкриеше имената им. Познавам такива хора. Те с болни честолюбия и тежки комплекси. След като ги изобличат, започват да твърдят, че мотивацията им е била благородна, че дейността им е била добра, че са искали да поправят хората, за които са донасяли. Това е защита, а не покаяние. Основната причина в демократичните страни да се провежда лустрация за такива хора е, че имат всякакви зависимости, които създават възможност за корупция и подмолно влияние в различни сфери на икономиката и държавното управление. И не виждам с какво отнемането на правото примерно един изборен цикъл да се кандидатират за изборни длъжности, толкова нарушава гражданските им права. Задължително ли е да бъдат началници цял живот?

          1. Това е стил и метод на всички специални служби във всички страни, независимо от общественият строй и епоха. Няма държава без такива служби, няма и да има. Нима в момента ДАНС и НРС са нещо по различно. А Лустрация няма и няма да има. Бъди сигурен! Корупцията и подмолното управление са функция на политическото управление, а не на специалните служби. Секретни сътрудници е имало и винаги ще има, независимо от твоето и на останалите желание. А ДС пострада, защото БКП си измиха позора с нея, независимо, че всички щуротии които са вършени, са били под нейно давление. Щуротии стават и сега и в България и Русия, САЩ, Англия, а какво ще кажеш за Мосад. Не се заблуждавайте и не пишете глупости. Специалните служби винаги са били и ще бъдат използвани от политиците независимо от цвета им в името на политическото оцеляване. Пример за това е аферата Уотъргейт. Социализмът бе разрушен от вътре, чрез специалните служби. КГБ и ЦРУ работеха ръка за ръка. Срещата Крючко и Гейтс. Започна по времето на Андропов като глава на КГБ. Мога да ти обясня още много неща в личен разговор, ако имаш желание да поспорим. 🙂

  6. Големият проблем на вас журналистите е, че не правите разлика между понятията щатен служител на ДС и секретен сътрудник. Това са две категории хора. Най-просто казано едните са водещи/добиващи информация/, а другите водени/ изпълняващи задачи и даващи информация/. Не познавам щатен служител, който да се крие от факта, че е бил в ДС. Втората категория се дели на две подкатегории. Едните бяха агенти, а другите доверени лица. Първите са по-малко и са с картончета, а вторите три пъти и нямат картончета т.е. по никакъв начин не можеш да докажеш неговата съпричастност. Не се вербоваха секретни сътрудници от партийно-политическият актив. Ха сега да те видя, можеш ли да сметнеш колко са останалите които не са били никакви и могат достойно да се нарекат демократи, а между тях колко са бивши партийни активисти, които са без картончета, но са формулирали задачите на ДС!? 🙂
    Основните задачи на ДС бяха и са контрашпионажа, протурски национализъм и терор. Много малко звена, такива като на Митьо Гестапота са работели основно по идеологическата диверсия. Говоря за 80-те години, когато съм бил там и аз. А перестройката я прегърнахме всички, особено тези които бяхме в провинцията. Така че, не си мислете, че не сме виждали, чували и съобразявали с това което става в обществото. Лично аз работех основно по протурският национализъм и съм горд с успехите си в това направление. А стига ти толкова, ако почерпиш една бира може и повече. 🙂

    1. Не познаваш щатен служител да се крие, защото по някаква извратена логика, че така се защитава националната сигурност, имената и заниманията на щатните служители и структурата на ДС не бяха публично огласени. Щеше да е съвсем различно, ако бяха. Особено ако всеки българин, който пожелае, можеше да провери кои щатни служители са се занимавали с контрабанда, наркотрафик, търговия с оръжие и кражба на технологии. Тогава тези твои колеги със сигурност щяха да се срамуват. Защото ДС се занимаваше ОСНОВНО с криминални престъпления. Що се отнася до борбата с турския национализъм, той всъщност бе инспириран от ДС. Би ли ми обяснил като специалист по каква „случайност“ извършителите на поредицата от терористични актове в България – 19 палежи и саботажи, извършени между 1984 и 1987 г., се оказаха четирима „бивши“ сътрудници на Държавна сигурност? А контрабандните канали през Турция, работещи и сега и със сигурност контролирани от твои колеги? ДС всъщност създаде турската мафия през 70-те години. Ако всичко това бе публично огласено, много хора щяха да си късат не само пагоните, но и ризите. И какъв контрашпионаж, като ДС от самото си създаване бе филиал на КГБ? Най-големият успех на ДС е, че създаде т.нар.“демократична опозиция“ след 10 ноември. Но това стана най-вече заради запазената анонимност на служители и агенти, не на ненадминатия им професионализъм. Иначе бира можем да пием винаги 🙂

      1. Още малко да те светна. Имаше две структури в ДС разузнаване и контраразузнаване. В първата бяха отрочетата на партийната номенклатура, останалите в болшинството си бяхме хора от народа. Ти визираш основно първите, а аз ти говоря за останалите. Всички мои колеги фигурират в списъците на Комисията и са огласени, но никой не се срамува от това.Всички разузнавателни централи по света имат фирми на прикритие, чрез които се извършват куп нерегламентирани сделки. Такива има и ЦРУ за справка скандалът „Иран-контри-пари“. Чрез тях се финансират тайни операции които няма как да бъдат огласени. Ал Кайда биде създадена от ЦРУ, вероятно и това си чул, да не говорим за ИДИЛ и производни. Най-големият център за доставка и дистрибуция на наркотици /хероин/ е базата Бондстил в Косово. Доставката става, чрез фирмата Блякуотър, която има свои представители в Кандахар и това предимно са бивши служители на спецслужбите на САЩ, които са около 120 вида.
        От заловените терористи само един беше сътрудник на ДС, което много затрудни работата ни, но същноста на контраразузнавателната дейност се крие в превенция на посегателствата, а не в разкриване на престъпления. Имено поради тази причина се използват секретни сътрудници.
        Ако под мои колеги които в момента използват контрабандните канали разбираш Борисов и Цветанов, то те не са мои колеги и никога няма да бъдат. Моите колеги са интелигентни и с висок морал. 🙂 Не познавам такива които в момента да се занимават с това, възможно е да има нищожни изключения, но както казах, заради бълхата да не горим юргана.
        Да всички структури за сигурност на бившия Варшавски договор си сътрудничеха и работеха под методическото ръководство на КГБ, както това сега важи за ДАНС и ЦРУ. Последните две години от кариерата ми като служител на ДАНС, работех съвместно с ЦРУ и други американски специални служби по контраразузнавателното обезпечаване на българо-американските „Съоръжения за съвместно ползване“ и като се видим ще ти обясня приликите и разликите.

        Относно бирата, очаквам час и място. 🙂

        1. Часът и мястото на срещата са известни, както казваше един твой колега 🙂 Ще ти пиша лично.

        2. А иначе поне ДВАМА от четиримата разстреляни – Елин Маджаров и Алцек Чакъров, се оказаха агенти на ДС

          1. Като погледнем състоянието на държавата, ще установим с абсолютна сигурност явлението ДС добро ли е или зло.
            Не се сещам за голяма българска фирма, чийто шеф да не е причастен под някаква форма към службите. От това следва, че „положителните“ герои от ДС не ще да са чак толкова положителни…апропо – не се сещам и за престъпна групировка, която да не ръководи или, ако не да се ръководи, то да е без активното съдействие на хора от службите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.