Вчера почетният лидер на ДПС Ахмед Доган държа традиционното си новогодишно обръщение, чакано с трепет и зяпнали уста от партията му. Посланието му обаче бе толкова… да го кажем, нетрадиционно, че другите политически лидери или го подиграха за него (Валери Симеонов си спомни за Джером Джеромовите „Празни мисли на един празен човек“), или го неглижираха, подкрепяйки само изгодната им част от посланието (Цветан Цветанов се съгласи, че няма нужда от предсрочни избори, а Корнелия Нинова хареса диагнозата, че бедността и неравенствата са проблем номер едно на обществото, но не и предлаганото лечение).
Мога да свърша коментара си дотук. Още повече, че предлаганият лек не е нов – номиналният лидер на движението Карадайъ го предложи още преди 3 месеца, но много по-радикално. Доган обаче намали дозата. Което всъщност обезсмисля „лекарството“.
Мога и да почна да изброявам драстичните примери на политическо лицемерие, с които изобилства предновогодишното словоблудство на Доган. Ако някой е минирал основите на „обществения договор” между партии и избиратели, което „рефлектира пагубно върху самата същност на представителната демокрация“, това е именно той. Ако бедността на най-бедното население в страната – етническите турци, непрекъснато нараства, „заслугата“ е на Доган и обкръжението му, които държат едноверците си бедни, за да са покорни. А не само будните млади, но и много успешни бизнесмени, ги прогонва от България главно един крупен корпулентен „бизнесмен“, който е … депутат от ДПС.
Има и един важен знак в обръщението обаче – всъщност единствено важният. Доган се опитва да ни пробута болест, маскирана като собствения си лек. България се нуждаела от програмно правителство, в което да участват всички представени в парламента партии, за да се осигури ускорено догонващо развитие на страната следващите години. Но… без предсрочни парламентарни избори, а в рамките на този парламент. За да не влязат в следващия парламент още по-опасни за демокрацията политици от патриотите.
След като само преди три месеца ДПС ултимативно искаше разпускане на този парламент, понеже бил изчерпал потенциала си, сега изведнъж се втурва да го съхранява, понеже, видите ли, нито една партия в момента няма необходимия политически и експертен капацитет за постигането на стратегическите цели на България, но всички заедно имат, и са длъжни да се обединят в името на България.
Това вече сме го живели – при Беров, който на 30 декември 1992, след като ДПС свали правителството на СДС, състави правителство с мандата на ДПС. Тогава се роди българската мафия, а това правителство остана в историята под името „правителство на Мултигруп“. Също и при „тройната коалиция“ от 2005 до 2009 г., когато Симеон, Станишев и Доган разпределяха порциите в държавата в съотношение 3:5:8. И след двете правителства имаше икономически и политически потоп.
Май и сега се задава такъв. И ще е толкова голям, че очевидно ще повлече всички, качили се на кораба на властта. Чак се налага ДПС да предотвратява „вътрешната имплозия“ в ГЕРБ ! И да пази държавата от улицата. Май затова му харизаха на хидроинженера ТЕЦ Варна и студения резерв… Вече е и енергетик. Все „откати“ (руската дума за подкупи) заради това, че винаги е бил най-близкото прокси на Кремъл в България. Макар че през септември се срещна и с американския посланик…
Ако обаче Доган пази кабинета, Кремъл трябва много да го харесва. А Кремъл харесва само послушните правителства, които му позволяват да строи газопроводи и атомни електроцентрали, или които купуват руски изтребители, защото Русия няма какво друго да продава. Само че след посещението на заместник-държавния секретар Джон Съливан, телефонния разговор на Борисов с началника му Майк Помпео, и вече сигурната покупка на Ф-16, далаверите на Путин май няма да му се получат. Изобщо кост-бенефит анализа на опитите на Русия да налага желанията си в България при управлението на ГЕРБ, не е много розов. Логично е по-скоро Кремъл да иска да свали Борисов. Защо тогава Доган да го пази, включително от вътрешната му опозиция?
Отговорът, който ми се иска да е верен, е че съвсем скоро предстои толкова голямо разместване на пластовете във вътрешната политика, че всички сегашни играчи се чувстват застрашени и се подкрепят един друг срещу все още неизвестна на широката публика опасност. Това кореспондира с прогнозата, че предсрочни парламентарни избори ще има, и то дори преди тези за европейски парламент. В такъв случай на третия кабинет на Борисов му остава малко, твърде малко.
Ако случаят не е такъв, значи Доган говори наизуст. Осман Октай, който добре го познава, също каза нещо подобно. Тоест Доган, не без основание определян като „злият гений на прехода“, наистина е излязъл/залязъл от българската политика. Тогава ще ни се наложи да чакаме още 100 години да се роди нов Доган, ако повярваме на наследника му в ДПС Мустафа Карадайъ, че това се случва веднъж на век.
Совсем неплохо, бих казал на езика на дългогодишните господари на Сокола. Доган няма да ни липсва следващите сто години. А най-добре да не му се ражда и наследник.