Лесно ли се прави бизнес?

Младен Стоянов

Откъсът е от гл. 30 на книгата на Драско Закеф (псевдоним на Младен Стоянов) „Мечтател“. Авторът е успешен бизнесмен, управител на Бултех 2000 ООД. Фирмата работи основно за износ и е световен лидер в производство на високотехнологични електронни анализатори на мляко и други продукти от хранително-вкусовата промишленост. Най-големият пазар на компанията е Индия, а най-печелившата стратегия – развойният модел. Най-модерният й проект е производство на анализатори, базиращи се на инфрачервена спектроскопия. Това е третата му книга.

-И вие да сте живи и здрави , защото, Станчо, не аз ги правя банкетите , а вие. Те с пари не стават , а с хора. Веселбата само с пари не може да се получи. А и дори и парите за банкета пак вие сте си ги изкарали, така , че аз трябва да ви благодаря , а не вие на мен, ха ха.

-Ами то в живота е обаче така, едни ги изкарват парите, други ги харчат – чу се невисок, но достатъчно ясен глас някъде от единия край на масата.

Петьо не познаваше всички работници. Но от тези , които познаваше , знаеше че няма да получи подобна ехидна забележка. Беше сигурен , че е някой млад работник, наскоро постъпил , но все още неориентирал се в обстановката. Хората го уважаваха и се отнасяха с него едновременно и свободно, но и с респект. Сигурен беше , че младежът се е подмамил, виждайки свободното държание от всеки към него и си мислеше , че и той е свободен да каже всичко каквото пожелае . На Петьо отдавна му бяха омръзнали безсмислените спорове с такива кисели индивиди, дошли не да се забавляват , а сякаш да вгорчават веселието на другите, изливайки тук и там жлъч. Навярно в друг случай би отминал забележката безмълвно с усмивка без да и обръща особено внимание – не можеш на всеки да угодиш, но този път не устоя .

-Някой май иска да подхване разговор за мръсните капиталисти ми се струва , ха ха – засмя се Петьо. – Не ви ли омръзнаха тия глупости вече бе хора?!

От ъгъла , от който дойде забележката , явно от някой също вече почерпил се работник, се чу сгълчаване в опит на другите да го усмирят и вразумят, но беше напразно. Човекът беше нещо набрал пара и продължи:

-Що пък да са глупости! Направо ми се повръща от такива подлизурковци : „ Да си ми жив и здрав, шефе, все такива банкети да ни правиш!“ Може и да ме уволните , но ще го кажа: хич не ме впечатлявате с този банкет и тази престорена щедрост. Предпочитам да давате заплатите, които заслужаваме , а не да ни залъгвате с разни банкетчета. Хич не ми пука , че утре ще ме уволните. За тези пари , които ми подхвърляте като на куче , винаги ще си намеря работа. Поне обаче имам смелостта да ви го кажа в очите.

Гробна тишина и неловкост завладя заведението. Повечето се чувстваха неудобно, защото от години изкарваха прехраната си в предприятията на Петьо и никога не им бяха закъснявали и ден заплатите. Вярно, всеки би искал да получава повече, но пък и всеки беше свободен да потърси друга алтернатива , ако не беше доволен. Бяха чували и бяха свидетели на факти за много други фирми, които бавеха и дори не плащаха заплати, а тук бяха свикнали на сигурност и спокойствие за утрешния ден. Можеха да планират живота си, без да се притесняват, и имаше не един случай някой, ако не е доволен от заплащането, да говори с шефовете си и да получи увеличение , което го устройва. Един едър възрастен работник, който работеше от самото начало във фирмата, излезе напред агресивно и се насочи ядно към младия въстаник:

-Абе ей, мърсолко, вчера дойде и вече ти порасна работата! Що не вземеш да се омиташ от тук и да не ни разваляш кефа. Парите не му стигали! Ми то сигурно и толкова ти е работата. Айде хващай си път , да не те хвана за тънкото вратле и да измета пода с теб на изпроводяк!

-Чакай , чакай, бай Теньо! – спря устрема му Петьо. – На мен ми е интересен този младеж и искам да си поговорим с него. На когото не му е интересно, да си гледа забавлението по-нататък , а аз искам да го чуя и да си поговоря с него.

