Пак крият досиетата и ченгетата!

Всичката Мара втасаха депутатите, пак до Комисията по досиетата опряха. В предпоследния ден от есенната сесия на парламента група народни представители от управляващите внесоха законопроект No. 054-01-119/17.12.2020 за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (т.нар. „Закон за досиетата), с който практически ще се блокира нейната работa! Вместо най-после целият ѝ архив да бъде дигитализиран и до него да се даде достъп в интернет, герберите предлагат намаляване наполовина състава ѝ и закриване на изключително важната за работата на комисията длъжност „секретар“?! В понеделник неформалният гражадански Клуб Просперитет ще се обърне с откирто писмо по темата до иначе оттгелилите се в крайно незаслужена едномесечна почивка депутати.

Да припомня, че многострадалната Комисия по досиетата е в немилост от поне 3 години, след като ГЕРБ не можа да пробута одиозния Антон Тодоров за неин председател. Тогава мандатите на членовете ѝ бяха удължени, но всички са наясно, че всеки ден ѝ е подарен. Преди Коледа май са решили да си вземат подаръците обратно.

Цялата тази смешна на фона на останалото грандиозно прахосничество спестовност, разбира се, е продиктувана от страх. Страх да не се изпусне контрола върху политиката, икономиката и медиите, който комунистите с пагони успяха 30 години след падането на режима да запазят. Особено уплашени са т.нар. „библиотекари“, сред които преобладават „първаците” – бившето външно разузнаване на комунистическа България, което Националната разузнавателна служба (НРС) наследи. Властта се клати, и те трябва бързо да извадят от ръкава поредния Спасител. А жокерите май са на привършване…
           

Живелите комунизма смътно си спомнят или поне се досещат, но по-младите дори не подозират каква е истината за „доброто Първо“. Добре е да им се каже/припомни, защото роднини и приятели на тези юнаци пак се готвят да ни управляват.

Към Първо главно управление на ДС бяха научно-техническото и външнополитическото разузнаване на комунистическа България. Първо главно създаде т.нар. външнотърговски дружества, които през осемдесетте години на миналия век изнесоха между 3 и 5 милиарда долара от валутния резерв на Народна република България. През 1994 г. Димитър Луджев, бивш вицепремиер в края на 1990 г., описа дори схемата, по която е ставало голямото ограбване: чрез мрежа от 150-160 „тройки” или „петорки”, както наричали външнотърговските дружества на конспиративен език. Групите били финансово подсигурени, ползвали се с голяма свобода на действие в страната и чужбина, и били ръководени от общ център, макар да не поддържали връзка помежду си. Центърът бил оглавяван от Андрей Луканов, негови първи помощници са били генералите от Първо главно Кирил Величков и Боян Велинов.

Това е гръбнакът на действащата и сега българска икономическа мафия. Това са скачените съдове за изпомпване на националната икономика. Това е Суецкият канал, свързващ Държавна сигурност, официалните държавни структури и западните банки, по който изтече националното богатство на България.

Освен крадци на едро и дребно обаче, ръководителите и оперативните работници на Първо главно са били и контрабандисти на злато, цигари, алкохол, електроника, наркотици, оръжие. При това не само със знанието, а по заповед и под контрола на висшето партийно и държавно ръководство на Народна република България. На 31 юли 1987 г. бюрото на Министерския съвет взема строго секретното решение № 148 за скритата транзитна търговия, което има само 7 копия, и което още не е официално разсекретено. Както всичко в една комунистическа държава, и грабежът е трябвало да бъде централизиран, и решението прави именно това. То постановява „скритата транзитна търговия през НРБ да се извършва само от ДТП „Кинтекс“ и представителствата на фирмите на ДТП „Кинтекс“ в НРБ.” А какво е „скрита транзитна търговия”? „Скритата  транзитна търговия обхваща търговията, извършвана по суша, море и въздух със стоки, поставени под особен международен търговски режим, операции с парични ефективи и ценни книжа, както и стоки с особени качества и високи стойности, за които клиентите-доставчици нямат официално разрешително за преминаване транзит през съседни на България страни и вносно разрешително за страната-получател”, поясняват комунистическите министри.
          

Комунистическите ченгета от Първо главно изпълняват. Те и колегите им от другите пет управления на Държавна сигурност превърнаха  страната в база на турската мафия в България, чиито босове работеха  за Държавна сигурност. Те обучаваха международни терористи, снабдяваха с оръжие и фалшиви документи убийци от ранга на Мехмед Али Агджа, осигуряваха им почивката в България. Някои от тях също бяха убийци. Те превърнаха България в ничия земя под контрола на Съветския съюз, чиято 16 република не станахме само защото той не пожела. Те пазеха с нокти и зъби режим, който 39-тото народно събрание през 2000 г. обяви за престъпен. Те защитаваха интересите на Съветския съюз, а не българските национални интереси. Те в крайна сметка загубиха Студената война. Следователно са били престъпници, предатели и некадърници. За кое от тези им ценни качества да ги уважаваме? И как да ги уважаваме, като не знаем кои са?
           

