Сабя или кръст за генерала

В началото на тази година държавният глава Румен Радев обяви намерението си да създаде т.нар. Стратегически съвет. Речено-сторено: струпа го за два месеца. „Съветът е консултативен орган, работещ на обществени начала при президента на Република България, и има за цел изготвянето на документи със стратегическо значение, позиции, становища, анализи и др.“, се посочва в съобщение до медиите по случай създаването му. Кой знае защо, в него всеки от членовете на съвета с цитат разкрива и своето „кредо“.

Разбира се, най-любопитно е в какво вярва председателя на съвета Иво Христов, който е и началник на кабинета на Радев. Нещо като негово „второ аз“. В политиката – може би и първо. Ако се вярва на прессъобщението, кредото на Христов е „Успехът е на острието на шпагата.“ (Шарл де Гол).

Христов очевидно има предвид втората книга на де Гол, „Острието на сабята“, в която той преоценява военния занаят, отделяйки го от „позорния стълб на теорията и устава“. В тази книга де Гол търси у командирите характер, обаяние, военен гений и умение да побеждават. Тя е много важна за разбирането на поведението, мотивацията и стремежите на Шарл дьо Гол в неговата професионална и политическа кариера. Изследователите на де Гол и голизма смятат, че именно в “Острието на сабята” той концентрирано излага своите възгледи, макар че през 1932 няма никакво намерение да се забърква в политиката, камо ли да оглави държавата. Именно тези възгледи превръщат новатора-офицер в държавник, реформирал една залязла империя, за да гарантира бъдещото ѝ величие.

Очевидно ГРУ/Решетников готви подобно бъдеще на Радев. Интересен избор, макар че не е особено оригинален. Още по-малко – особено подходящ. Преди 20 години имаше хора, които се опитваха да направят де Гол от покойния президент Желев. По-късно част от тях пробваха с Борисов. Сега е дошъл редът на Радев.

Представям си как са го „посвещавали“ в голизма. „И де Гол е бил генерал, и ти си генерал. Де Гол е бил герой от войната с германците, ти си герой от войната с ГЕРБ. Той не е обичал партиите, и ти не обичаш партиите. Той е бил националист, и ти си националист. Той е искал силна държава, и ти искаш силна държава. Щом той е могъл, ще можеш и ти!”

Ако това е планът за Радев, добре е да се знае какво и как е постигнал де Гол. Създал е силна централизирана държава, начело с президент, съсредоточил в ръцете си огромна власт. Президент, който назначава министрите и преди всичко министър-председателят. Президент, който създава Съвет на министрите и го председателства. Който приема всички важни решения под формата на декрети. Който назначава дължностните лица, офицерите и съдиите. С непосредствени права в областта на външната политика и националната сигурност. С конституционно право да води преговори и да сключва договори. Глава на въоръжените сили и председател на Съвета по отбрана. Човекът, който според чл. 16 от френската конституция, в случай на непосредствена опасност се натоварва с всички задължения в държавата, продиктувани от задачите на общественото спасение – само след консултации с премиера и председателя на парламента. Вече 60 години френският президент има такива правомощия – откакто де Гол превърна Франция в президентска република.

Как обаче го е постигнал? Бавно и трудно, с възходи и падения. От излизането му на френската политическа сцена през 1940, до първия му президентски мандат през 1958, минават 18 години – време, през което мразещият партиите професионален военен става завършен политик.

Първата си партия де Гол основава след първите си седем години в политиката –през 1947. Преди това обаче през 1940 напуска заместник-министерския си пост в прохитлеристкия кабинет на маршал Петен, за да основе надпартийното обединение „Свободна Франция”, което по време на войната се трансформира в „Сражаваща се Франция”, и което обединява дейци с различен произход, концепции и позиции в защита на общофренските интереси. И става национален герой. След освобождението на Франция около година – до изборите през есента на 1945 – де Гол е премиер на Временното правителство. Изборите са съпроводени с референдум за това дали бъдещото законодателно събрание да бъде учредително и временно. Събранието наистина е учредително, но благодарение на комунистическото мнозинство в него конституцията на Четвъртата република затвърдява партийното статукво, срещу което генералът се бори. Затова той напуска постовете си и през април 1947 създава Обединението на френския народ.