Петьо се дръпна в единия ъгъл на залата, показвайки , че очаква младежа да го последва и да поговорят. Тържеството трябваше да продължи, но всички бяха любопитни относно разговора им и се струпаха около тях.

-Добре, младежо , как ви е името? – започна Петьо.

-Стамен – сърдито и враждебно , с доза презрение се тросна човекът. Беше около 30 годишен. С остра щръкнала гъста коса, остри черти и зачервено лице , той явно си беше пийнал , но само колкото алкохола да отвърже сприхавия му нрав, иначе беше достатъчно трезвен и явно се имаше за умен и интелигентен.

-Имате семейство, предполагам.

-Да, имам семейство , за което едва ли ви пука.

Хм – усмихна се Петьо. – Разбирам , че сте ми ядосан , а не си спомням да се познаваме , затова предполагам , че ядът ви е на класова основа, така да се изразя.

-Много правилно отгатнахте.

-Добре, да изясним , вие сте против обществения строй , който съществува в нашата държава, или конкретно към мен имате забележки?

-„Нашата държава“ , ха ха , вие на това държава ли му викате, та това си е чисто и просто една кочина, където шайка бандити ограбват народа и си правят каквото си искат. Правят си закони, каквито си искат, назначават си съдии, за да им слугуват, и си имат полиция и жандармерия, за да ги пазят от народната любов , ха ха. „Нашата държава“ !

От време на време се чуваха от хората подвиквания да си мери приказките и възклицания, но сякаш имаше и доза съпричастност с приказките му. В края на краищата всички сякаш гледаха шоу и им беше интересно.

-Добре, да разбирам ли, че щом отправяте тези забележки към мен, ме смятате за част от тази шайка бандити ?

Младежът се поколеба и замисли за секунди, огледа всички предизвикателно и каза:

-А какво, всички други са лоши , а само вие сте богопомазания закрилник на онеправданите и ние трябва до земи да ви се кланяме? Нали ви виждам с какви коли ми се разкарвате, как харчите и ми се правите на голяма работа. Честно сте си изкарали парите . Айде, стига бе ! Толкова много пари и честно изкарани. Друг път!

-Ха ха . Нямам намерение да ви се обяснявам от къде и как съм изкарал парите си. Само искам да ви попитам, вас социализма ли ви влече, искате да се върнем към него ли? Защото и там някой управлява парите и също не може да ме убедите , че няма да са шайка бандити, които обаче освен всичко , ще са и некадърници, защото даже няма да имат идея какво е предприемачество, конкуренция и риск, и няма да са изкарали самостоятелно и един лев във живота си. Освен всичко това обаче , ще управляват не само парите , които никога не са изкарвали , но ще управляват и живота ви: къде да работите, къде можете да ходите и къде не можете, какво можете да говорите и какво не, и т.н. и т.н. Това ясно ли ви е?

-Много добре ми е ясно, но ми е ясно също , че и сега е същото. Да не би да има свободни медии, или свободна полиция , която да защитава обикновения гражданин , а не шайката безделници в парламента. Затова ми се повръща от всички вас , които ми се правите на благодетели и ни подхвърляте трохи и ние като послушни зайчета трябва да подскачаме около вас, да ви се радваме и възклицаваме „да сте жив и здрав, да сте жив и здрав“ . Аз пък ще ви кажа : бъдете жив и здрав , харчете си милионите, хич и не искам да зная мелодраматични сладникави истории как с честен труд сте ги спечелил , но ще ви кажа и също – жалък сте ми, като ви гледам как се разтапяте от двуличното, подлизурческо умилкване на дупелизци , които като шутове се въртят около вас и ви величаят. Аз пък съм откровен и честен и ще ви кажа , че ви ненавиждам и че ако ей сега ви отнемат милионите , ще се превърнете в едно нищо. Без милионите си ще бъдете един обикновен , презрян нещастник като всеки от вас.

-Аха … – възкликна Петьо и се замисли върху нещо. – Тогавааа … – с присвити очи сякаш обмисля нещо продължи той – трябва ли да означава, че … ако вие сега например получите един милион, веднага ще се превърнете в нещо и вече няма да сте оня презрян нещастник като всички други?

Стамен изви глава усмихнат на една страна и уверено каза:

-Ми разбира се , че означава.

