Green New Deal: антииндустриалната революция

Днес Европейската комисия ще представи официално в Брюксел пакет от политики Green New Deal. Изпреварвам я с откъс от пророческото есе на Айн РандАнти-индустриалната революция“ от едноименния сборник, излязъл през 1971 г. Дано Европа през 2023 не бъде такава, каквато щеше да бъде през 1975.

…Ще започна с пренасяне на абстрактната идея в конкретни, специфични думи. Сега се счита, че технологиите са враг на човека и трябва да бъдат ограничени или премахнати. Да видим как тази идея може да бъде приложена в живота.

Представете си, че сте млад човек в 1975. Вие сте женен, имате две деца и скромна къща в предградията на голям град. Следва обикновен ден от всекидневието ви.

Ставате от сън в 5 сутринта, защото работите в града и трябва да сте в офиса в девет. Винаги закусвате нещо леко, само препечени филийки и кафе. Но електрическата кафе машина е изчезнала – вече не се произвеждат, тъй като се считат за луксозен каприз, освен това изразходват ток, което натоварва електроцентралите, а това замърсява въздуха. Правите кафето си в старомодна електрическа…не, нафтова печка. Имахте електрическа печка, но те вече са забранени със закон. Електрическият тостер също е изчезнал, затова изпичате филийките във фурната. За миг се разсейвате и филийките изгарят, няма време за други.

Когато имахте кола, за 25 минути се придвижвахте до офиса. Частните автомобили, обаче, са забранени и хората вече се движат с „градски транспорт”. Сега ви трябват два часа и половина, за да стигнете до офиса. Общинският автобус ви транспортира за малко повече от час, но когато е редовен. Вие не знаете дали ще закъснее и излизате половин час по-рано. Влачите се десет пресечки сред силния, студен утринен вятър до спирката и чакате там. Нямате избор – няма друг транспорт и това е известно на транспортната фирма.

Пристигате в града и вървите пеша дванадесет пресечки от автобусния терминал до офиса. Пристигате навреме. Ще работите до обед, после обядвате на бюрото – храна, която сте донесъл от къщи. На две пресечки от зданието, където работите някога имаше шест ресторанта , но ресторантите са известни замърсители – те създават боклуци. Сега има само един ресторант и той не е много добър – трябва да се редите на опашка. Освен това е по-евтино да си носите храна от къщи в стара кутия за обувки. Няма метални кутии – производството на метал е силно ограничено. Няма и найлонови торбички, които се считат за луксозен каприз; няма и термоси. Сандвичът ви е доста вкиснат, кафето е студено, но вие сте свикнал.

В късния следобед все по-често поглеждате към часовника и се борите с повтарящите атаки на врага ви: досадата. Вие работите за тази фирма от осем години; през последните три години сте мениджър на офиса, не очаквате повишение, нямате избор за друга работа – разширението на бизнеса в страната е прекратено. Борите се с досадата и си казвате, че сте изключителен щастливец, но без успех. Повтаряте си това, защото във вас пълзи страх, който не искате да признаете: компанията може да фалира. Знаете, че хартията консумира дървета, а те са жизнено важни за опазването на живота на земята. Горите не трябва да бъдат жертвани заради луксозни капризи. Фирмата, за която работите произвежда контейнери от пресована хартия.

На връщане в автобусния терминал се упреквате – не сте уморен, няма причина. Съпругата ви, повтаряте си вие, е истинската жертва. И това е вярно.

Тя става в 6 сутринта. Вие настоявате тя да спи, докато печката с въглища, която сте запалил малко да затопли къщата . Съпругата ви трябва да приготви закуска за петгодишния ви син. Няма корнфлейкс за закуска, тъй като те са забранени – не са достатъчно хранителни; няма портоколов сок в кутии – те замърсяват околната среда. Няма и електрически хладилници.

Съпругата ви трябва да кърми дъщеря ви, която е на шест месеца. Няма пластмасови бутилки, храни за бебета, памперси, съпругата ви е принудена да пере всеки ден на ръка пелените. Така тя пере и всичките ви дрехи, на ръка мие чиниите, защото няма луксозни капризи като перални, съдомиялни и елекрически ютии. Няма и прахосмукачки – тя чисти къщата с метла.

Няма шопинг центрове – те развалят красотата на природата. Съпругата ви върви пеша две мили до най-близкия магазин за хранителни продукти и чака на опашка около час. Покупките, които мъкне до къщи са доста тежки, но тя не се оплаква – журналистката, която има колонка във вестника писа, че това е добре за фигурата.

Тъй като няма консервирани и замразени храни, тя започва да приготвя вечерята три часа предварително – бели и реже на ръка хлъзгавите, съпротивляващи се зеленчуци.

