Опасна за живота демагогия

Прохибиционистите (противниците на притежанието и употребата на оръжие за самозащита) са благодушни хора. Те обичат да говорят за светостта на човешкия живот – до момента, в който лично на тях не им откраднат колата или изнасилят дъщерята. Чак след това разбират, че заклинанията за светостта на човешкия живот са престъпна демагогия.

Тая демагогия се развихри за пореден път, след като на 8 май 2019 депутатите приеха на първо четене промени в Наказателния кодекс, които предвиждат, че няма превишаване на пределите на неизбежна отбрана, когато „нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище“, както и когато „нападението е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем“.

Тези „поправки“ всъщност ще възстановят приетите през май 1997 от СДС и отменени през ноември 1997 г. от Конституционния съд промени в НК, които за няколко месеца бяха позволили на спазващите закона български граждани адекватно да защитят имота, живота и честта си от престъпни посегателства. АКО ги възстановят. Защото очаквам демагогията на прохибиционистите да достигне висоти, след които повечето правителства, опитващи се да изглеждат „европейски“, дават заден ход.

Защо противниците на притежанието и употребата на оръжие за самозащита са демагози? Защото отнасяйки се прекалено хуманно към престъпниците, държавата се отнася нехуманно и изключително несправедливо към спазващите закона граждани. На това също има лесно обяснение – държавата и престъпниците са си социално близки. Те преразпределят нашите пари и вещи в тяхна собствена полза. За да ги преразпределят обаче, първо трябва да ги присвоят. За целта държавата трябва да ни забрани да ги пазим. Това не е кражба – не! Това е грижа за човека, избиват го на чувства съвременните Маниловци.

Кой човек обаче? Защото хората са различни. Има такива, които спазват законите, и други, които ги нарушават. Животът на престъпника, откраднал чуждо имущество, по-ценен ли е от имуществото на честния човек, заработил това имущество? И кой изобщо определя стойността на имуществото? Само в пари ли се измерва тя?

Собствеността е продължение на човека, плод на неговия труд, резултат на неговото време, енергия и таланти. Собствеността отличава хората от животните. Който открадне наше имущество, краде това, което ни прави хора. Той отнема тази част от нашия живот, през която сме спечелили съответната вещ. Това не е ли убийство?

За да гарантираме правото си на живот, трябва да можем да упражнява упражняваме правото си на собственост върху този живот. Правото на собственост трябва да стане толкова свещено по закон, колкото здравето и живота.

Когато забраняват на хората да пазят собствените си пари и вещи чрез закон, законодателите дават израз на дълбокото си подсъзнателно убеждение, че могат да ни ги отнемат чрез закон. А това, както казваше един комунистически поет, е фашизъм.

От друга страна, ако нямаше комунизъм, нямаше да има и фашизъм.

А от трета, ако можехме с оръжие да се защитаваме срещу тиранията на властта, нямаше да има нито комунизъм, нито фашизъм.

7 Replies to “Опасна за живота демагогия”

  1. Калине, благодаря за поканата. Напълно съм съгласен с това, което си написал. Тази тема отдавна ме вълнува. Препрочитам от време на време откъси от книгата „Здравей, оръжие“ на Александър Никонов, издадена благодарение на твоята лична заинтересованост. Мисля обаче, че темата не трябва да се затваря само в един личен блог. Тя трябва да се дискутира в медиите и мрежите. За съжаление, българите имат (насадено им е) чувството, че личното оръжие е нещо опасно, страховито и ненужно. От друга страна, има и определени обществени групи, които не трябва да имат достъп до оръжие… Имам нявои съображения по въпоса. Ако желаеш, мога да ги споделя. Лек ден.

  2. Браво, Калине,
    Това е приоритетна за мен тема, даже е на първо място в личната ми политическа програма.

    В добавка – съществена либерализация на режима за придобиване на огнестрелно оръжие, в т.ч. дългоцевно, нарезно (единственото ограничение трябва да е върху автоматичното оръжие) и отпадане на ловните организации от картинката (които само използват ситуацията за поредната корупционна схема). Защо да трябва да си ловец за да притежаваш пушка?!

    Допълнителен аргумент: В САЩ има устойчива статистика, че от престъпленията извършени с огнестрелно оръжие, около 1% са извършени със законно притежавано такова. От тези 1%, 80% са самоубийства… Ако можем да се позовем на този опит излиза, че престъпниците притежават оръжие, независимо от строгостта или либералността на режима за притежаването му и всички ограничения които се налагат ограничават само и единствено хората които спазват закона и които, така или иначе, е малко вероятно да оберат съседа си. Това изглежда лишено от всякаква логика.

    1. Абсолютно си прав! Трябва да се облекчи и процедурата за издаване на разрешително за притежание на оръжие. Според чл. 58 на действащия Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, „Разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице:… което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение!” Такъв разрешителен режим превръща притежанието на оръжие от право в привилегия, поставя правата на гражданите в зависимост от конкретния бюрократ, и предполага даването на подкуп за сдобиване с разрешение. Режимът трябва да стане уведомителен: гражданинът уведомява властите, че желае да се сдобие с пистолет или револвер, и те са длъжни да му издадат лиценз, ако не е подсъдим, не е наркоман, не е безработен и т.н. Да решава не чиновникът, а законът! И решението на съответния орган на изпълнителната власт да може да се оспори съдебно.

  3. Изцяло подкрепям тезите на Калин! Този дебат е изключително наложителен и поздравления за Калин, че повдига тези въпроси. Проблемът е недостъпността до късото оръжие /пистолети и револвери/ за обикновения добросъвестен, порядъчен и спазващ закона гражданин, който няма криминално досие. Режимът е разрешителен, зависи от усмотрението на местния полицейски началник. Нямаш признато от закона право на оръжие и това е!
    В основата на този режим лежи порочната и тъпа идея, че обикновеният гражданин ще се превърне в убиец веднага щом разполага с оръжие. Неизбежно следствие от това е, че животът и здравето на престъпниците, на изродите, които сеят насилие и страх и често са въоръжени с незаконно оръжие, се превръща в свръхценност. Повдига ми се мазното адвокатско бръщолевене колко опасно било, видите ли, жертвите на насилие да се въоръжат, за да оказват съпротива срещу професионални крадци, обирачи и убийци. Така се ражда усещането за безнаказаност и беззаконие сред престъпния свят. Всяка уважаваща себе си държава е инструмент за терор срещу престъпността. Това е най-важната и функция, а не раздаване на пари на гладни и бедни, които много често са уж гладни и уж бедни.
    Простата логика доказва и това, че не е възможно полицията да бъде навсякъде и да предотврати насилствено престъпление. Обичайно полицията е регистратор на извършени престъпни деяния. Без въоръжаване на нормалните граждани ефективна борба срещу насилствената престъпност не може да има.
    Но според отвратителната левичарска идеология на прохибиционистите животът на престъпниците е свещен. Защото те били, видите ли, жертва на бедността и на тежки социални условия.
    Все пак разумът напоследък надделява и аз подкрепям промените в Наказателния кодекс. Но проблемът е в режима на оръжията!!!

  4. Определено темата е много сложна. Много хора обаче не знаят историята зад това право,, особено що се отнася до щатите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.