От Костинброд до Момин проход

Основният извод от изборната неделя: още от същото, но по-малко.

На 27 октомври 2019 ГЕРБ запази повечето големи градове, но в много (по-)малко от тях кандидатите му победиха на първи тур. Герберската крепост се нарича Бургас. Враца му диша във врата. В София подкрепата за управляващите е намаляла наполовина за 4 години. 9-те процента преднина на Фандъкова пред Мая Манолова е резултат от слабата кампания на втората, не от силното управление на първата. Фандъкова вероятно ще спечели балотажа. Опасявам се, че ще съжалява.

БСП подобрява резултата си от 2015, което не е изненада на фона на катастрофалното им представяне тогава. Не е припозната обаче като алтернатива на ГЕРБ. Въпреки това Корнелия Нинова ще затвърди позициите си в партията. По-интересна е съдбата на на Мая Манолова. Загуби ли балотажа, на нея й остава единствено ролята на нов либералноляв Сергей Станишев. Трудно ще я изиграе само с провинциален хъс. Във всеки случай Манолова вкара „няма ляво-няма дясното“ и в БСП, което си е пробив. Сега като никога столетната паритя има шанс да стане „модерно лява“. Силно се съмнявам, че ще го използва.

За краткото време и драстичните грешки в кампанията си, Демократична България се представи прилично в София. Но това е затихваща инерция. Крайно време е трите партии в коалицията да разберат, че не са монополни притежатели на гласовете на „градската десница“ – най-малкото заради свещения за всеки дясномислещ човек принцип на себепритежанието. Съмнявам се, че са чували за него. Още по-наложително е демократичните българи да спрат да призовават който и да е друг кандидат да се откаже в тяхна полза. Нито могат да го принудят, нито да му платят. Най-умно би било да се опитат да използват Борислав Игнатов като магнит за негласуваща досега част от градската десница. Голямото его на лидерите вероятно ще им попречи да направят това. Друг вариант е самият Игнатов да използва Демократична България като ракета-носител за собствен политически проект.

Големият печеливш в София е Борис Бонев. Продължавам да съм силно скептичен към автентичната гражданственост на неговата кандидатура, но чийто и проект да е, има потенциал. Най-малкото защото идеологически е вляво от центъра, а егалитарна страна като България е по презумпция лява. Тепърва предстои да видим колко силни са неправителствените инстинкти в него и софийските спасители, и ще им позволят ли да направят партия. На Демократична България не й стигнаха три години да предолее този инстинкт, и това сериозно заплашва самото съществуване на обединението.

Накратко: на тези избори не преместихме много старо (Костинборд), но все пак наместихме малко ново (Момин проход). А това е жизнеутвърждаващ процес. Ще видим как ще се развие през следващите две години.

5 Replies to “От Костинброд до Момин проход”

  1. Игнатов не ми се вижда в ролята на магнит за негласуваща до сега градска десница. Мисля, че тъкмо той отблъсна тази десница. Част от нея все пак гласува – за Бонев.

    1. Eдни отблъсна, други привлече. Тепърва ще се смята. Трябва му повече самоувереност, която сега не демонстрира поради липса на политически опит. Във всеки случай за него ще е контрапродуктивно да живурка 4 години само като общински съметник.

  2. В една нормална европейска държава-не говорим за западните, става дума дори за Сърбия, Албания ,Косово или Черна гора, младият Бонев щеше да спечели, но тук властват още бай Ганьо, Дочоолу, Гочоолу, Данко Хаирсъзина и Гуньо Адвокатина. Сега те са милиционери, бизнесмени, партийни функционери, бивши теляци на Партията, обслужващия персонал на мафията. Така е вече 75 години и изходът, преди „Орландовци“, е Терминал 2, после Терминал 1 и накрая Орландовци. Но и Орландовци не е сигурно, защото никой не може да си избере къде да се роди, но може да избере къде да умре.

  3. Бонев изигра ролята на Жорж Ганчев, която изигра неговата кандидатура преди години.

  4. Аз за себе си бях направила избор за кого ще гласувам на 1-и тур. Но това не ми пречеше още към онзи момент преди 27 окт. да обърна внимание, четейки във Фб (най-вярното соц. проучване!), че потребители, които афиширано заявяваха подкрепата си за Бонев, още не минал 1-и тур вече знаеха кой ще е на балотаж и съответно афиширано заявяваха подкрепата си за Манолова.
    Никога няма да мога да разбера, защо се харчат грешни пари за „избори“, след като още незапочнала „х“ кампания, вече е известен крайният резултат.
    И така за себе си стигнах до измисления ден за размисъл, точно тоя ден основно се запознах с изявите на Бонев в кампанията му. Впрочем, едно интервю с майка му по bTV на мен лично ми каза всичко, вероятно, защото майка му обича доста да говори. Разбира се, това е лично мнение, но в случая по-важното е друго, в онзи ден аз подходих към Бонев много добронамерено, честно, но колкото повече се запознавах с него, толкова повече нещо ме отблъскваше, нещо фалшиво. Сега дали това е огромното его на момчето, ама при тая майка, няма как да е иначе 🙂 причината е в това, не в Париж и Сорбоната. И всъщност в мен тоя ден постепенно се изгради впечатлението за него като мюре, с тая разлика, че аз не употребявам тоя род думички.
    А м/у 2-та тура случайно се сблъсках във Фб с Yvette Dobromirova, чието име знаех, но дотам… а сега не само се хванах за главата, ами си и направих труда да разбера коя е тая дама!? Изясних си, вкл. че била водеща екипа на г-н Бонев. И тук за мен лично г-н Бонев приключи. Макар, че аз не съм от нишата, към която е насочен неговият взор…
    С две думи, г-н Манолов е прав за електоралното на-ляво в Бг, макар че по-вярното май е посока-Живков. Това прави вечен и ББ, и цаци-маци, вкл. това е нещото, което привлича към Бонев определена частк от младите хора, но… с възпитанието на своите родители, вкл. баби-дядовци, + бг образование.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.