Пак крият досиетата и ченгетата!

Всичката Мара втасаха депутатите, пак до Комисията по досиетата опряха. В предпоследния ден от есенната сесия на парламента група народни представители от управляващите внесоха законопроект No. 054-01-119/17.12.2020 за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (т.нар. „Закон за досиетата), с който практически ще се блокира нейната работa! Вместо най-после целият ѝ архив да бъде дигитализиран и до него да се даде достъп в интернет, герберите предлагат намаляване наполовина състава ѝ и закриване на изключително важната за работата на комисията длъжност „секретар“?! В понеделник неформалният гражадански Клуб Просперитет ще се обърне с откирто писмо по темата до иначе оттгелилите се в крайно незаслужена едномесечна почивка депутати.

Да припомня, че многострадалната Комисия по досиетата е в немилост от поне 3 години, след като ГЕРБ не можа да пробута одиозния Антон Тодоров за неин председател. Тогава мандатите на членовете ѝ бяха удължени, но всички са наясно, че всеки ден ѝ е подарен. Преди Коледа май са решили да си вземат подаръците обратно.

Цялата тази смешна на фона на останалото грандиозно прахосничество спестовност, разбира се, е продиктувана от страх. Страх да не се изпусне контрола върху политиката, икономиката и медиите, който комунистите с пагони успяха 30 години след падането на режима да запазят. Особено уплашени са т.нар. „библиотекари“, сред които преобладават „първаците” – бившето външно разузнаване на комунистическа България, което Националната разузнавателна служба (НРС) наследи. Властта се клати, и те трябва бързо да извадят от ръкава поредния Спасител. А жокерите май са на привършване…
           

Живелите комунизма смътно си спомнят или поне се досещат, но по-младите дори не подозират каква е истината за „доброто Първо“. Добре е да им се каже/припомни, защото роднини и приятели на тези юнаци пак се готвят да ни управляват.

Към Първо главно управление на ДС бяха научно-техническото и външнополитическото разузнаване на комунистическа България. Първо главно създаде т.нар. външнотърговски дружества, които през осемдесетте години на миналия век изнесоха между 3 и 5 милиарда долара от валутния резерв на Народна република България. През 1994 г. Димитър Луджев, бивш вицепремиер в края на 1990 г., описа дори схемата, по която е ставало голямото ограбване: чрез мрежа от 150-160 „тройки” или „петорки”, както наричали външнотърговските дружества на конспиративен език. Групите били финансово подсигурени, ползвали се с голяма свобода на действие в страната и чужбина, и били ръководени от общ център, макар да не поддържали връзка помежду си. Центърът бил оглавяван от Андрей Луканов, негови първи помощници са били генералите от Първо главно Кирил Величков и Боян Велинов.

Това е гръбнакът на действащата и сега българска икономическа мафия. Това са скачените съдове за изпомпване на националната икономика. Това е Суецкият канал, свързващ Държавна сигурност, официалните държавни структури и западните банки, по който изтече националното богатство на България.

Освен крадци на едро и дребно обаче, ръководителите и оперативните работници на Първо главно са били и контрабандисти на злато, цигари, алкохол, електроника, наркотици, оръжие. При това не само със знанието, а по заповед и под контрола на висшето партийно и държавно ръководство на Народна република България. На 31 юли 1987 г. бюрото на Министерския съвет взема строго секретното решение № 148 за скритата транзитна търговия, което има само 7 копия, и което още не е официално разсекретено. Както всичко в една комунистическа държава, и грабежът е трябвало да бъде централизиран, и решението прави именно това. То постановява „скритата транзитна търговия през НРБ да се извършва само от ДТП „Кинтекс“ и представителствата на фирмите на ДТП „Кинтекс“ в НРБ.” А какво е „скрита транзитна търговия”? „Скритата  транзитна търговия обхваща търговията, извършвана по суша, море и въздух със стоки, поставени под особен международен търговски режим, операции с парични ефективи и ценни книжа, както и стоки с особени качества и високи стойности, за които клиентите-доставчици нямат официално разрешително за преминаване транзит през съседни на България страни и вносно разрешително за страната-получател”, поясняват комунистическите министри.
          

