Последният спасител

По случай 14-тия рожден ден на ГЕРБ днес предлагам на вашето внимание един дълбок анализ на неговия лидер. Преди 12 години го направи сегашният бард на партията Антон Тодоров. Анализът бе публикуван в бр. 4 от 2008 на отдавна несъществуващото списание ВМ.

Българското общество има потребност от ред, затова догодина ще избере Бойко Борисов да го управлява. Политическата система ще се нормализира впоследствие

Антон Тодоров

Година преди парламентарните избори България отново е на прага на тежка вътрешнополитическа криза. Това по принцип е закономерност, когато управлява БСП, но този път управленската немощ на екскомунистите е съпроводена с невиждана безпомощност на „десницата”. Затова и отговорът на логичния въпрос за евентуална алтернатива след парламентарните избори догодина е по-песимистичен от обикновено.

ГЕРБ като тефлон

Формално и електорално алтернативата на БСП, разбира се, е ГЕРБ. Вече повече от година партията на софийския кмет Борисов преследва своите властови интереси с „пресметната неяснота”. Тя е особено видима в идеологически план, и съпровожда ГЕРБ от самото начало. Тъй като основна причина за появата на новата партия бе сривът на десните партии, предизвикан от кризата на легитимността им вследствие на клиентелизъм, самозатваряне около тесен елитарен кръг, неспособност за адекватна и смислена комуникация със собствения електорат и безкрайни лидерски битки, ГЕРБ се самоопредели като дясна формация, макар да „всмука” симпатизанти както на СДС и НДСВ, така и на БСП, „Атака“ и негласуващи. Ако имаше сериозни проблеми вляво, партията на Борисов щеше да има лява ориентация. (А може би и генералите в БСП са са му дошли в повече – пред време на въпрос защо не се е насочил вляво, неформалният лидер на ГЕРБ отговори: „Там има прекалено много генерали”. Това очевидно е сериозен аргумент „против” за човек, който на левия преден калник на джипа си е нарисувал трите звезди от бившия си пагон, над които на английски пише: „Полицейски генерал”). Внушително и просто…

Неяснотата относно истинското лице на партията и особено относно истинските намерения на Борисов, несъмнено му дава пространство за маневриране. Това е „условие, без което не може” никой политик, поставил си високи цели и амбициран да ги постигне. ГЕРБ и Бойко Борисов обаче са „непредвидими” по толкова предвидим начин, че едва ли ще бъдат много различни както от БСП, така и от СДС, когато дойдат на власт.

Редът като харизма

Борисов е инструментален тип лидер – той създава видимост, че може да решава оперативно всякакви проблеми. Това мотивира избирателите, които не си дават сметка, че тази му способност се е проявявала – при това по доста спорен начин – единствено в доскоро военизираната и силно йерархизирана среда на МВР.

Екссекретарят на вътрешното министерство умее да генерира подкрепа в разнообразни среди благодарение на еластичността на своя образ. Това му дава огромна преднина в този сегмент от избиратели, които гласуват или за кандидати-мъжкари, или за предизвестения победител. Подобен избор не е рационален, но е много често правен и носи много гласове. Харизматичното влияние само по себе си е ирационално, отчуждено от всякакви публични правила. А тъй като българското общество има потребност от ред, то всяка обществена сила, която твърди, че е способна да го осигури, възбужда трепет и уважение. Борисов е точно типът лидер, внушаващ чувство за подреденост и сигурност – дори съперникът му в последните кметски избори Бригадир Аспарухов призна, че го препоръчал на Сакскобурготски за секретар на МВР, тъй като бил впечатлен от сигурността и респекта, който създавал охранителят Борисов при лични контакти.

