3 март 2020 като 3 март 1918

Навръх Освобождението премиерът Борисов ни обяви за победители в Петгодишната война. Еворпейският съюз я води с “Газпром” от април 2015, когато Брюксел официално обвини руската държавна компания в злоупотреба с монополно положение на пазарите на 8 източноевропейски държави. Преди това обаче Еврокомисията три години разследва “Газпром“ и стигна до извода, че руснаците са ограничавали търговците, на които са продавали синьо гориво, налагали са високи цени в 5 държави и са обвързвали доставките с ангажименти по отношение на инфраструктурата за пренос на газ. В резултат „Газпром“ продавал на различни цени газа на България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия.

На 3 март 2020 премиерът обяви очакваната новина, че след едногодишни преговори „Газпром“ и „Булгаргаз“ са постигнали 40% намаление на цената на природния газ за България. Намалението влиза в сила от август 2019 г. и „Булгаргаз“ ще върне 150 млн. лв. на индустрията.

България последна побеждава в тази обречена за Русия война. За да не плати милиарди евро глоби, до днес “Газпром” намали цените за другите седем източноевропейски страни страни на ЕС, освен за България. В резултат през третото тримесечие на 2019 г. България се превърна в страната с най-скъпия газ в ЕС.

Силно подозирам, че днешната отстъпка е за сметка на съгласието ни “Турски поток” да продължи през територията на България под името “Балкански поток” и да подновим строежа на АЕЦ “Белене” – ангажименти, които третото правителство на ГЕРБ напоследък пое. Това ме кара да мисля, че българската политическа класа е успяла да се спазари комисионните й, които ще загуби от предоговорената цена на газа, да „се пренасочат“ към газопровода и атомната електроцентрала. Става все по-вероятно обаче тази сметка да се окаже без кръчмаря.

Без съмнение „День газовой победы“ е символично избран. И историческият паралел е не с 3 март 1878, а с 3 март 1918. Благодарение на невероятните победи на българските воини, на този ден преди 102 години България подписва като победителка Брест-Литовския мирен договор с победената Съветска Русия. Русия губи 1 милион кв. км територия и 60 милиона население, и се задължава се да изплати 6 млн. марки и контрибуции в натура, част от които получава и България.

Но нека днес не се делим на русофили и русофоби – както от политическа, така и още повече от историческа гледна точка. Първо – защото за политиците история, преди те самите да дойдат на власт, няма. Второ – защото не бих препоръчал подхода им към историята. Политиците искат историята да не им пречи. Подходът на обществото трябва да е друг. Определил го е още през 1894 г. един друг български премиер, Стефан Стамболов: „Ний требва, ако искаме една далекогледна политика на нашето правителство – да намерим един път, който между турското робство и руското освобождение, води към едно свободно бъдеще“. И е платил с живота си за това.

Останалите българи сме плащали кеш. И през 1878-ма, и през 1944-та. В чл. 8, ал. 3 на Санстефанския договор изрично е посочено, че руският окупационен корпус (в състав от 50 000 души), който ще остане в България, ще бъде издържан за сметка на „занятата земя“. Със съгласието на великите сили почти същият текст се съдържа и в чл. 22 на Берлинския договор. Руското императорско правителство в Санкт Петербург изчислява т. нар. „окупационен дълг на България към Русия“ на базата на следните показатели: колко струва на правителството издръжката във военно време на един войник и един кон; какво е заплащането на офицерите и чиновниците във военното ведомство по това време; какви са всекидневните разходи за лечението на ранените руски войници в болниците; какви са разноските за транспорт в течение на 9 месеца; и каква е издръжката на руските учреждения в България. В последното перо влиза личната заплата на руския императорски комисар, която е била 600 хил. златни лева – с един лев повече от цивилната листа на българския княз. „Тоталът“, както се изразяват днешни политици, възлиза на „21 236 500 рубли и 87 копейки за издържанието на 50 000 души в България и в Румелия“. Стойността на 32 тона злато в днешни пари. Дългът е разделен поравно между Княжество България и Източна Румелия, и окончателно уреден чак през 1920 г. със споразумение между руското болшевишко правителство и правителството на Александър Стамболийски. Тези факти могат да се прочетат в документалния сборник „Авантюрите на руския царизъм в България“, чийто предговор е написан лично от Васил Коларов.

Второто ни „освобождение“- от „фашистко робство“ през 1944 г., също ни е излязло през носа. Тогава руските окупатори са били 10 пъти повече – според Георги Боздуганов, автор на книгата „България: военният трофей на Сталин“, броят на съветските войници в България през 1944-1945 г. достига 600 000 души! Потресаваща е и цената на тази втора окупация: само за първите четири месеца след подписването на примирието тя възлиза на 20 558 194 361 лева, или по 152 милиона лева на ден, според изчисленията на тогавашния министър на финансите. За сравнение издръжката на германските военнослужещи в страната за три години и половина ни струва 3 656 852 000 лева, което е пет и половина пъти по-малко от издръжката на Червената армия за четири месеца!

Свободното бъдеще на България, бленувано от Стамболов, минава през трето освобождение от Русия – този път от енергийно робство. Днес с помощта на Европа спечелихме важна битка от тази война. Ще спечелим и войната.

„Наше дело правое, враг будет разбит, победа будет за нами!“

Честит празник!

One Reply to “3 март 2020 като 3 март 1918”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.