„В една вана“ със службите

Вчера за втори път в рамките на две седмици Фейсбук ме наказа за „нарушаване на стандартите на общността“. За един и същи пост от, забележете, 2017 година!?!? Виждате го на снимката от екрана на компютъра ми.

Реших да видя какви „Стандарти на общността“ съм нарушил

https://www.facebook.com/communitystandards/

Цитирам част от текста:

„ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА НАШИЯ АНГАЖИМЕНТ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПРАВО НА ГЛАС“

Целта на нашите Стандарти на общността винаги е била да създадат място за изразяване и за предоставяне на право на глас на хората . Това не се е променило и няма да се промени. Изграждането на общност и сближаването на света зависи от способността на хората да споделят различни възгледи, преживявания, идеи и информация. Искаме хората да могат да говорят открито за проблеми, които имат значение за тях, дори ако някой може да не се съгласи с тях или да ги осъди. В някои случаи ние позволяваме съдържание, което иначе противоречи на нашите Стандарти на общността, ако е интересно и в обществен интерес. Правим това само след като претеглим стойността на обществения интерес спрямо риска от вреда, и преглеждаме стандартите за човешките права, за да направим тези преценки.“

Край на цитата.

Възникват най-малко три въпроса:

1. Наистина ли на Фейсбук администрацията й отне ТРИ години, за да открие, че картинката, която сама по себе си е политическа сатира, а не нацистка или комунистическа пропаганда, и която аз само съм постнал, а не съм я рисувал, нарушава стандартите на общността? И прави това закъсняло откритие два пъти поред в рамките на две седмици? Това е най-малкото смешно.
2. Доколкото ми е известно, в правото има принцип, че не може да бъдеш съден и наказван два пъти за едно и също нарушение. Явно за Фейсбук админите правото не важи.
3. Зад тези санкции жив човек ли стои, или изкуствен „интелект“?

Очевидно истинската причина е друга.

От месец правя и излъчвам видео интервюта и коментари на моята Фейсбук страница „Видимо и невидимо с Калин Манолов“. Страницата е продължение на телевизионно предаване и видеоподкаст, спрени съответно през декември 2019 и април 2020. заради „изчерпан формат“ и „трудни вермена“

Аз съм журналист от 33 години, и винаги съм смятал, че работата ми е да задавам въпроси. В момента те са свързани с кризата с коронавируса в България. Тази криза, освен здравна, е и икономическа, а очевидно и криза на правото. Доказателество за последната криза е фактът, че само през първите две седмици от април бях банван последователно за:

1. Да не мога да излъчвам „на живо“ за 30 дни. За нарушаване на стандартите на общността, за „Опасни лица и организации“.
2. Да не мога да стартирам „съвместно гледане“ за 60 дни. За нарушаване на стандартите на общността за „Опасни лица и организации“.

Освен въпросите, които вече задодох, и които са технически, има и доста по-неудобни. Те са политически. Например:

1. За кого е „опасен“ моя пост от 2017 година, е ясно. Но за кого са опасни журналистите, които задават разумни въпроси?
2. Нужна ли е намесата на жив човек, за да бъде баннат акаунта ми по този начин?
3. Възможно ли е този човек да е „в една вана“ с българските специални служби, по-конкретно ДАНС, и да използва администраторски права, предоставени му от корпорацията Фейсбук, с цел „борба с опасни лица и организации“?
4. Възможно ли е някой на високо правителствено ниво да му е наредил да прави това?
5. Ако това предположение не е вярно, тогава каква е причината за наказанията ми?
6. Възможно ли е администратор на Фейсбук да прави подобни „услуги“ срещу заплащане под масата?
7. Възможно ли е това заплащане да идва от мафиотски структури ?
8. Възможно ли е този администратор да не е в България, а например в Сърбия, където съм чувал, че са админите за България?
9. Възможно ли е да има контакти с тролски организации на служби от трета страна, разбирай Русия, и командата да идва оттам по молба на местни български субекти?

По подобен на начина, който описах, в същия период бе атакувана и техническата поддръжка на моята Фейсбук страница. Отново за постове от 2017 година, и отново за нарушаване на стандартите на общността за „Опасни лица и организации“. Санкционирани според „стандартите на общността“, но съвсем не за нарушаването им, са и много други свободно мислещи и честно говорещи българи.

Цензурира ли Фейсбук съдържание по политически причини, и то в нарушение на собствените си стандарти? Въпросът е реторичен.

Свободата на словото е единствената ни защита срещу репресии. Ако мълчим, тя ще ни бъде окончателно отнета. Както е казал Едмънд Бърк, „Единственото нещо, от което се нуждае злото, за да триумфира, е добрите хора да не правят нищо“.