Вчера о.з. ген Радев си поиска още една звезда. Военните така са програмирани, чувал съм, биха дали ръка или крак за повишение. Накъде обаче може да расте един генерал, при това от запаса? В армията – наникъде. В новата си битност обаче само в една посока – премиер. В понеделник, 28 януари 2019, Румен Радев поиска точно това.
Съвсем доскоро бих заложил на схема, изкопирана от Русия: след две години, като им изтекат мандатите, Борисов и Радев си разменят креслата като Путин и Медведев. Все по-ясно става обаче, че Борисов „го нема в целата схема“. Решетников, разбирай Кремъл, е заложил изцяло на Радев. И крайната цел на плана не е изваждането на България от НАТО и ЕС. Много по-изгодно на Москва е да сме нейният троянски кон в двете организации, каквото и правителство да е на власт в София. Досега това се постигаше, трябва да признаем, с активното или пасивно съучастие и на НАТО, и на ЕС. От 2014 г. насам, заради поетата линия на твърда конфронтация със запада, играта загрубя и целта се промени. Крайната цел на Москва вече е превръщането на България в президентска република начело с Румен Радев.
Засега не го правят, макар Радев да игра с ръка, ако използвам познатата на премиера ни футболна лексика. Такива недвусмислени заявки за нов политически субект и за президентска република, каквито президента направи вчера, плачат за импийчмънт. Само дето ГЕРБ втори ден не го иска. Днешното изявление на Цвета Караянчева в Търново, че речта на Радев била мрачна, песимистична, очерняща и унижаваща България, и че сякаш е писана, за да бъде произнесена от президент на вражеска държава, няма да свърши работа. Трябва да се изкаже лично Борисов. Неговото мълчание е най-озадачаващо, още повече, че вчера Радев недвусмислено каза: не виждам възможност за диалог с правителството, въпросът за предсрочните избори да не е дали, а кога.
Не знам дали управляващите се страхуват от истинска конфронтация с Радев и защо. Вероятно скоро ще се разбере. Има обаче вариант и да не разбират, че времето на удобните пазарлъци с БСП и президента е свършило, и че страната всъщност е в нещо като революционна ситуация. Но тъй като подобно неразбиране ще докара много злини не само на тях, но и на България, си струва да бъде има бъде обяснено така, че да разберат – и да вземат мерки.
Това е „радикалната промяна на политическата среда и стила на управление“, която поиска държавният глава. Правенето на президентска партия е елемент от въпросната промяна, не нейна главна цел. И ако имат инстинкт за самосъхранение, „традиционните политически партии“, особено управляващата в момента, трябва всячески да се опитат да попречат на това.
Започвам хронологично.
Миналото лято БСП изработи, а на конгреса си миналата неделя прие „Визия за България“. Управляващите предпочетоха да я иронизират или игнорират, но това е стратегическа програма, предвидена да се осъществява в едно много близко бъдеще; с посланията, много близки не само до 500-те хиляди нейни избиратели. Най-вредните: държавата да се върне в икономиката, България да не влиза в еврозоната; да се отмени плоския данък; в българските търговски вериги да има определен процент храни „родно производство“; държавните и общинските болници на практика да се одържавят, и т.н.
БСП на практика се „орбанизира“, а ако дойде на власт, ще се опита да орбанизира и държавата. Дори да искат същото, ГЕРБ не може да не са обезпокоени от факта, че очевидно „национален консенсус“ по основните предложения на тази програма, която бе дискутирана половин година, и с която на уста хвърковата чета от 60 депутати от левицата няколко седмици обикаляше България, е постигнат. Затова в понеделник, ден след конгреса на БСП, Радев като един Бенковски се изправи пред нацията и каза: „“В сърцето на тирана отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее. Сега Русия нека заповяда“. ( Само пътем да припомня, че Бенковски платил на панагюрските златари да му позлатят сабята и да изковат голям държавен печат, с 50 златни руски рубли. Априлското въстание с кланетата пък много вероятно да е било организирано от Азиатския департамент на Руската империя).
Над януарското такова, ако наистина се пече, тегне същата сянка. Есенните обиколки на червени депутати из страната бяха само най-видимата част от подготовката му. Междувременно, на заден план, БСП струпваше нов Отечествен фронт. За да стане по-ясно какво имам предвид, ще направя няколко исторически паралели.
В националния комитет на оригиналния Отечествен фронт през 1943 г. влизат деветнадесетомайските превратаджии Кимон Георгиев и Димо Казасов. През пролетта на 1944 година ОФ-ръководството обмисля съставянето на нелегално правителство на България. Кимон Георгиев е бил съгласен да го оглави. Заради слабостта на партизаните обаче се чака Червената армия. На 26 август 1944 комунистите пускат Окръжно номер 4, с което Георги Димитров нарежда на партийните ръководства, организации и членове, да призоват и вдигнат всички антифашистки сили за изгонване на хитлеристките войски, за събаряне на фашистката власт, и за установяване правителството на ОФ и народнодемократичната власт.
Почти същото се случва и сега. В новия Отечествен фронт ще влязат претъпкания с професори и академици комитет „Единение“, с който Радев се срещна миналия септември, доскоро никому неизвестното Движение за единение, начело със сина на личния телохранител на Людмила Живкова, което призовава за единение на българското войнство и за обединение на военно-патриотичните и родолюбиви организации в интерес на сигурността и просперитета на България, отломките от НДСВ, които гравитират около Радев, и т.н… Фронтът вероятно ще се официализира чрез Съвета за стратегическо развитие на България, който президентът се кани да свика като част от своята администрация, и в който ще влязат същите хора.