-Добре, а означава ли , че моментално ще се превърнете и в бандит ?

-Е, това не означава. Нито съм толкова суетен като вас , че да заобичам разни подлизурковци ласкатели, нито съм толкова лаком , че да ограбвам хората , тормозейки ги с ниски заплати.

-Аха . – Петьо продължаваше с присвити очи. – И сте сигурен, че можете да управлявате успешен бизнес, който да е печеливш, да давате справедливи заплати, без да експлоатирате хората и …и изобщо да си останете един честен гражданин , който да ни покаже как трябва да е устроено всичко?

-Абсолютно – отсече уверено Стамен.

-Да разбирам , че вие сте един истински алтруист, който би помислил за хората и би наложил справедливи форми на управление, би показал как трябва да се управляват пари и как трябва да се управлява бизнес?

-Абсолютно!

-Искате ли да докажете думите си? И стиска ли ви да ги докажете?

-Ха ха , разбира се , че ми стиска , ама туй ми го приказвате, защото знаете , че няма как да стане, нали. Няма как аз да има начин да се вредя до милионите и да покажа , че не съм като шайката бандити , нали?!

Защо да няма начин ? Аз ще ви предложа един. Колко милиона ви трябват, за да създадете бизнес и да ни покажете и докажете този ваш алтруистичен модел ?

-И какво …ще ми ги дадете ли ?

-Може би …при едно условие.

-Е да , няма как да няма някое неизпълнимо условие, ха ха .

-Неизпълнимо?! Ми да видим. Вие своя собственост имате ли , апартамент , кола например.

-Ами да , имам и апартамент , родителите ми поне това успяха да ми осигурят, и кола имам.

-Добре. Аз ще ви осигуря един милион евро, при условие , че за една година ще ги използвате само по бизнес. Можете да правите бизнес разходи, да харчите за заплати и т.н. Вие обаче ще заложите апартамента и колата си. Ако след една година сте създали печеливш бизнес, дори и само с печалба един лев за годината …запазвате апартамента , колата … и единия милион. Ако обаче сте на загуба, губите всичко. Ето , покажете ми как се прави справедлив бизнес , а не само как се говори.

Настана пълна тишина. Всички знаеха , че Петьо думата си на две не прави и ще изпълни казаното. Знаеше го и Стамен. Поне толкова знаеше. Мълчеше. Гледаше напрегнато Петьо, сякаш мозъка му работеше върху отправеното му предизвикателство, но не можеше да вземе решение. Постепенно обаче отрезвяваше и мозъкът му осъзнаваше , че такава задача само изглеждаше много проста. Той не падаше от небето. Лесно му беше да говори колко е лесно да имаш милиони и да правиш бизнес, но пък и не веднъж бе свидетел на истории как грешен бизнес поглъщаше всичко като гладен звяр, и нахакани милионери ставаха голтаци. Алтернативата да спечелиш милион беше страшно съблазнителна, но тя водеше за ръка със себе си и алтернативата да остане без дом и без всичко.

Стамен се огледа . Всички го зяпаха ококорени и в очакване на отговора му. Петьо също мълчеше и го гледаше с лека предизвикателна усмивка. Сякаш му казваше : който много говори, трябва и да подкрепя думите си с дела. Главата на Стамен работеше трескаво на пълни обороти, вече напълно изтрезнял. Но точно трезвеността му казваше: какъв бизнес ще подхванеш? Не виждаш ли колко ресторанта затвориха и фалираха? Хотел ли ще купиш? Ето, продава се един за 700 000 във Велинград. Но щяха ли да го продават, ако печелеше? Производство ли да направи? Но на какво? Китайците заливаха света с невъзможна евтиния. Дори и да произвежда нещо , ще има шансове само ако дава много ниски заплати , но и тогава нищо не беше сигурно. А и как ще намери работници? Та нали самия той не би работил за ниска заплата. А и тогава нали нямаше да спази обещанието си да дава на хората справедливи заплати.

Изведнъж осъзна , че тази задача имаше повече шансове за провал, отколкото за успех. Тази хитра лисица успя да го вкара в капана. Изпсува на ум. Нее , няма да успее да му вземе къщата и малкото, каквото имаше. Мерзавец, помисли си той … но ядно стана и се насочи да пробие тълпата и да си отиде.