Вие се прибирате в къщи, и съпругата ви се опитва да скрие умората си. Това е трудно, още повече, че няма козметика, което е извънредно голям личен каприз. Приключвате с вечерята, измиването на съдовете, децата са в леглата и вие двамата сте свободни. Но какво да правите с остатъка от вечерта? Няма телевизия, радио, електрически грамофон, записи на музика, няма автомобилни кина. В градчето, на шест мили има кино, но трябва да хванете общинския автобус навреме; не ви се тича до спирката.

Оставате в къщи. Няма какво да кажете на съпругата си – не искате да я депресирате с това, което е в главата ви. Знаете, че тя мълчи поради същата причина. Синът ви нямаше апетит на вечерята – боли го гърлото. Неясно си спомняте, че дифтеритът някога беше напълно ликвидиран, но напоследък има епидемия в училищата в страната; седемдесет и три деца починаха в съседния щат. Последният път, когато видяхте баща си, той се оплака от болки в гърдите. Отчаяно се надявате да не е сърдечна болест. Майка ви почина от сърдечен пристъп на 55 години и старият лекар спомена за апаратче, което можеше да я спаси; но то е продукт на много, много напреднала технология, която повече не съществува: нарича се пейсмейкър.

Поглеждате към съпругата си в полумрака. Електричеството се ограничава и се позволява само една крушка в стая. Въпреки това виждате, че тя се е прегърбила, а край устните и има бръчки. Съпругата ви е само на тридесет и две години, беше толкова красива, когато се запознахте в колежа. Тя учеше право, искаше да стане адвокат и можеше да съчетае кариерата си със задълженията на съпруга и майка. Но не можеше да я съчетае с тежкия физически труд и затова се отказа. В продължение на петнадесет часа този ден тя свърши работата на дванадесет машини. Тя трябва да го прави, за да не изчезнат от земята кафявия пеликан и бялата полярна мечка.

В десет часа вие изпитвате силна необходимост от сън, което заглушава всички други желания. Лежите в леглото до съпругата си, която изпитва същите чувства, като вас, а вие унесено се опитвате да си спомните какво бяха казали природозащитниците за радостите на необузданата сексуалност. Заспивате, и въздухът над покрива на къщата ви е чист, като арктически сняг. Но на прага на съня се питате колко дълго ще го дишате.

Това, разбира се, е фантазия. В действителния живот няма постепенна деградация на цивилизацията в диващина. Има катастрофа без възстановяване, дълга, провлечена агония, хаос, безсилие и безразборна, масова смърт. Няма „малко” отстъпление от прогреса, няма „ограничен прогрес”. Вие чувате днес много гласове, противопоставящи се на „неограничената технология”. Ограничена технология е противоречие в термините.

Не е фантазия безбройните начини, по които животът ви – значението му, удобството, безопасността, щастието, зависят от технологията. Целта на твърде краткия пример е да направите личен списък с нещата, които ще изгубите, ако бъдат премахнати технологиите. После мълчаливо благодарете винаги, когато използвате предметите, създадени от тях, които ви спестяват труд, време, т.е. спасяват живота ви.

Ако някой поиска да ви принизи до всекидневието, което описах, вие ще изкрещите в протест. Но защо? Това се предлага шумно, ясно и всеки ден навсякъде около вас. Има и по-лошо – то се предлага в името на любовта към човечеството.

Превод: Огнян Дъскарев

4 Replies to “Green New Deal: антииндустриалната революция”

  1. Описаното от Айн Ранд за Америка е ужасяващо , но за нас – съветските хора е документален разказ. Днешното “ зелено“ е вчерашното червено. В смисъл на диктатура и тоталитарен режим. И болшевиките , когато избиват цели народи , казват , че ги избиват в името на справедливостта, бъдещето ( тяхното – на болшевиките) и новия ред .

  2. Англичаните казват, че монетата има винаги две страни. А те разбират от пари.
    Добре е да помислим и върху другата страна. Защото някой беше казал, че всяка идея, доведена до абсурд, се превръща в своята противоположност!

  3. Много добре описана картина, която би могла да се окаже реалистична, ако обществото се поддаде на тази абсурдна хибридна теза, и се остави да бъде водено от налудничави водачи!

  4. Уважаеми г-н Манолов,

    В момента Ви слушам по ТВ+ и съм много отвратена от освобождаването Ви от България Еър!
    Вашето предаване и това на Милена Милотинова, са единствените предавания, заради които пусках понякога тази телевизия.
    Надявам се, че Вашият професионализъм и интелигентност, ще бъдат оценени от също такива хора и ще започнете работа на друго място. Във всички случаи, искрено Ви го пожелавам!
    Бъдете живи и здрави и успех!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.