Комунистическите ченгета от Първо главно изпълняват. Те и колегите им от другите пет управления на Държавна сигурност превърнаха  страната в база на турската мафия в България, чиито босове работеха  за Държавна сигурност. Те обучаваха международни терористи, снабдяваха с оръжие и фалшиви документи убийци от ранга на Мехмед Али Агджа, осигуряваха им почивката в България. Някои от тях също бяха убийци. Те превърнаха България в ничия земя под контрола на Съветския съюз, чиято 16 република не станахме само защото той не пожела. Те пазеха с нокти и зъби режим, който 39-тото народно събрание през 2000 г. обяви за престъпен. Те защитаваха интересите на Съветския съюз, а не българските национални интереси. Те в крайна сметка загубиха Студената война. Следователно са били престъпници, предатели и некадърници. За кое от тези им ценни качества да ги уважаваме? И как да ги уважаваме, като не знаем кои са?
           

Крайно време е да разберем това. Искаме имената на ръководителите и служителите във всички управления на Държавна сигурност; на работещите под прикритие в посолствата и търговските представителства на Република България, както и в представителства на държавни компании и кореспондентски пунктове на средствата за масово осведомяване; на замесените в скрита транзитна търговия с валута, злато, наркотици и електроника; на подготвялите  терористи под формата на т.нар. „помощ за братски държави, политически организации или революционни движения”; на завършилите школи на КГБ; на преподавателите и инструкторите във Висшата школа на МВР в Симеоново… Според осведомени това са 70 000 души. Но имената ще са само бонус към информацията за целите, задачите и начина на действие на системата, които още никой не е дал, вкл. иначе шумно активната Комисия по досиетата.

Очакваме да получим тази информация бързо, защото всяка уважаваща себе си организация би трябвало да обработва ежегодно служебната си информация и да може да я предостави за часове. Иначе ще излезе, че в Държавна сигурност е царял десетилетен хаос, че тя не е знаела нито какво прави, нито с кого, нито за колко. Не вярвам наследниците ѝ в МВР да я изложат така…

След това ще питаме следващия вътрешен министър и за имената на другите 462 000 доносници, явочници и прочие сътрудници, работили за Държавна сигурност, за да преценим и тяхната заслуга, и тяхната вина. Но в центъра и на този наш следващ интерес ще са досиетата на политическата класа, а не на гражданите на България. Част от тях са наистина жертви, макар и не точно тези, на които ни призовават да  съчувстваме в момента. Истински жертви са хората, чието чувство за вина не им позволи да се включат в политическия и обществен живот след падането на комунизма. Това е тяхното признание и разкаяние, и то заслужава да бъде прието. Другите, които  признават чак след като ги изобличат, не се разкайват и не заслужават прошка.

Научаването на истината за делата и документите на тези половин милион българи става все по-нужно откогато и да било, защото Държавна сигурност не е история. По груби сметки около 4 процента от старите офицери сега ръководят новите специални служби, а една четвърт от старите доносници още са им подчинени.

През ноември 2015 от Комисията по досиетата официално бе заявено, че:
– архивите им са дълги 14 000 м
– 10% от хората, които заемат публични длъжности в България, или 12 000 души, са били обвързани с Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
– 164 от тях са били депутати в българските парламенти
– 139 – от премиери до заместник-министри в българските правителства след 1990 г.
– 1346 души на ръководни позиции в МВР са свързани с комунистическите тайни служби.

Какво тогава се е променило от 1989 г. насам?

Още нищо, но скоро ще се промени. Само че при едно условие – обществото да не позволи и този път огласяването на архивите да бъде изцяло в ръцете и под контрола на политиците и МВР. За целта е нужен силен обществен натиск, който да наложи мека форма на лустрация, изразяваща се в прозрачност на публичните личности. Част от прозрачността е не само какви са ти доходите, а и какво е твоето минало, и избягване конфликта на интереси. Всякакви зависимости, които създават възможност за корупция и подмолно влияние в различни сфери на икономиката и държавното управление, трябва да бъдат изключени с правила.

Какво ще стане после ли? След като истински си припомним комунистическото минало, ще се опростим и помирим. И ще започнем на чисто.