Е, затова на 27 януари 2019 БСП пусна новото Окръжно номер 4, а на 28 януари като един Георги Димитров се обърна към нацията. Истинската му роля обаче е на Кимон Георгиев. Ако му позволят да я изиграе.
Както казах в началото, крайна цел на тези усилия е превръщането на България в президентска република. Процесът е дълъг, но не невъзможен, макар да минава през Велико народно събрание и промяна на конституцията. И тук Радев беше пределно ясен: „Ако и следващият парламент излъчи компромисна и блокирана в зародиш коалиция, или пък формира безпринципна коалиция в името на властта, това ще бъде последното раздаване на картите в настоящата политическа система“, каза той.
Все още чакам отговора на Борисов. Време е !
,,Крайната цел на Москва вече е превръщането на България в президентска република начело с Румен Радев,,.Както и Вие сам сте отбелязал, подобна промяна минава през ВНС. За да бъде свикано ВНС ще трябва да гласуват 2/3 от депутатите. Промяната на формата на управление може да не се понрави и на част от депутатите от БСП. Представите си Президентска Република, начело с Бойко Борисов. Или начело с Делян Пеевски или Ахмед Доган! Тогава всички искащи такава република ще вият на умряло! Истината е, че те не искат Президентска Република, а точно определен човек начело на държавата! Което не е едно и също!
Да, не е едно и също. Но този човек трябва да е премиер, не президент. А в президентската република президентът е фактически премиер. Две в едно 🙂
Радев пое по пътя на МЪдуро…
Това може само да ме радва
Това е един от възможните, но много мрачни сценарии. Доколкото вече Балканският полуостров е отново в полезрението на САЩ и ЕС, силно се надявам тези замисли да не се осъществят.
И аз
Време беше някой да покаже на ГЕРБ червен картон. Тезата, че Радев е протеже на Москва е меко казано необосновано предположение. Радев е приет твърде добре от САЩ, като техен възпитаник и няма никакви намерения да вади България от НАТО. По скоро тази организация сама ще се разпадне, поради вътрешни противоречия. Отъждествяването на Радев с БСП е грешно. По скоро, би могло да се говори за замисъл за създаване на нов политически модел с патриотичен привкус или по модела НДСВ, но отново в интерес на задкулисието, което управлява БСП и ГЕРБ.
Радев ИЗОБЩО не е приет в САЩ, и няма никакво значение, че е завършил няколкомесечен авиационен курс там като е бил на 30 години. И да, партията му ще е от ченгета и военни, точно това казвам и аз. Точно те правят превратите, нали? 🙂
Трябва да се прави разлика между желание и реалност, г-н Манолов. На сегашният президент може и да му се иска президентска република (както и разбира се на някои руски резиденти тук и тяхната слугинажна мрежа). Друго нещо си е все пак … да командваш цяла една държавата!, но това са само някакви бленувани фантазии, при това болни фантазии, които обикновено се изповядват от определена болнична категория хора. Но друго нещо са реалностите в държавата – ненормалници в бсп, предполагам, винаги си е имало, при това по подразбиране, …и както винаги те са с Кремъл (с кой друг?! – каквото и да става там, защото няма с кого друг да бъдат! – никой не иска продажници и мекерета в редиците си). ГЕРБ трябва да се стегнат най-после и да се мобилизират за предстоящите европейски избори. И да престанат да обръщат внимание на фалшивите новини – такива ще има много, очакват се лавини от дезинформации във връзка с наближаващите избори за европейски парламент и всеки, напълно „естествено“ (ей, страшно нещо е човекът! – нещо като корупцията, вечно и безсмъртно!) ще „придърпва черджето“ към себе се.
ГЕРБ ми е последна грижа, мисля за семейството си и България, а тия ченгета и военни около и зад Радев могат много да им навредят!
А кой ще помогне!? Социолози, политолози, олигарси и пожарникари ли!? 🙂
Най-вече ченгета
Да не надценяваме компартията – при формалното наличие на парламент от сорта на НС отпреди 1989-а и с 240 депутати от аналогичен тип (виж произход и манталитет) най-много да се стигне до преврат като този от 10 ноември 1989-а. А както все още помним, подобен акт е възможен единствено след пряко съгласуване (и одобрение!) с Кремъл. Което пък по никакъв начин няма да наруши, камо ли да разруши (опазил Бог!) Статуквото у нас – свидетелствата и фактите в това отношение през последните три десетилетия, мисля, го доказват. Да, България членува в НАТО и ЕС – и какво от това? Да, все още можеш да си събереш багажа и, ако имаш малко пари и много кураж, да се отправиш към Терминал-2 (докога ли?). Да, все още никой от малко останалите тук почтени и куражлии разследващи и коментиращи на висок глас журналисти не е последвал съдбата на Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Цвети Иванов и Тодор Кожухаров, но гласът им се чува все по-слабо и по-рядко… Да не се заблуждаваме от оперетните третокласни представления в кулоарите и будоарите на властта, които ни се подхвърлят ката ден от н е з а в и с и м и т е медии, политическата утайка така ни е затиснала, че отвсякъде вони на продукти с отдавна изтекъл срок на годност. Жалко за погубената надежда, за проиграната вяра и онзи неповторим ентусиазъм от началото на 90-те!
Ми така де, точно Кремъл ще бабува и на Радевия преврат. Засега това е по-скоро метафора на сериозна опасност. Дано да не се повтаря нито 19 май 1934, нито 9 септември 1944.