Силата като слабост

Още от младежките си години Бойко Борисов е бил склонен да решава с горещо сърце въпроси, при които би бил по-полезен хладен ум. По заповед – като участник във „възродителния процес” в района на Каолиново, Дулово и Разград през 1989 г.; или по своя воля – като офицер от МВР, отказал през 1990 г. да подпише декларация за деполитизиране, което го изхвърля от системата. Петно в биографията му са миналите бизнес-съдружия с босове на подземния свят (напр. Румен Николов – Пашата, бивш служител на МВР и основател на СИК), и съхраняването на възлови постове в системата на МВР на хора, известни с нерегламентирани контакти и връзки с криминални структури. Борисов е протеже на ген. Любен Гоцев, лидер на кръга „Монтерей” (сред членовете му са Иван Чобанов, ексшеф на НСС; Иван Драшков, зам.-шеф на новата ДАНС, бизнесменът Младен Мутафчийски, бивш дългогодишен директор на Кинтекс, и др.), и бе лансиран за главен секретар на МВР от кръга „Банкя” (в който влизат бившият шеф на Надзорния съвет на СИБанк Славчо Христов, бившият шеф на СДВР и офицер от ДС Чавдар Чернев; последният началник на Второ главно управление на ДС ген. Красимир Саманджиев, и др.). Като главен секретар Борисов публично бе подозиран в съзнателно разчистване на терени, заети от едни наркотрафиканти, в полза на други. Прекалената му лоялност към бившия премиер Симеон Сакскобургготски, въпреки твърденията му от година, че не е „крепостен селянин”, също е част от личната биография на настоящия столичен кмет.

Разбира се, днес тези неудобни факти са удобно забравени както от генерала, така и от неговите почитатели. Което не значи, че не му влияят при вземането на някои решения. Истински тревожното обаче е, че мнозинството от потенциалните избиратели на ГЕРБ и Борисов са обладани от своебразна „политическа есхатология”. Те вероятно искрено мислят, че политическата история на България свършва с ГЕРБ и неговия неформален лидер.

Край и начало

ГЕРБ несъмнено ще вземе най-много гласове на парламентарните избори догодина – най-вече заради политическата харизма на Бойко Борисов. Лидерът на тази партия събира немалко симпатии с демонстративната си опозиционност срещу партийните елити, срещу представителите на съдебната власт, срещу всички, на които масовият избирател вменява отговорността за проблемите в страната. На парламенатрите избори през 2009 г. със сигурност ще го подкрепят хора с влияние в своите райони, партии или сфери на дейност. Ефектът на предизвестената победа ще мотивира редица бизнесмени да му предоставят сериозен финансов ресурс. Представители на експертната общност, тайно и не толкова тайно вече скандиращи името на Борисов, ще станат част от неговото обкръжение. Много вероятно е да се получи кумулативен ефект и цялостната реторика на Борисов срещу сегашното крадливо и корумпирано коалиционно управление да се трансформира във вот с неочаквани в момента резултати, вкл. абсолютно мнозинство.

Това вероятно ще окаже демобилизиращ и примиренчески ефект върху съперниците. ГЕРБ успешно ще бъде представена като точната дясна партия, появила се в точното време на точното място. Това, разбира се, е далеч от истината – ГЕРБ и Борисов започват да повтарят с досадна предвидимост различни реминисценции от политическото поведение на старите десни партии. Те без съмнение ще управляват след изборите през 2009 г. И точно това ще ги компрометира и провали. Патерналистично-популисткият модел най-после рутинно ще се изчерпи – или поне няма скоро пак да дойде на власт.

Истинска дясна партия в България обаче ще се роди, когато свободата бъде изведена като основна ценност в българския политически живот. Това ще стане постепенно – чрез даване на добри примери, на добри практики на хора, които действително са успели да изградят собствения си бизнес или да се реализират професионално. Релевантността на публичния образ на успелите и активни хора в крайна сметка ще доведе до политическото им представителство. Но първо ще се мине през икономиката, през медиите и през гражданските инициативи.

Кога ще се случи, е въпрос на надежда, не на прогноза. И в никакъв случай на Спасител.

2 Replies to “Последният спасител”

  1. Дванайсет години след този анализ отново и против негятивната прогноза ГЕРБ остава най-вероятният победител на следващите избори. Барисов потвърди образа си на харизматичен лидер и оперативен премиер. Но получи нови петна от компромати. Сопротивата срещу Борисов и ГЕРБ е по-силна от всякога. Очиртава се една голяма и макар разнородна но обединена срещу него опазиция, която дари може да състави правителство по подобие на 2013 г.

  2. Хахаха, добре е да се припомнят такива бисери! 🙂
    Иначе човек само бегло си спомня, че „имаше нещо, някакво извъртане на 180 градуса“, но не и колко цветисто е било.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.