Какво точно се случи на 14 август 2020? Ако се абстрахираме от маловажните (и не толкова маловажни) подробности – Борисов си подаде оставката. Своята собствена, лична, персонална, инвидидуална оставка. При това не само от правителството – от политиката изобщо.
Дами и господа, Бойко Борисов СЕ ПЕНСИОНИРА!
Затова така лошо гледаше, затова така злобно удряше по масата. Само след 2 месеца ще трябва да си представи живот и след политиката. В Банкя. При внучетата и кучетата. Сам като куче.
Да, не подаде оставката си на нас. Не я подаде на парламента. Не я подаде и на собствената си партия. Подаде я на тези, на които не можеше да откаже да я подаде – на своето задкулисие, на своите кукловоди, на своите олигарси. И ми се струва, че това е само първата от горчивите чаши, които тези олигарси и кукловоди са му приготвили. Не знам дали за застрашени животът или свободата му, но съм почти сигурен, че са застрашени парите му. Тези, които трябва да връща на Изток, и тези, които е скътал в банки и офшорки на Запад. Борисов ще си плати за гяволъка със свои пари. Вярно, и тях е откраднал от нас, но поне повече лично няма да краде.
Тези около него обаче искат да продължат по борисовски без Борисов. Затова бяха тия сложни маньоври с оставка при свикването на Велико народно събрание. При сегашната конституционна и юридическа практика Борисов няма никаква причина да подава оставка. Освен тази, която изтъкнах в началото- принудили са го. Направили са му оферта, на която не може да откаже. Не че не опита. Но мафията има свои закони. От нея се излиза само с краката напред.
Но да оставим Борисов да си ближе раните сам. Оказа се , че конституционният ни проблем е по-голям, отколкото поне аз си мислех. Конституцията ни пречи на нормалното функциониране на демокрацията в нормални условия. Но при кризи направо блокира държавата.
Това, че допуснахме да попаднем в капана на подобна
ситуация, е последица от тридесет години самоубийствена
вътрешна политика. Не можеш да поправиш последствията,
без да отстраниш причината; ако кризи, подобни на сегашната, можеха да се разрешават „прагматично“, т.е., вън от контекста, ограничено и конюнктурно, не бихме имали нужда от вътрешна политика изобщо (не че сега имаме много). Тазгодишната криза е пример защо се нуждаем от политика, базирана на дългосрочни принципи, т.е. от идеология. Идеология, вградена в Конституция.
Българската констиуция не може да бъде поправяна. Тя трябва да бъде отново написана. Българската държава не може да бъде рестартирана. Тя трябва да бъде преоснована.
НО НЕ ОТ ТЕЗИ!
Което вероятно значи – и не точно сега.
Велико народно събрание безусловно е нужно. Но както ни излязоха пришки на езика от Клуб Просперитет да повтаряме – САМО И ЕДИНСТВЕНО ЗА ДА ПРЕМАХНЕ ИНСТИТУТА НА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ!
ТАКОВА Велико народно събрание не желаят да свикат нито партиите в парламента (нормално!), нито протестиращите и извънпарламентарната опозиция (меко казано, озадачаващо). Изглежда, че партийните сметки и особено партийният егоизъм ще надделеят отново. Ще изядем и солта, и боя, преди да направим безусловно необходимото. Заради егото на няколко души и заради „качеството на човешкия матрял“.
Но началото е поставено и то е добро. След Борисов ще си отиде и борисовщината.
Как? „Ще се изправяме отново и отново, докато агнетата станат лъвове“.
Кога? Това засега е въпрос на надежда, не на прогноза.