Честит рожден ден, Айн Ранд!

На днешния ден, 2 февруари 1905, е родена американската философка и писателка Айн Ранд (Алиса Зиновиевна Розенбаум).

Айн Ранд е един от най-великите американски философии и писатели на миналия век. По произход е руска еврейка, родена в Петербург през 1905 г., починала в Ню Йорк през 1982 г. на 77 годишна възраст. Тя е най-голямата от три сестри – Алиса, Наташа и Нора, в семейството на аптекаря и фармацевтичен предприемач Зиновий Захарович.

Алиса е изключително надарено дете. Строга към себе си от най-ранна детска възраст. Научава се да пише на 6 години, едва деветгодишна започва да пише кратки разкази и стихове, изучава усилено логика, геометрия и алгебра. “За да разбера света отвътре и отвън“, както споделя в дневника си по-късно.

След като Октомврийската болшевишка революция национализира собствеността на семейството й и го отпраща в изгнание в Украйна, тя взима всички матури за средно образование за три месеца, както постъпва и с третото си висше образование – киноизкуството – завършва три години за една. Категорично се противопоставя на мистицизма и колективизма в руската литература и смята себе си за автор от европейска величина. Първата й книга е за актрисата Пола Негри, публикувана в Съветска Русия през 1925 г.

Айн Ранд заминава за Калифорния, амбицирана да работи като сценарист в Холивуд. Малко след пристигането си в Лос Анджелис се запознава с “кръстника на Холивуд” – режисьора Сесил Б. Де Мил (Оскар за “Десетте Божии заповеди“ през 1952 с Чарлтън Хестон и Юл Брунер). Впечатлен от ерудицията и енергичността й, той я кани да наблюдава работата му при снимането на филма за Христос “Царят на царете“ (1929). При снимките Айн се запознава и с Франк О’Конър (с когото се среща отново чак две години по-късно и започва връзка, която завършва с брак). Де Мил дава малка роля на Ранд във филма си.

Въпреки това успешно начало, Ранд се изолира за около пет години от средите на киното. През тях прави всевъзможни опити да опознае Америка такава, каквато е – във всичките й нюанси – и  да открие място за себе си в свободното общество. През 1931 г. става американска гражданка. Това събитие я изважда от петгодишното й  “многострадално интелектуално скитане“, споделя в мемоарите си Ранд. Омъжва се за О’Конър и успява да приключи малко преди да навърши 28-та си година с “времето на блуждаене и търсене на идентичност след напускането на Русия“. Насърчена от съпруга си, Айн решава да започне да пише.

През зимата на 1932 г. Ранд продава първия си сценарий на Юнивърсъл Пикчърс – за филма “Червен залог” (1933) г. Първият й роман обаче, автобиографичният „Ние, живите,е публикуван през 1936 г. и е посрещнат от критици и читатели изключително негативно. Острата критика на комунизма в него, описаните лични спомени на Ранд, с които безпощадно разкрива истинското лице на системата на комунизма в СССР, карат много издатели да откажат печатането й.

Следват Химн, Изворът (започнат 1935, издаден 1943), Атлас изправи рамене (започнат през 1946, издаден 1957) – прокапиталистически бестселъри, добили широка известност като контрапункт на левите марксически и маоистки движения на 1968-те в САЩ, Германия и Франция.

След 1949 г. Айн Ранд напуска Холивуд и се отдава изцяло на писането и изнасянето на лекции. Била е гостуващ лектор в университетите Йейл и Принстън (1960), Колумбийския университет (1960, 1962), университета “Джон Хопкинс” (1961), Харвард (1962) и Масачузетския технологичен институт (1962). Заедно с последователите си Натаниел Брандън и Алън Грийнспан години наред издава Бюлетин на обективиста, което прераства в сп. Обективист – от 1962 до 1976 . Създава собствен интелекутален кръг, наречен «Колектива».

През 1970-те години Ранд се концентрира върху систематичната разработка на своята обективистична философия и приложението й спрямо отделни актуални обществени събития. Паралелно работи за няколко института и преподава като доцент. Публичната й дейност, участието й в политологични и философски дебати, са изключително интензивни и не намаляват до смъртта й през 1982 г.

Ето кратък откъс от част от разговора между двама от героите в „Атлас изправи рамене“ – Франциско Д’Анкония, индустриалец в сферата на медодобива, наследник на огромно богатство, най-близкия приятел на Голт и първият, присъединил се към неговата стачка, и Ханк Риърдън, човек, издигнал се сам до най-големия индустриалец в стоманодобивната промишленост в страната. (Говори Франциско.)

„Най-лошата вина е да се приеме незаслужена вина – и точно това правите цял живот. Плащате на изнудвачи не заради пороците, а заради добродетелите си. Готов сте да приемете товара на незаслужено наказание, и да го оставите да расте толкова, колкото по-големи са добродетелите, които практикувате. Но вашите добродетели за тези, които позволяват на хората да оцеляват. Вашият собствен морален кодекс, този, по който живеете, но който никога не сте изразявали, признавали или защитавали, е кодексът, който защитава съществуването на човека. Ако ви наказват заради него, каква е природата на онези, които ви наказват? Вашият кодекс е кодексът на живота. Тогава какъв е техният? Какъв стандарт за ценности лежи в корените му? Каква е крайната му цел? Мислите ли, че това, с което се сблъсквате, е просто заговор, за да ограбят богатството ви? Вие, който познавате източника на богатството, трябва да знаете, че е нещо много повече и по-лошо от това.

Поискахте да назова движещата сила на човека. Движещата сила на човека е моралният му кодекс. Запитайте се къде ви води техният кодекс и какво ви предлага като крайна цел. Зло, по-порочно от убийството на човек, е да му се продаде самоубийството като акт на доблест. Зло, по-порочно от това да се хвърли човек в жертвената пещ е да се иска да скочи в нея по собствена воля, като освен това построи пещта. Според собствените им признания тъкмо те имат нужда от вас и нямат какво да ви предложат в замяна. Според собствените им признания вие трябва да ги поддържате, защото те не могат да оцелеят без вас. Осъзнайте цинизма на това тяхната импотентност и нужда – нуждата им от вас – да се предлагат като оправдание за вашето мъчение. Готов ли сте да го приемете? Готов ли сте да купите, с цената на невероятната си издръжливост, с цената на агонията си, удовлетворяването на нуждите на собствените си унищожители?“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.