КАК РУСИЯ ВЗЕ КРИМ?

Едно непознато проучване на в. „Свобода“, 1893 г.

В 1769 год. Екатерина обявява война на Турция. Въпросът бил внесен в Държавния съвет, който трябвало да реши: „Каква цел трябва да има войната и в случай на успех, каква полза да се извлече от нея?“ Решено било ,,при сключванието на мирът между друго да се иска и свободно плавание по Черно море, за това още през войната да се построят пристанища и крепости на това море”. Понеже войната вземала големи размери, па и Австрия гледала с недоверие на руските действия, то, за да не се повдигнат и кримските князе против Русия, на Панина било написано от царицата: „Ний намерихме за добре да опитаме, не е ли възможно, щото Крим и всичките татарски народи да се поколебаят в тяхната вярност към Портата, като им се внуши, че могат да си съставят едно независимо правителство? Тук ви се прилага черновката на едно писмо, което вий ще отправите от ваше име на кримския хан. Ако кримските водители не ви отговорят, в такъв случай да разпръснете между татарите копия от това писмо, от което все ще може да произлезе един малък разврат между тях.“

„Работата обещава успех“, отговарял Панин.

В това време Държавний съвет решава: „Чрез приеманието татарите под свое непосредствено поданство, Русия ще възбуди против себе си обща и основателна завист и подозрение, че се стреми да увеличава безконечно своите владения; благоразумието изисква да се предпазваме от възбужданието на подобни чувства, особено когато няма никаква съществена полза, защото татарските народи под името поданство разбират всичко да искат в своя полза. Но ако ползата за Русия е малка от покорението на Крим и на другите, принадлежащи към него татарски орди, то голямо може да стане увеличението на силите, и ако татарите се изтръгнат от турското владичество и съставят едно независимо владение … за да може да се получи тая полза през настоящата война, трябва да обърнем нашия постоянен предмет – свободното плавание по Черно море – към ободрение и помагание на татарите. За това преди всичко да се вземе едно окончателно решение да се не слага оръжието, ако даже това и да роди едно излишно продължение на войната, докогато Портата не признае тържествено независимостта на Крим с принадлежащите към него орди. Вследствие на това, да се водят с татарите преговори по този начин, щото Панин да ги убеждава не да приемат нашето поданство, но към независимост от Турция, да им обещава нашето поръчителство, покровителство и защита, като им дава надежда, че ако те подпишат сега договор с нас за своето отричание от Турция, то ний няма да сключим с последнята мир, докогато не утвърдим чрез договора независимостта на Крим. Наконец, граф Панин да поиска от татарите, щото, за да могат да ни дадат възможност да ги защищаваме от турците, да пуснат наш гарнизон в някои от крепостите си, и да ни дадат едно пристанище на Кримския бряг, отгдето нашата флота да може да препятствува на едно турско излазяние на сушата.“ (Срещу тези думи в протокола Екатерина прибавила: „Не по-малко ни е нужно да имаме в наши ръце проходът от Азовско в Черно море, за това и той да се иска.“)

Разбира се, че в началото на преговорите с татарите исканията за землени отстъпвания не можаха да се обявят: работата и без това била трудна. Ако се оставят съвсем независими, с право да избират своите приятели и съюзници, Русия не би спечелила твърде много. Това право трябвало да им се откаже, което можало да се постигне, само ако татарите приемат покровителството на руската царица; но в такъв случай русите завземат мястото на турците в Крим, в което чуждите държави ще съзрат властолюбивите стремления на руското правителство.

Татарите много добре разбирали, че от тях искат да ги прехвърлят от турска в pycка зависимост, за това когато Панин cе завзел да изпълни заповедите на Екатерина и изпратил своето увещателно писмо на кримския хан, този последния му отговаря: „Обясняваш ни, че твоята господарка иска да възстанови старата ни волност; но ти не трябва да пишеш подобни думи. Ний познаваме себе си. Ний сме съвсем доволни от Портата и се наслаждаваме от благоденствие. А едно време, когато бяхме независими от Отоманската порта, цял свят знае какви междуособни борби и безпокойствия съществуваха в Крим, и за това каква нужда имаш ти да ни представляваш тези наши раздори за по-добри? В това твое намерение нищо друго се не заключава, освен пустословие и безразсъдство.“

Увещанията сами следователно не били в състояние да дадат на Русия желаемия резултат. Татарите се крияли и зад Алкорана, като казвали, че той не позволява щото мохамеданина да се отказва от едноверния си господар, до когато не е заплашен с меч и огън. Трябвало прочее да се направи едно заплашвание от руска страна. Затова не се минало много, и руската войска завзела всичките крайбрежни точки на Крим. което принудило ханът, Селим Гирей, да избега. На негово място бил избран за княз Сахиб Гирей, които и подписал заедно с всички други водители, че се отказват от Портата.

