(Номен)клатурчици – 2

Номенклатурчиците далеч не са само в съдебната власт. Тази власт се оформи като еквивалент на комунистическото Политбюро заради общия интерес на партийните елити, дошли под строй от комунизма, да не бъдат съдени за кражбите и некомпетентността си. Но далеч не тя роди прословутите „калинки“. Те по естествен път избуяха под сянката на „революционерите“, извършили Великата герберска революция.

Тя избухна в края на 2006, когато бившият главен секретар на МВР и вече столичен кмет първи мандат Бойко Борисов, създаде ГЕРБ. Основна причина за появата му бе сривът на десните партии, предизвикан от кризата на легитимността им вследствие на клиентелизъм, самозатваряне около тесен елитарен кръг, неспособност за адекватна и смислена комуникация със собствения електорат, и безкрайни лидерски битки. Почти същите хора правят същото и сега, но вече почти претопени от ГЕРБ. Преди 13 години ГЕРБ се самоопредели като дясна партия, макар да „всмука” симпатизанти както на СДС и НДСВ, така и на БСП, „Атака“ и негласуващи. Ако имаше повече проблеми и по-малко генерали вляво, партията на Борисов щеше да бъде лява.

Самият Борисов обра болшинството гласове на първите парламентарни избори, на който партията му се яви през 2009, с демонстративната си опозиционност срещу партийните елити и представителите на съдебната власт, срещу всички, на които масовият избирател вменява отговорността за проблемите в страната. Съвсем скоро обаче индивидуално и колективно се вля в редиците на тези, които критикуваше, за да постигне властовите си интереси.

Защо се връщам толкова назад? Защото съм сигурен, че вече никой не помни варненската съдийка Душана Здравкова, пръв председател на неправителственото сдружение „Граждани за европейско развитие на България“. Това бе прототипът на ГЕРБ преди немските политически фондации „Ханс Зайдел“ и „Конрад Аденауер“ да бабуват на партизирането му. Никой не помни и първата външна министърка на Борисов – Румяна Желева, провалила се с гръм и трясък на изслушването като български кандидат-еврокомисар в европарламента. Именно Желева свърза ГЕРБ с баварския Християнсоциален съюз. Малко хора помнят и ракетата-носител на Борисов в политиката – бизнес-медийното сдружение „Глобална България“. Още по-малко хора изобщо знаят, че прототип на нарицателното „калинки“ бе 28-годишната злополучна изпълнителна директорка на Фонд „Земеделие“ Калина Илиева, чиято немска диплома през 2010 се оказа фалшива. Калина бе дъщеря на шефа на столичната пожарна и протеже на първия земеделски министър на ГЕРБ Мирослав Найденов, който пък бе пръв душманин на бившия Втори в ГЕРБ Цветан Цветанов…

Никой вече не помни тези хора, а те изнесоха на плещите си „Великата герберска революция“. Бяха нейния „революционен авангард“ – или ако предпочитате, децата, които революцията по правило изяжда. Защото са по-малко, защото са по-възрастни, по-уморени и по-малко пробивни от „втората вълна“, която неминуемо идва след тях. Вълната на номенклатурата.

Как се образува номенклатурата? Като към отговорните длъжности във все по-разрастващия се „партиен и държавен апарат“ се устремят глутници кариеристи. Те трябва да отговарят на много прости изисквания, за да заемат желаната длъжност. В края на краищата изискванията се свеждат до едно – да са членове на победилата и здраво хванала властта партия. Ако са сред основателите на ГЕРБ, им се признава и статут на активни борци срещу комунизма. Но този бонус понякога е нож с две остриета – справка изброените по-горе гербопроходци.

Основополагащ критерий за кариерата на номенклатурчиците са не комептентността и деловите им качества, а партийната лоялност. Комунистите я наричаха „политически качества“. Това означава за министър на правосъдието например вместо безпартийните проф. Живко Сталев или доц. Кристиян Таков (светла им памет!), да бъде предпочетен (много)партиеца Данаил Кирилов.

Това никак не е глупав подход. Когато правителството наистина има нужда от добри специалисти на ръководен пост, то просто ги „наема“ или направо купува от професионалните им общности. Списъкът е дълъг и тъжен, а покупката – съпроводена с интелектуални и професионални предателства. Но системата работи безотказно.

Назначаването на партийни послушковци – „калинки“ – на ръководни постове, има и много по-дълбок смисъл. Всеки номенклатурчик трябва да знае, че заема мястото си не по право, а по милост. По Височайшата милост на Първия. Ако тя секне, калинката моментално бива заменяна с друга калинка. Не случайно и по време на комунизма, и в посткомунизма в който живеем, най-популярната „мъдрост“ е „Незаменими хора няма“. А тя се прилага по-лесно спрямо Данаил Кирилов, отколкото спрямо Кристиян Таков. Следователно трябва да бъде назначен Данаил Кирилов.

И го назначават. Той пък от своя страна се опитва да стане незаменим с послушание. Готов е всячески да обслужва висшестоящите, за да задържи поста си и да получи още по-висок.

Не мислете обаче, че само партийното членство или височайше ходатайство е достатъчно, за да попаднеш, и особено за да се задържиш в номенклатурата. Трябва да ти знаят и номера на обувките. Или както Сталин още през 1923 обяснява на делегатите на ХII конгрес на ВКП(б): „…необходимо е хората да бъдат проучени до мозъка на костите“, необходимо е „да се познават, да имаме око за техните достойнства и недостатъци“.

Е, познават се. Специалните служби, прокуратурата и антикорупционните органи в България са много…да кажем, познавателни. И всеобхватни – обхващат всички области на икономиката и управлението. Пряко или косвено те „препоръчват“ на низшестоящите лицата, които трябва да бъдат избрани. Управляващата партия и властта се бюрократизират. Обществото се разделя на „ония там, горе“, и на „ние тук, долу“.

Ако се вгледаме в модела на съветска Русия, който за съжаление политическата ни класа в момента копира, след това разслояване следва гибелта на „старата гвардия“. Някои нейни представители си отиват сравнително лесно. Други – след ожесточена съпротива. Най-упоритите ги обвиняват, съдят и затварят. Затова „органите“ са особено ценен сегмент от номенклатурата.

…Но накрая и измислилият „тройките“ Ежов го обвиняват в държавна измяна и го разстрелват. И наследникът му Берия, макар и да става вицепремиер и вътрешен министър, също „намазва куршума“. И така докато падне и Горбачов.

5 Replies to “(Номен)клатурчици – 2”

  1. Чудесен анализ!
    Анти-меритокрацията у нас е системна и последователна политика. В (почти) всички сфери, не само в политииката.

    1. Благодаоря! Да, затова всички така се пазят един друг – знаят, че са кула от карти…При мафията това се нарича закон на омертата.

  2. Добре е да си припомняме понякога началото !
    Връзката с Християн-социалния съюз на Бавмария е още по-стара- от времето на СДС, на Стоян Ганев и Венета Момчева като Генерален консул в Мюнхен. А Бойко Борисов дойде в Мюнхен още рано да приеме от Баварския вътрешен министър БМВ-мотоциклети , навярно като подарък.
    Спомних си, че след гостуването на Тодор Живков в ГФР на Людмила подариха Фолксваген.
    За мен остава въпроса: Има ли алтернатива на управляващите, която да е проевропейска, антикорупционна и за свободни медии / и без помощта на Трамп/. И как да създадем истинско Гражданско общество!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.