От тези – толкова!

Завърши и вторият тур на местните избори. Както винаги, всички партии „спечелиха“. Както винаги, гражданите загубихме. За това както винаги сме си виновни ние. И можем да се сърдим само на себе си.

Две трети от българите не гласуваха днес. Половината от гласувалата една трета, тоест една шеста от всички, избраха новите кметове и общински съветници. Повечето са от ГЕРБ, няколко от БСП, двама-трима независими. Статуквото за пореден път се стабилизира. Промяната за пореден път се отложи. И за пореден път започнахме да търсим виновни: всички обвиниха негласувалите, партиите обвиниха кандидатите-мюрета, слабите кандидати, слабите партийни организации, малкото пари, малкото време. Излезе, че враговете на промяната са като враговете на комунизма: капитализма и четирите годишни времена.

Резултатите от тази и миналата неделя обаче са само числов израз на дълбинни обществени процеси, в които (не) участваме всички. „Стабилността“, или по-точно казано – застоят, е следствие, не причина. Причината е липсата на морал в управниците – и на града, и на страната.

Ще се опитам да го демонстрирам със София.

Столицата е с най-високи доходи и стандарт на живот в страната, местните данъци и такси са сравнително високи, бедността е ограничена, чуждестранни инвестиции не липсват.

Старото-ново управление на Софийската община обаче няма никаква заслуга за това. София е витрина на политическия модел в България: управлението не може да представи нищо ново, но различните части на опозицията не могат и не искат нито да са негова алтернатива, нито негов коректив. Искат само да го наследят.

Липсата на реална алтернатива води до:

  • безобразно харчене на нашите пари. Софиянци по никакъв начин не усещаме, че бюджетът на общината е 1,78 млрд. лв. – или почти по 5 млн.лв. на ден, по 200 хил.лв. на час или по над 3 хил. лв. на минута. Това са нашите пари, изработени от нас и взети насила от нас. Софийската община не дава почти никакъв публичен отчет за тях. А този, който дава, е прах в очите.
  • огромна корупция, блокирала цялата общинска система. Вече дори и да поиска, администрацията не може да направи нещо както трябва. Неуспешните ремонти в София илюстрират нагледно как общината преяжда с пари и създава корупция в града. Това изкривява пазара и бизнес-климата в града. Вместо да построи нормални улици, площади, градинки, общината създава странно забогатели хора, които после наливат част от откраднатите от нас пари в партиите, за да купуват гласовете ни.
  • липса на елементарен ред. Въпреки икономическото си развитие, София е градът с най-много престъпления и най-ниска разкриваемост в България. Липсата на ред и корупцията превърнаха кварталите в постоянни строителни площадки, които снижават качеството на живот и поставят под въпрос собствеността на софиянци. Има квартали, където Законът за движение по пътищата не важи, строителни нормативи не важат, предписания за шум не важат…Общината позволи в редица квартали да изникнат цигански гета, които пречат на нормалния живот на гражданите на София. Пусна и каруци в центъра на града.

Основната причина за всичко това е липсата на морал в управниците на града. Моралът като политическа категория изчезна от мотивите за избор на политици и хора в управлението. Започна дори негативен подбор. Партиите на статуквото – управляващи и опозиция, лансираха кандидати, които са резултат на такъв подбор. Каква беше принципната разлика между „калинката“ Фандъкова и „кукувицата“ Манолова?

Сегашният политически елит е скаран с морала не само по подразбиране, но по зародиш. „Елитът“ почти без изключение е свързан с комунистическия режим и номенклатура. Именно комунизмът за 45 години унищожи ценностната система на българското общество и положи основите на огромната политическа и икономическа корупция. Вече 30 години след падането на комунизма това продължава да пречи на свободния пазар и честния български бизнес.

75 години обаче не стигат. Много хора и партии продължават да разчитат на ЕС „да ни оправи“. Това обаче не стана и няма как да стане.

Промяна ще настъпи, когато започнем да избираме политиците си на базата на морални критерии. В момента няма политически избор, защото няма морален избор. Липсата на морал прави и изборът на „по-малкото зло” все по-труден. Това се вижда и от намаляващата избирателна активност за всички видове избори, видя се и днес.

Да върнем морала в политиката означава да ре-идеологизираме политиката. Експертите нямат морална котва, липсва им морална отговорност. Гражданите трябва да избират да ги представляват граждани, а не администратори или чиновници!

Град като София има нужда от управление на автентично десни хора. Хора, които могат да направят разликата между морално и неморално; хора, които знаят, че държавата и общината нямат свои пари, а ги вземат от хората, които ги печелят, затова искат да сложат бюджета на града под контрол; хора, които държат на реда и са готови да го наложат в града.

Щом партиите не ни предлагат такива хора, трябва сами да ги излъчим и изберем. Ако се изразя наукообразно: трябва „да радикализираме гражданствеността си“. И даже лично да се ангажираме с политика. За да „хакнем“ политическата система – да променим политическата матрица – да преосновем държавата.

Ако не си помогнем сами, няма да ни помогне и Господ.

4 Replies to “От тези – толкова!”

  1. Възхищение, Калин, за точната ти преценка и смела оценка!
    Със Сашо се чувстваме и ние отговорни ….дори само загдето тези дни сме извън Бг и не изразихме скромната си воля за промяна в Сф. Още повече че сме й много обидени на тази богата община загдето не зачете дори и само с номинация предложените ни за награда две книги с говорещи къщи, възродили затрупаното минало на родния ни град. След като то – миналото – не ги интересува, какво да се надяваме за бъдещето!
    Но добре че те има теб да буниш духовете!!! С теб сме – отблизо и далеч!

  2. Анализът е много добър, но какво следва?
    Страхувам се, че ДБ почти се унищожи с подкрепата си за един от най-ярките и противни представители на БСП. Поне аз, ще следя дали в тези 8 общини, в които спечели ДБ, ще вкарат хора от БСП в управлението. Защото очевидно между ДБ и БСП има споразумение, а то не може да бъде само подкрепа на БСП за ДБ.
    Ако това стане факт, ще приема, че ДБ и БСП нямат съществена разлика и отново ще трябва да се очаква някаква нова алтернатива да възникне.

  3. А анализът на министерство на финансите се разви в съвсем друга посока: общинските данъци били ниски. Да се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.