Чета тия дни за малоумен шведски „професор“ от Стокхолмското училище по икономика, който бил провел семинари за възможността от хранене с човешка плът. Шведският канал TV4 http://fbclid=IwAR2g_dMdWJU9P4moMhc-_scis2j0fA-JNoLk1If3Hzqd0kgGYaf6IEqvQGA дори направил сериозна дискусия на тема дали да почнем да ядем човешко месо, за да опазим природата.
„Професорът“ повдигнал въпроса за канибализма (нарочно няма да му спомена името и нарочно пиша „професор“ в кавички), за да не остави „необърнат камък“ в името на опазването на климата. Нямаше изобщо да се занимавам с него, ако идеята му не илюстрираше брилянтно една перфидна манипулативна технология, наречена „прозорец на Овертън“, и ако не подозирах, че „затоплистите“ готвят световна офанзива, след която от света може да не остане камък върху камък. Скорошната трансатлантическа разходка до Ню Йорк на Киборг Грета (с яхтата на принца на Монако, ако не знаете!), само ми подхранва подозренията.
„Прозорецът на Овертън“ служи не просто за промиване на мозъци. Чрез тази технология, стъпка по стъпка, обществото първо започва да обсъжда нещо неприемливо, после да го смята за уместно, и накрая се примирява с новата норма, която узаконява и защитава немислимото някога. Може да се онагледи с права, в двата края на която се поставят двете екстремни позиции по конкретното изследвано събитие, а по цялата дължина на правата се разполагат конкретни случили се (и все още неслучили се) събития, влияещи върху мнението на обществото. Прозорецът често се намира някъде в средата, където мненията са умерени. Той се е отворил, когато крайностите са се придвижили една към друга – от „немислимото“, съвършено чуждото за обществения морал, през „радикалното“, вече широко обсъждано, до стадия на „актуалната политика“, приета от масовото съзнание.
В учебниците прозорецът на Овертън най-често се илюстрира… с канибализма. Този прозорец се открехва, като желаната тема се премества от областта на немислимото в областта на радикалното – в сектора „разглеждане на позиции“. По този начин се гарантира преходът от непримиримо отрицателното отношение на обществото, към (по-)позитивно. Прозорецът вече е полуотворен. Стигне ли се до обсъждане на близката до канибализма позиция, наричана „радикална“ и обикновено маскирана като псевдонаучна (може да се свика етноложки симпозиум на тема „Екзотичните обреди на племената в Полинезия“, например), прозорецът е широко отворен. До легитимацията на канибализма има една крачка.
Как чрез канибализма може да се легитимира енвиронментализма, който за яснота наричам затоплизъм? Като на двете страни на правата се поставят затоплистите и отричащите ролята на човека в климатичните промени им, а по средата – „обикновените хора“, в общия случай умерено загрижени за природата. Затоплизмът може да стане приемлив, ако първо бъде отречен като еквивалент на канибализма, после умерената грижа за природата бъде маркетирана като радикалната му приемлива разновидност, и накрая се стигне до уж отречения затоплизъм.
Помнете ми думата – съвсем скоро някакви европейски или световни чиновници ще искат да определят начина, по който да живеем, от люлката ни до гроба! Защо ли? За пари. Много, много пари. Колкото повече ни изплашат, толкова повече ще ни одерат. То не бяха искания да се изплашим (Грета Тунберг), то не бяха прогнози за „климатична катастрофа“, то не бяха призиви за въвеждане на „извънредно положение за климата“… Всичко това създава впечатлението, че човечеството няма друг избор, освен да спре незабавно емисиите на всички парникови газове!
Но никой не казва колко ТОЧНО ще ни струва намаляването на земната температура с 2 градуса до 2100 г. Отвреме-навреме с половин уста някой ни информира с колко ще поскъпнат въглеродните емисии, с колко – бензина, с колко – тока, с колко – самолетните билети…
Силно подозирам, че съмнителното удоволствие да преборим глобалното затопляне ще ни струва трилиони. И това при положение, че климатът е хаотична система, усилията за механичен контрол върху която са безсмислени, защото подобни системи имат собствени организационни способности. Учените твърдят, че хаотичните системи включват безкрайно много самостоятелно и непредсказуемо работещи части, и притежават фундаментална склонност да се самоорганизират в стабилни и гъвкави работещи конфигурации, които постоянно се приспособяват към средата.
Контролът върху такива системи е по силите само на Господ. И той го упражнява перфектно от поне 4 милиарда години. Сега някакви чиновници искат да му свършат работата за по-малко от век! При това след като сами са създали много от проблемите, които искат да решават!
Трябва да сме луди да им го позволим. Или наистина да почнем да се самоизяждаме.