Крайно време е да разберем това. Искаме имената на ръководителите и служителите във всички управления на Държавна сигурност; на работещите под прикритие в посолствата и търговските представителства на Република България, както и в представителства на държавни компании и кореспондентски пунктове на средствата за масово осведомяване; на замесените в скрита транзитна търговия с валута, злато, наркотици и електроника; на подготвялите  терористи под формата на т.нар. „помощ за братски държави, политически организации или революционни движения”; на завършилите школи на КГБ; на преподавателите и инструкторите във Висшата школа на МВР в Симеоново… Според осведомени това са 70 000 души. Но имената ще са само бонус към информацията за целите, задачите и начина на действие на системата, които още никой не е дал, вкл. иначе шумно активната Комисия по досиетата.

Очакваме да получим тази информация бързо, защото всяка уважаваща себе си организация би трябвало да обработва ежегодно служебната си информация и да може да я предостави за часове. Иначе ще излезе, че в Държавна сигурност е царял десетилетен хаос, че тя не е знаела нито какво прави, нито с кого, нито за колко. Не вярвам наследниците ѝ в МВР да я изложат така…

След това ще питаме следващия вътрешен министър и за имената на другите 462 000 доносници, явочници и прочие сътрудници, работили за Държавна сигурност, за да преценим и тяхната заслуга, и тяхната вина. Но в центъра и на този наш следващ интерес ще са досиетата на политическата класа, а не на гражданите на България. Част от тях са наистина жертви, макар и не точно тези, на които ни призовават да  съчувстваме в момента. Истински жертви са хората, чието чувство за вина не им позволи да се включат в политическия и обществен живот след падането на комунизма. Това е тяхното признание и разкаяние, и то заслужава да бъде прието. Другите, които  признават чак след като ги изобличат, не се разкайват и не заслужават прошка.

Научаването на истината за делата и документите на тези половин милион българи става все по-нужно откогато и да било, защото Държавна сигурност не е история. По груби сметки около 4 процента от старите офицери сега ръководят новите специални служби, а една четвърт от старите доносници още са им подчинени.

През ноември 2015 от Комисията по досиетата официално бе заявено, че:
– архивите им са дълги 14 000 м
– 10% от хората, които заемат публични длъжности в България, или 12 000 души, са били обвързани с Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
– 164 от тях са били депутати в българските парламенти
– 139 – от премиери до заместник-министри в българските правителства след 1990 г.
– 1346 души на ръководни позиции в МВР са свързани с комунистическите тайни служби.

Какво тогава се е променило от 1989 г. насам?

Още нищо, но скоро ще се промени. Само че при едно условие – обществото да не позволи и този път огласяването на архивите да бъде изцяло в ръцете и под контрола на политиците и МВР. За целта е нужен силен обществен натиск, който да наложи мека форма на лустрация, изразяваща се в прозрачност на публичните личности. Част от прозрачността е не само какви са ти доходите, а и какво е твоето минало, и избягване конфликта на интереси. Всякакви зависимости, които създават възможност за корупция и подмолно влияние в различни сфери на икономиката и държавното управление, трябва да бъдат изключени с правила.

Какво ще стане после ли? След като истински си припомним комунистическото минало, ще се опростим и помирим. И ще започнем на чисто.

9 Replies to “Пак крият досиетата и ченгетата!”

  1. Благодарности, Калин, за откровения и дори малко оптимистичен анализ…преди Коледа
    Светли празници и много, много здраве!
    Мариана и Сашо

  2. Moтивите са ясни . Наглата практика е добре отработена . Но кои са вносителите за да им се потърси „подобаваща “ отговорност та следовниците им да си закупуват памперси на промоции ?

  3. Здравейте! Благодаря Ви за всичко,което правите.Благодаря Ви ,че ми помагате да не се чувствам сама и луда във войнстващата простотия наоколо! Пожелавам Ви весели празници и дано тази нова година отбележи началото на пътя по който да си върнем държавата.

  4. Калине, времето безвъзвратно отмина. Последната надежда това да се случи беше Костов – вместо да отвори досиетата, той им „дари“ държавните активи чрез всеобхватна приватизация. Естествено приватизация трябваше да има, но приватизаторите да не са от „отговорният български капитал“. Не допускам, че някой вече изобщо вярва, че досиетата ще бъдат осветени. Голяма част от тези „сътрудници“ бяха пренаети от западните фирми със стратегическо предназначение (по модела 1945-1950 год., когато десетки хиляди нацисти са наети в държавите-победителки от ВСВ). НИКОЙ няма интерес тези имена да изплуват – нито руските служби наследници на НКВД и КГБ (поради прийомите, които са ползвали), нито западните служби (поради факта, че в момента немалка част от ДС-сътрудниците работят за тях), нито българското правителство (със съпътстващата го олигархия), поради факта, че не би им помогнало да показват по-ранните си физиономии, осветявайки сами себе си…

      1. Да, но не разполагаме с инструментите да го осъществим 🙁

  5. Фактите са свещени, коментарите – свободни! В този смисъл не споделям оптимизма на г-н Манолов. ГЕРБ си отива и следите трябва да бъдат окончанелно заметени. Било, каквото било.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.