Престъпленията на комунизма

Днес е 1 февруари – денят, в който посрещат смъртта регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на първи състав на т.нар. „Народен съд“

На 1 февруари 1945 г. Народният съд осъжда на смърт трима регенти, шестдесет и седем депутати, министри, генерали и полковници. Присъдите са изпълнени същият ден. Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност за девет месеца в страната са изселени 28 131 души и хиляди са убити.

Вече 30 години българското общество отказва да потърси отговорност на виновните за:

убийствата на 30 000 мъже, жени и деца в комунистическите вартоломееви нощи и комунистическите концлагери и затвори

масовите кражби в икономиката и селското стопанство, довели България до национална катастрофа

съзнателното нарушаване на основни човешки права и свободи

погазването и отмяната на частната собственост

многобройните престъпления против морала на обществото и културата на нацията

безогледното унищожаване на природата.

Към престъпленията на комунизма освен убийствата, лагерите, терора, обезценяването на човешкия живот и личност, трябва да се прибавят още редица фактори, които продължават да действат и сега и спъват нашето развитие. На първо място това е унищожаването на моралните устои на българското общество и унищожаването на българската държавност, която сега трябва да се гради наново – закони, институции, граждански сдружения, правила на поведение.

Тридесет години българското общество не наказва комунистите за престъпленията им. Не ги отстранява от властта и политиката. Позволява им да подменят истината за миналото. Допуска тотално да контролират медиите и да деморализират неукрепналата българска демокрация.

Това е начин на мислене и отстояване на идеи с атеистичен характер, според които „раят е тук, на Земята“ и пролетариатът е този, който ще го построи. Комунизмът отрича традиционните ценности и налага свои собствени. Той променя историята и културата на нациите, които е завладявал и насажда мнението, че без него хората няма да живеят нормално. Комунизмът е като вирус, който се насажда от най-ранна детска възраст в съзнанията на хората.

България не пожела да се пребори с този вирус. Обществото не се противопостави открито на комунистическото си минало, защото преобладаваща част от него не схвана комунистическото безвремие като резултат от собствената си политическа воля.

Болезнено е за хората, които вярваха в комунизма и посветиха живота си на социалистическото ненужно строителство, сега да признаят, че техните труд и усилия са били напразни. Добре, не очакваме да признаят. Но поне да го осъзнаят. И да не пречат на децата си да продължат напред.

Престъпленията на комунистическите режими имат своето основание в марксистката идеология, според която в преходния период от капитализъм към комунизъм държавата трябва да функционира като диктатура на пролетариата. Но всички разновидности на комунистическата идеология трябва да се разглеждат като антихуманни тоталитарни идеологии, при опита за осъществяването на които са извършени престъпления, съизмерими с тези на нацистката идеология, а крайният резултат е бил социална, икономическа и морална катастрофа за обществото. Досега нито една управлявана от комунисти държава не е постигала просперитет. Управляващите комунистически партии се превърнаха в престъпни репресивни организации, тъй като се ръководеха от престъпна доктрина и извършиха престъпления срещу мира и човечеството, отнели живота на над 100 милиона души.

Комунистическата доктрина е престъпна, тъй като се основава на принудата и води до геноцид над различни социални и етнически групи. Тя трябва да бъде забранена във всички страни по света. Държавите трябва да приемат закони, по силата на които комунистическите организации да бъдат обявявани за престъпни, ако техните програми се основават на престъпната комунистическа доктрина.

Държавите от бившия соцлагер трябва да създадат освен това и органи за разследване на престъпленията, извършени от комунистическите режими. На основата на техните разкрития – Международен трибунал срещу престъпленията на комунизма и техните извършители. Обществени комитети трябва да активизират създаването на тези комисии и на Международния съд.