Време е за въздигане!

Днес, на Голяма Богородица, замесваме, въздигаме, разчупваме и изяждаме хляба, посветен на Божията майка. Чрез нея почитаме раждането на живота, майчинската ласка, насладата от труда.

Но само с хляб не се живее. Имаме нужда и от „Божието слово“, тоест от духовни ценности. Иисус, изкушаван от дявола, не превърна камъните в хляб. Предпочете да спазва принципи и норми, които са толкова важни за душата му, колкото хлябът за тялото му. И учи и нас да правим същото.

Но ние не слушаме. През четири години дяволът ни подлага на едни и същи изпитания с едни и същи изкушения. И ние се спъваме в едни и същи камъни заради един и същи хляб.

Този хляб наистина е голям. Ние го замесваме. Ние го и въздигаме. Но дяволът го чупи. За нас остават само трохи. И няма на кого да се сърдим, защото всъщност НЕ ИСКАМЕ да устоим на изпитанието чрез изкушения. Не сме обречени постоянно да губим битката срещу изкушението на злото. Изпитанията ни никога не са по-тежки, отколкото можем да понесем. И винаги има път за избавление.

Преди 6 години бяхме стъпили на този път. През 2013-2014 протестите срещу назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС зададоха критерии за бъдеща политика на базата на морала. Надигна се морална революция: най-трудната, най-взискателната, най-радикалната форма на бунт. В развития свят тя се бе състояла в епохата на Просвещението. У нас дойде с три века закъснение. Политиците обаче я провалиха. Призивът за морал в политиката се оказа толкова опасен и за парламентарната, и за извънпарламентарната опозиция, че те направиха всичко възможно да „яхнат протеста“. В крайна сметка той зацикли и се обезличи. После обгербваните реформатори управляваха заедно. Без морал и с предизвестен провал.

Не може повече да продължава така. Ако често повтаряме, че в момента няма политически избор, то е защото липсата на морал в кандидатите ни принуждава да „избираме“ по-малкото зло. Тъй като този „избор“ става все по-труден, ни се струва, че няма кого да изберем. Тогава отказваме да избираме изобщо. Това се вижда и от намаляващата избирателна активност на всички видове избори. Няма морал – няма избиратели.

Трябва да избираме политиците си на базата на морални критерии. Какво е моралът все пак? Моралът е кодекс, предназначен да постига живот и ценности. Кодекс от ценности, които ръководят избора и действията ни. Те не са се променили откакто Господ е дал 10-те божи заповеди на Мойсей. Задачата на морала е да определи присъщите на човека ценности и интереси. Да му помогне да използва своя разум, да разбира действителността, и да постъпва по подходящ начин.

Засега бягството от морала е печеливша политическа стратегия, тъй като се базира на първичния инстинкт на човека да се стреми към благоденствие и да бяга от тегобите. И ще бъде печеливша, докато достатъчно голяма част от хората престанат да разчитат на държавата, върнат си контрола върху живота и започнат да се оправят сами.

Това обаче е дълъг процес и не се случва сам. НИЕ трябва да наложим този морал. Докато няма алтернатива – като отказваме да избираме сегашните неморални политици. В перспектива: като лично участваме в политиката, от която досега упорито сме бягали. Тогава ще се изпълни и второто значение на днешния празник : политическите бездомници ще се сдобият със собствен дом, както Богородица помага на бездетни семейства да се сдобият с рожба. Днес всяка млада булка или невеста без деца полага дар пред иконата на Божията майка.

И не се докосва до нищо с червен цвят, за да не остане бездетна.

Скоро ще ви кажа какви хора да не избирате наесен. Как лично да се включите в политиката – ще решите вие. Като ви дойде времето.

3 Replies to “Време е за въздигане!”

  1. В България, вече повече от 70 год. , се налага
    флиртуващият с простолюдието образ на политика, тип „човекът от народа“. Това е и масовата група, която е и електорална цел на БСП, ГЕРБ, ОП и т.н.
    Защо читавите хора трябва да се принизяват до това ниво, за да се харесат на все по-разширяващата се база на простолюдието?
    Ганьо не харесва умният, ерудираният и възпитан човек, защото той вътрешно съзнава, че е много далече и няма желание да се приближава до такова качество човек.
    С две думи – мисля, че електоратът на една партия,кандидатите, на която политиците са наистина радетели за морала в политиката и са по-елитарни като качество, е много малък. Това е и причината да ни управляват хора, припознати като „човекът от народа“, с каскета, простото говорене и т.н. Българите сме очевидно и толерантни към корупцията.
    А десните партии и техните кандидати са далече от този „еталон“, който би се харесал на все по-нискообразовния и нискоинтелигентен избирател.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.