Г-н Манолов,
Днес гледах репортажа, за организираното от Вас обхождане на сгради в София, имащи историческо значение за България. Възхищавам се от хора като Вас, който освен с вербални средства, се включва чрез личното си участие в процеса за популяризиране на истинските исторически факти, разделящи нас всички на два непримирими лагера.
Мисля, че е време циничното представяне на кървавите събития около 09.09.1944 г., като Освобождение от Съветската армия да бъде демаскирано и правилно формулирано и изучаване като преврат и последваща окупация от т.нар. ОСВОБОДИТЕЛ!
Тези идеи са формулирани още през 60-те от „бащата“ на неомарксизма, „философът-революционер“, най-известният ревизионист на марксизма, един от видните дейци на Франкфуртската философска школа на културните марксисти –
Херберт Маркузе.
В знаменитото си есе „Репресивна толерантност“, той обосновава най-схематично опорните тезиси на новата тоталитарна идеология: по-страшна и по-опасна от всички класически такива, взети заедно (комунизъм, националсоциализъм и фашизъм). Там се съдържа всичко, което наблюдаваме сега….
Трябва да се отбележи, че основния постулат на Маркузе, неговото дяволско „откритие“ е, че работническата класа вече се е обуржоазила и вече не може да бъде двигател на революцията. Затова нейното място ще се заеме от малцинствата – малцинства от всякакъв вид: сексуални, културни, национални, религиозни и т.н. Те са призвани да съборяг буржоазното общество, семейство и морал и да създадат Новия човек…
Най-благодатното поле за неговите идеи се оказва Америка. И досега базови теоретици на неомарксизма си остават хуманитарните университетски преподаватели-левичари в САЩ. Както беше отбелязано, цел на тази идеология е лелеяната мечта на всички левичари – унищожаване на „буржоазната държава и морал“ и изграждане на Новия човек и Новото общество. Под това знаме сега в САЩ се нареждат различни движения, покриващи практически ЦЕЛИЯ спектър на обществените отношения:
феминист(к)и, мултикултуралисти, еколог-исти, пацифисти, затоплисти, веган-исти, прогресисти, антифашисти (Antifa), антиваксър-исти, SJW-исти (Social Justice Warrior – Войни на Социалната Справедливост), BLM-исти (Black Lives Matter – Черният Живот е от Значение) и т.н. и т.н.
С една дума, става въпрос за едно „кооперативно“ движение, без общ център и ръководство но с единна базова идеология – Н М.
Сравнително нов принос към учението се явява създаването на Теорията за джендъра, според която биологичният пол е фикция и не е актуален в контекста на бъдещето човешко развитие. Ще го замести „социалния“ пол (джендър). Той е свободно ИЗБИРАЕМ И ПРОГРАМИРУЕМ2 и ще доведе в крайна сметка до унификация на пола, т.е. до безполовото общество, което пък, в съчетание с Мултикултурализма, ще освободи света от всяко потисничество и от хегемонията на мъжете (най-вече белите! ).
Джендър теорията е рожба на радикалния феминизъм и идеите на културния марксизъм. Раждането на джендъра преминава през две фази:
– Създаването на NOW, Националната организация за жените ( National Organization for Women ) от Кейт Милет (Kate Millett 1934-2017), „водещ архитект на феминизма от втората вълна“,„Мао Цзедун на женското освобождение“
– Създаване основата на Джендър теорията от Джудит Бътлър (р. 1956), съвременната икона на феминизма. Нейно е основополагащото произведение на джендър идеологията: „Безпокойствата около джендъра. Феминизмът и подриването на идентичността“ (Gender Trouble – Feminism and the Subversion of Identity), което излиза в превод на немски през 1991. През погледа на Джудит Бътлър половата идентичност е свободно рееща се и гъвкава, не съществуват мъжко и женско същество, а само определено „изпълнение” (пърформанс), следователно поведение, което може да се промени по всяко време. В табуто върху кръвосмешението (инцеста), Бътлър вижда причина за „фантазмата“ на половата идентичност, като „мъж“ или „жена“ и също причина за табуто върху хомосексуалността. Следователно табу-то върху инцеста трябва да се премахне…
Що се отнася до цитирания в статията потресаващ пример за деградацията на шведското общество и дяволският метод за индоктринация на човекоубийствени идеи, но рак опираме да Учителя Маркузе*:
„Трябва да превърнем патологията в норма и нормата в патология“. Точно, кратко и ясно!
____________________________
* Новите неомарксистки идеи намират почва най-вече сред студентите от хуманитарните дисциплини, а получават бурно разпространение през 60-те години на база на антивоенното движение, на разочаровани марксисти и на обединяването на всякакви левичарски движения под знамето на новата идеология и нейният гуру – Херберт Маркузе. Звездата му изгрява, обаче в края на 60-те години, по време на студентските бунтове в Париж и на други места. Студентите изписват стените на университетите с „трите М“ ( „Маркс е бог, Маркузе – неговият пророк, а Мао – неговият меч“)….