Пуснаха го.

10 Replies to “Лесно ли се прави бизнес?”

  1. 🙂 Както казва Насим Талеб: „Патологията на нашето време е загубата на връзка с реалността!“ Източните философии от хилядолетия проповядват критично важната потребност от осъзнаване (себепознание). Материалният свят на хората се разрастна, светът на желанията им експлоадира, ала и двата за сметка на духовния свят. А без духовно израстване и най-богатият милиардер не е щастлив, усеща с цялото си съществео маловажността на първите два свята

    1. 🙂 Изкушавам се да цитирам друга моя книжка :“Когато суматохата и необходимите процедури приключиха, негов шофьор дойде и го взе с друга кола, а удареният джип бе прибран от пътна помощ. Той се върна в голямата си хубава къща, наля си чаша уиски и седна на дивана в хола. Отпи и се замисли колко месеца ще отнеме поправката на джипа. Какво ще кара през това време? Коли имаше доста във фирмата му, но как ще кара обикновена кола! Трябва пак да си купи чисто нов джип. Сигурно вече са пуснали по-нови модели с повече екстри. Този джип вече е на три години, време е да го смени. Не, не! Как ще кара обикновена кола… като всички останали.
      И това, той чувстваше, че наистина го мисли. Беше отпил още няколко пъти. От умората и преживяното, главата му започна леко да се замайва. Уискито взе да действа и на чувствата му. Изведнъж се засрами от себе си.
      „ Нима съм толкова безнадеждно разглезен!”
      Той, който като млад бе работил денонощия наред, за да успее. Който беше постигнал всичко, за разлика от много други с невероятни усилия и труд. Нима в такъв лигльо се бе превърнал амбициозният млад инженер, когото на младини нищо не бе в състояние да спре и да го отчая?! Та той беше спал по гарите, разнасяйки първите прототипи на производството, което беше създал. И сега в това производство бяха ангажирани над двеста човека. Отпи отново. От няколко години бегло се замисляше в какво се беше превърнал. Много симптоми му подсказваха, че той вече не е същият, но не е станал и по-добър, напротив. Да, даряваше на много деца и хора в нужда, но колко даряваше, и колко получаваше? Само за минути харчеше за глезотии пари, които бяха бюджета на обикновено семейство за цял месец. Какво му струваха даренията, колкото и значителни да бяха те? Не го затрудняваха особено.
      От една – две години, Борис осъзнаваше, че не това бе неговата мечта. Разбираше, че е станал егоист – глезен богаташ, самозалъгващ се и самовлюбен . Да, упрекваше се, ако беше гневен за дреболии, ако понякога беше несправедлив, той усещаше недостатъците си. Но това оправдаваше ли факта, че се е отклонил от мечтата си? А какъв мечтаеше да стане като млад – умен, възпитан, добър, щедър, смел… Като погледнеше от друга гледна страна – той беше умен. Иначе как щеше да създаде огромният холдинг, който изнасяше продукция в толкова много страни. Ето го разковничето – отдавна други хора вършеха всичко, а неговата работа беше само да харчи пари за забавление.
      Борис имаше добро възпитание. Никога не избухваше грозно, дори при най-голямата несправедливост. Беше умерен, щедър и добър, но с толкова много пари какъв е проблема да си добър и щедър, особено в тая беднотия в страната, където, ако дадеш малко, вече си велик.
      С пари е лесно да си много неща: и добър, и справедлив … ха, да видим ако ги нямаш! Не е ли всичко въпрос на късмет, заради който сега той имаше каквото пожелае? Дали, ако наново опита, пак ще може да постигне и малкото, което много средни семейства правят, за да осигурят прехраната си ?

      1. Изкушавам се да напомня,че има и не ръководени от Вас бизнес модели,които са генерирали макар и малка печалба,но Вие не сте ги оставяли да се развият.На първо време давате шанс,но след това търпението или егото Ви не позволява развитие.Желая успех в писането.Там има интересни попадения.