Разказвам всичко това, защото ми се струва, че общественото одобрение, което върви в комплект с институцията, а не с личността, разглези Радев и той прекалено си повярва. Май вярва твърде много и на съветници, които му обещават гарантиран успех, ако повтори предишен успешен модел. Може и да има сходства между Франция през 1947 и България през 2019, но това за него е по-скоро зле, отколкото добре. Защото първата партия на де Гол – Обединение на френския народ (ОФН), бързо изгрява и бързо залязва. Ако следва нейния модел, с партията на Радев най-вероятно ще се случи същото.

Наистина, началото на ОФН е впечатляващо и зрелищно. Митингите, на които героят от войната произнася първите си речи, са блестящо режисирани – с грамадни трибуни, от които той отправя пламенни речи, заобиколен от издигнати огромни мачти, на които се веят хоругви с лотарингски кръст. Бият барабани, скандират се лозунги. В изискан демагогски стил де Гол уверява французите, че новата партия не само е преодоляла делението на леви и десни, но и е наследила от левите стремежа към социален прогрес, а от десните – благородството и националните традиции. В Обединението се приемат и членове на други партии, защото де Гол твърди, че то самото не е партия, а „необятно обединение на всички французи”. Основните му задачи са независимост на Франция, чието величие трябва да бъде възстановено, раздяла с миналото, свободни избори, обновление на икономиката.

За година и половина де Гол събира милион и половина сподвижници, и в края на 1947 Обединението на френския народ печели 40 процента от гласовете на местните избори. След този успех генералът продължава да масовизира партията си, като създава асоциации, обединяващи студенти, чиновници, ветерани от войната, женски организации, в които също се допуска двойно членство. Предлага дори създаването на асоциация между труда и капитала – първообраз на днешния колективен трудов договор.Създава множество организации „Работническо и професионално действие” във френските предприятия. През 1948 вече 15 процента от работническата класа във Франция членува в Обединението на френския народ, чиито основен лозунг е „борба против партиите”.

Тласкат Радев по този път. Сигурен съм, че вече му правят нещо като „Обединение на българския народ”, чиято премиера ще е на местните избори. И ще последва крах. В оригиналния вариант – през 1951, когато ОНФ печели едва 20 % от местата в парламента, и де Гол разбира, че е загубил. В българската имитация – когато и да са следващите парламентарни избори. Радев ще ги загуби, защото дотогава партията му ще се е разпаднала – заради еклектичната си идеология, нееднородната социална база, твърде централизираното ръководство, и Господ знае още заради какво…

Но нищо, няма лошо да опита. Както пише патронът му през 1932: „Време е военният елит да осъзнае отново своята най-висша роля, да се концентрира върху своето занятие, което съвсем просто казано е войната, да вдигне глава и поглед към върховете. За да се върне блясъка на острието на сабята, е време този елит да възстанови своята собствена философия. Там той ще открие върховни гледки, гордостта от своето предназначение, външния блясък – чакайки славата, която би могла да задоволи тези, които я заслужават“.

Радев, за разлика от война, философа и аристократа де Гол, няма пряк контакт с действителността. Неговия ум никога няма да получи интуиция, комбинирайки инстинкта с интелигентността. Той няма как да ни тегли напред. Затова най-вероятно ще се опита да ни върне назад. Около 19 май 1934.

Това би било една изключително опасна авантюра, за която неколкократно съм предупреждавал. Успокоява ме единствено факта (сам по себе си нерадостен!), че няма нито армия, която да направи преврата, нито администрация, която да извърши реформата на звенарите.

Няма и президент, който поне да бъде противник на Америка като де Гол.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.