Левът на глас партийна субсидия мина на първо четене. Ако мине и на второ и държавата престане да налива в партиите по 30 милиона лева годишно, те ще трябва да избият отнякъде тези пари.
В олигархични структури няма да се превърнат, защото повече от това няма накъде. Проблемът е, че олигарсите предпочитат анонимното дарителство. Значи ще почнат да „даряват“ индивиди. Скоро ще тръпнем, друг път невидели, пред баби и дядовци с 300 лв. пенсия, които ще даряват по 3000 на любимата партия. И това далеч няма да е само БСП.
Скъсващият се от работа напоследък депутат Делян Пеевски вярно каза, че е добре да се премине към американски модел на финансиране с дарение от физически и юридически лица. Средства там се набират през специални събития за преки дарения, до онлайн краудфъндинг. Но Пеевски пропусна да информира, че от 1975 г. в САЩ частните дарения се контролират от нарочно създаден независим орган, който регулира финансирането на партиите, публикува информация за получените средства и следи за спазването на съответните закони, така че да бъдат пресечени корупционните практики. От 1995 г.функционира и Закон за разкриване на лобизма (Lobbying Disclosure Act), който въвежда регистър за това, кой какво прави и с чии пари, и етичен кодекс на поведение. Колко се спазват, е друг въпрос. Но ги има.
Борисов и Пеевски не предлагат нищо подобно. Което означава, че и през ум не им минава да се борят с партийната корупция. Тя по принцип трудно може да се пребори чрез промяна на финансирането на политическите партии. Докато няма работеща съдебна система, полиция и разследване, ще е направо невъзможно. Корумпираните и корумпиращите трябва да знаят, че има реална заплаха да бъдат изобличени и наказани за това, което правят. В противен случай нямат стимул да го избягват. Докато няма работеща съдебна система, полиция и разследване, партийната корупция няма да намалее. Няма да се подобри и дейността на политическите партии.
И финансите им няма да станат по-прозрачни. Публична тайна е, че партиите декларират само даренията, които искат да декларират. Всичко останало е в „черната каса“ и трудно може да се види. Затова има много начини: например радио прави 90% отстъпка за рекламата на политическа партия или печатница безплатно отпечатва плакати и пр. Това финансиране е забранено, но се случва заради слабата съдебна система.
Но пък липсата на стабилни приходи в партиите може да ги настрои реформаторски, ако няколко либерални икономисти отделят време, за да изработят и популяризират нови реформаторски предложения. Както през 2007/2008, когато току-що учредената и несубсидирана партия ГЕРБ застана зад плоския данък. Чакам сега някой пропазарен експерт да разработи план за капиталонатрупваща пенсионна система и безпарични партии да я гласуват в парламента.
Далеч по-реалистично е обаче предизборният рекет на ГЕРБ да е само мутренски вид пазарлък. От днес субсидията е на тезгяха. Да видим кой най-успешно ще я купи и (пре)продаде.
В САЩ не просто има регулатори, но изгежда и вършат работа. Спомням си как на вдовицата на вден роден мафиот й бяха върнали дарението – не че беше голямо, а не бяха харесали източника на парите. Впечатлих се на времето, че правят проверки дори за доста скромни суми.
Да, на Илия Павлов:)
Крайно време е с тези „дъвки“ да се приключи! Ту Слави, ту Волен, ту БСП, като нямат нищо смислено, с което да ни привлекат като избиратели, започват да ни обясняват, че те са херувими, а всички останали са крадци на бюджетни средства.