        1. Аз пък се изкушавам да кажа, че не мога да схвана или си спомня , за какво става въпрос.Също не схващам, след като бизнес модела не е ръководен от мен и е печеливш , как мога да го спра.Нещо в по нататъшното Ви изказване ми подсказва “ че съм дал шанс“ , а после заради егото си съм спрял проекта. Първо, той е бил печеливш по ваша преценка …или в действителност? Не мислите ли , че и аз съм имал право на преценка? Да не би цялата финансова тежест да е била върху мен , а вие да сте преценяли без мен печеливш ли е бил или не ? И ако е бил наистина печеливш, защо не го продължихте и без мен? Ако сте нямали средства , не намерихте ли друг бизнесмен с по-малко его да Ви помогни. А , ако не сте намерили такъв … да не би само аз да съм бил този, който въобще Ви е дал шанс? И, ако е така … сега заслужавам да бъда наричан егоист. Ами , благодаря 😄!

          1. Имам правописна грешка помогне*. На клавиатурата е и и са едно до друго , а пиша на телефон. Може би случайно съм натиснал едното вместо другото.

  2. Започваме на младини със света на мечтите.Преминаваме през живота в стремеж поне част от тях да постигнем.Ако сме постигнали нещо в зрелостта си, трябва да се обърнем назад , да погледнем себе си като млади и дръзновени и да сравним. Да сравним тогавашните си мечти и сегашните постижения, да сравним себе си – тогава и сега. Може да намерим интересна разлика в себе си, в това какво сме искали да бъдем , а какво сме сганали, макар мечтите да са същите и да са изпълнени.

  3. Мдаа, героят на книгата прави добрини… Но ми се струва, че продължава да живее предимно в материалния свят и този на желанията (постиженията). Дори и добрините му са материални :). Героят изглежда узрял за първите си „командировки“ в духовния свят 🙂

    1. В света на желанията 🙂… вероятно съм на ниско ниво в духовното развитие 🙂, но аз не си представям дори духовния свят без желания, например желанието да си по -близо до Бог.Навярно ще направите забележка, че става въпрос за желания към материални блага. Опитвал съм да си представя света ако всички са на високо духовно ниво и нямат желания към материалното 🙂… стигам до представа за световна мизерия довеждаща до животински инстинкти, защото все пак задачата ни от Бог в този свят е да живеем в материалното. За друтия свят ще ни бъде поставена задача по-късно. Така мисля аз 🙂.

  4. Интересно четиво. Връща ме с години назад в моята история в частност и историята на България. За разлика от автора аз не съм успял да създам успешен частен бизнес. Половината ми професионална кариера беше в държавната администрация – министерствата на икономиката, промишлеността и търговията, както и в управлението на доста дружества с държавно участие. През тази част от моя живот се нагледах на доста различни форми на поведение, почти напълно противоположни на изложеното в цитираните произведения на автора. Другата част от професионалното ми развитие беше свързана с частния бизнес, където моята основна роля е била да подпомагам съответния предприемач при анализа на условията, подготовката, изпълнението на неговите решения и впоследствие заличаването на негативните резултати от тях.

    Много малко са предприемачите които познавам и които биха могли да се доближат поне малко до описания начин на мислене и поведение. Преобладаващата част се чувстват като извънземни, а всички под тях са втора категория. В показаните откъси на книгата се описват луксозни къщи, имоти и особенно автомобили. Не знам защо, но джипът се е превърнал в нещо като олицетворение на материално благополучие (особенно ако е последен модел). Джип, който през всичките си изминати километри нито веднаж не е преминавал по трасета, за които е бил предназначен, но за сметка на това поставя пасажера над обикновенните граждани и техните возила, гарантира някакво усещане за превъзходство и безопасност (в повечето случаи измамно). Много често в столицата могат да бъдат видяни луксозни джипове и други коли, които се управляват, или които возят жени или мъже със съмнителни интелектуални способности или просперитет в частния бизнес.

    Интересно ми е как авторът би коментирал сцената, която видях на магистралата от София за Пловдив на паркинга на една бензиностанция: Два изключително луксозни джипа бяха спряли зад бензиностанцията, върху предните капаци бяха разгърнати вестници и върху тях хляб, сирене, домати и някакъв салам, който пасажерите вкупом нагъваха…

    Все пак за мен е интересно, авторът да сподели собственото си мнение: – Колко от бизнесмените, които той познава, или има контакти с тях – могат да се впишат в образите на неговите герои? Или у нас успешен бизнес е само този, който е експортно ориентиран?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.