Молотов: българите да се варят в собствен сос!

Откъс от книгата „Бъ лгария: военният трофей на Сталин“ от Георги Боздуганов, която издадох през 2014 г.

На 4 септември 1944 г. премиерът Муравиев прочита по националното радио декларация за програмата на правителството, което ще поддържа политика на пълен неутралитет с прекратяване на участието в Тристранния пакт…..На 5 септември Министерският съвет заседава през целия ден. Научавайки за пленените български военни, министрите взимат решение да скъсат дипломатическите отношения с Райха. Нотата е връчена на Бекерле в 3 часа през нощта на 5 срещу 6 септември, защото той е открит чак по това време. На заседанието е поставен и въпросът за обявяване война на Германия. Военният министър генерал Маринов се противопоставя категорично и настоява за отлагане. Изтъква, че това решение би поставило под заплаха войсковите части в Сърбия и Македония.

По време на вечерното заседание на кабинета пристига новината, че Съветският съюз е обявил война на България.

Червената армия вече е готова за нахлуване. Забавянето, необходимо на Москва да изпревари България и да й обяви война, преди България да обяви война на Германия, е успяло.

На следващия ден копие от съветската нота е връчено на Муравиев. В началото на текста се изразява разбиране, че „малката страна България не е била в състояние да се съпротивлява на мощните въоръжени сили на Германия по времето, когато тя държеше в ръцете си почти цяла Европа”. Следват обвинения как България е подпомагала Германия, а не е скъсала с нея, и констатацията, че на дело и досега България се намирала в състояние на война със Съветския съюз – затова и СССР й обявява война.

Правителството незабавно иска примирие и взима решение да обяви война на Райха. След дълги дебати, отново по настояване на министър Маринов, е прието обявяването на война на Германия да бъде оповестено чак на 8 септемри.

Посланиците на Съединените щати и Великобритания са уведомени от Молотов за обявената от Съветския съюз война на България, без никакви предварителни консултации. Те остават изненадани и искат обяснения. На 6 септември британският посланик Кларк-Кер пита Молотов за причините за това неочаквано решение, когато България е на крачка от подписване на примирие със Съюзниците. Искали са да попречат на сключването на примирието или искат да участват в преговорите? Възнамеряват ли да нахлуват в България, или имат специфични изисквания към българското правителство? Молотов отговаря, че причините за обявяване на война са описани в съветската нота. Преминава към дълги и объркани обяснения, от които поне няколко трябва специално да бъдат отбелязани.

„Съветското правителство е получило “непотвърдени” сведения, че на 5 септември през нощта България е скъсала отношенията с Германия”. Непотвърдени ли? Нотата е връчена през нощта на Бекерле, съветските посолства в София и Анкара са уведомени веднага, и правителственото решение е оповестено от всички медии. Наркомът (народен комисар, т.е. министър, в случая на външните работи, б.м.) продължава: „Съветският съюз е призовавал 3 години България да скъса с Германия”. Пак е “забравил”, че до преди по-малко от месец (12 август 1944 г. ) Съветският съюз е искал възстановяване на консулства и премахване на германските десантни лодки и хидроплани, и че и двете му желания са били изпълнени.

Молотов неколкократно споменава на Кларк-Кер, „че сега няма нужда да се бърза“ и казва, че съветските интереси ще бъдат най-добре защитени, като се остави България за известно време „ДА СЕ ВАРИ В СОБСТВЕН СОС“ – това е емоционалният израз на истинската кремълска признателност за всичко, сторено от България през петте години война. Относно навлизането на Червената армия и съветските окупационни планове, Молотов смънква, че „тези въпроси ще зависят от военните решения, а и политическите съображения могат да тласнат съветското ръководство да въведе войските на българска земя”.

На снимката: Молотов се среща с Хитлер в Берлин, 11 ноември 1940 г.

One Reply to “Молотов: българите да се варят в собствен сос!”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.