Покрай недекларираните сметки на главния прокурор Гешев в Швейцария и Монако отново се заговори за лустрация. Но този път не за политическа , а за криминална лустрация. Ако следващото Народно събрание приеме закон като този, който ще опиша по -долу, наследството на комунизма, което 31 години ни тежи като воденичен камък на шията, най-после ще бъде преодоляно.
За съжаление ОДС по време на своето управление в периода 1997 – 2001 г. не намери политическа воля и решимост да приложи лустрационно законодателство. Вече знаем защо, но така или иначе беше пропуснат подходящият исторически момент, когато можеше да бъде извършена лустрация по начина, по който го препоръчваше Резолюция 1096 (1996) относно мерките за разграждане на наследството от бившите комунистически тоталитарни режими на Парламентарната асамблея на съвета на Европа.
На практика частична лустрация в България бе извършена само в две области – в науката ( чрез “Закона Панев”), и в ръководствата на радиото и телевизията (чрез Закона за радио и телевизия). Първата обаче бе прекратена през 1995 г. преди да изтече законовия срок, а през 2013 г. Конституционния съд постанови, че бивши щатни и нещатни сътрудници на Държавна сигурност могат да заемат постове в Съвета за електронни медии (СЕМ) и в ръководствата на държавни медии. И те ги заеха.
Когато през всичките тези години изобщо се говореше за лустрация, подходите бяха основно два – забрана за кандидатиране за изборни длъжности и забрана за заемане на ръководни постове в държавни предприятия. През 2012 например тогавашният депутат Лъчезар Тошев предложи закон, който въвеждаше ограничения за срок от 10 години на заемането на ръководни длъжности в държавната и общинската администрация, Висшия съдебен съвет, Министерство на отбраната, Българската народна банка, съвременните служби за разузнаване и сигурност, МВР, институцията на Омбудсмана и ръководните органи на Националната електрическа компания ЕАД и Българския енергиен холдинг ЕАД, както и в дружествата с преобладаващо държавно участие, на лица, които са били щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия. Той естествено не бе приет.
Най-опасни за нормалното функциониране на държавата вече не са червените ченгета и червените мобифони, а корупционната среда, създадена и подхранвана от тях и чрез тях. Най-вредни за демократичния процес са икономическите структури, свързани с комунистическата номенклатура и политическата полиция на режима. Затова трябва да сменим критериите и подхода, като дадем приоритет на криминалната лустрация пред политическата.
През 2013 Методи Андреев предложи начин. Криминална лустрация може да бъде проведена ефикасно чрез… класифицираната информация. Развращаващото влияние на ДС може да бъде неутрализирино чрез приемането на силно рестриктивен лустрационен и антикорупционен закон. Този закон трябва финансово да изтощи хората и фирмите, които влияят задкулисно върху законодателството и държавната администрация чрез зависими от тях и защитаващи олигархичните им икономически цели политици и държавни чиновници. Така задушават средния и малкия бизнес и създават корупционна среда в ущърб на обществения и държавния интерес. И понеже на съдебната система (все още) не може да се разчита, наложително е да се приложи принципът, залегнал в Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), според който на едно физическо лице може да бъде отказан достъп до класифицирана информация дори ако срещу него няма започнато досъдебно или съдебно производство или осъдителна присъда за умишлено престъпление, но има данни за извършени, но несанкционирани до момента закононарушения или за скрити зависимости. Например в ал. 1 от чл. 42 от ЗЗКИ, един от критериите за оценка на надеждността на едно лице от гледна точка на опазване на класифицираната информация е изискването за него да липсват данни за несъответствие между стандарта на живот и доходите му.
Последствията от приемането на такъв закон от 46-тото НС ще са гръмовни. Ако на едно физическо лице му бъде отказан достъп до класифицирана информация, то или не може да заеме, или не може да продължи да заема определен пост в държавната администрация, ако за тази административна длъжност се изисква достъп до такава информация. Подобно е положението и при юридическите лица. Ако на едно юридическо лице бъде отказан достъп до класифицирана информация, то или не може да получи определен лиценз, или не може да кандидатства за обявена обществена поръчка, за която се изисква достъп до класифицирана информация.
За да може един антикорупционнен закон да е ефективен, той трябва да използва лустрацията като средство за превенция, а да действа като Закона за защита на класифицираната информация. Това ще рече, че едно физическо или юридическо лице трябва да може да бъде лустрирано, т.е. да се ограничат временно правата му, ако за него има оперативни данни в българските специални служби и ОЛАФ, че не отговаря на някой от критериите, залегнали в закона. Тези критерии са прости: несъответствие между стандарта на живот и неговите доходи; използване на служебното положение за обогатяване; конфликт на интереси; нерегламентиран лобизъм; укриване на данъци; източване на ДДС и еврофондове; контрабанда на и пране на пари, и т.н.
Освен че ще е ефективен, такъв лустрационен закон ще е и конституционосъобразен. Той няма да нарушава основни човешки права, няма да е акт на реваншизъм, нито наказание за предварително обявени за виновни „врагове на народа“. Само ще съдейства за непроведената 30 години декомунизация в България. През юни 1996 Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие Резолюция 1096 (1996) относно мерките за разграждане на наследството от бившите комунистически тоталитарни режими, в която даде подробни насоки как да стане това. Резолюцията въведе принципа при всички лустрационни закони, прилагани в европейските държави, всеки случай да бъде преценяван индивидуално, от независим орган, избиран от парламента с голямо мнозинство. Той ще бъде спазен и в българския закон.
Правото не е ценностно неутрално. Моралът е в основата на всяка политика и всеки закон. Негативната обществена оценка за миналото е абсолютно основание за ВРЕМЕННО ограничаване на конституционните права на изброените по-горе категории български граждани. Синоним на лустрацията е прозрачността. Не може конспиративни служители да се борят за прозрачност точно както дяволите не могат да бъдат ангели.
Демократична България внесе законопроект за конституционно легитимирана лустрация в предишния парламент. Следващият трябва да го приеме.