Когато след това главнокомандующия уведомил хана, че в кримските твърдини трябва да останат руски гарнизони за запазвание страната от турско нахлувание, ханът отговорил, че Крим, като се е отделил от Портата, ще се защищава сам, и че без руска войска страната ще има най-голяма независимост, а ако турците се появят, напролет той навреме ще съобщи на главнокомандующия. На това този последния отговарял: „Аз нямам власт да изведа гарнизоните, защото те са доведени по повелението на моята господарка, вашата великодушна покровителка и най-щедра благодетелка.“ Подир малко на ханът бил представен един акт, който той трябвало да подпише и който гласял, че „Крим става свободна и от никого независима държава и понеже това съкровище му е дадено единствено от человеколюбието и милосердието на Нейно Величество Екатерина Велика, то Крим влазя във вечна дружба и неразривен съюз с Руската империя под силното покровителство и поръчителство на нейната самодержица.“

От страна на Русия бил пратен нарочен човек да уреди независимостта, комуто било поръчано да иска, щото трите най-големи крайбрежни градове да се отстъпят на царицата. Кримските пълномощници се противили на това, като казвали: „Каква ще бъде нашата независимост и свобода, когато в три главни точки ще има руска войска? Народът ще се безпокои постоянно от тая отстъпка, като се страхува от същото угнетение, което търпяхме, когато турците владеяха тези градове“. Събран бил нарочен съвет от всички стареи да решат въпроса; но и те отхвърлили това предложение. „Ако имах една значителна сума пари, пишел руския посланик, то всичките затруднения и упорства щяха да бъдат преодолени, защото този народ по своето користолюбие е съчинил поговорката, че парите са една вещ, която върши всичките работи.“

Никакви увещания с добро не помагали против упорството на татарите. „За какво има да се пази волния человек? Като сме независими, ний можем да се съгласяваме и да не се съгласяваме с вашите предложения“, и др.такива възражения правели те. Но най-сетне Сахиб Гирей бил принуден да подпише акта, в който се заклевал, че с целия кримски народ се отделя завсякога от Отоманската порта и ще стои под покровителството на Екатерина Велика и на нейните наследници.
Освен съгласието на самите татари, което не би било много трудно да си добие от Русия, трябвало и това на Портата, която владеела по-преди Крим. Но упорството на турците било по-силно от това на татарите: „Можем ли ний да отстъпим независимостта на татарския хан както иска Русия, говорил турския представител; това е противно на нашите закони, на нашата религия… Да отстъпим Керч, Еникале (градове на кримския бряг, б.м.), то значи да влезем в зависимост от Русия, която в късо време ще построи там страшна флота и ще ни предписва закони.“

След 2 годишно воювание се събира конференция във Фонтани, гдето руските пратеници предложили между друго и освобождението на татарите от турското владичество. Турците отхвърлили това искание и войната се продължила. Подир други две години събрала се нова конференция, сега в Букурещ, гдето руския пратеник Обрешков говорил, че „понеже Русия се отказва от всяко завладявание, то Крим трябва непременно да се признае за независим“. Турците пак се отказали да се съгласят и войната пак се продължила. Чак когато руските войски завзели една голяма част от Северна България и Турция била съвсем изтощена, тогава в Кючук Кайнарджа Екатерина получила многожелаемата и многоожидаемата независимост на татарите.

Тутакси руската царица се заловила да урежда освободената страна, на която била дадена една конституция неписана, а устна, както английската, и много по-демократическа от нашата: народът, между друго, имал и право да избира князът. Едва се минали няколко месеца от освобождението и татарите почнали да се ползуват от своята независимост според желанието на своите освободители. Един от техните водители, който бил живял дълго време в Русия, се заловил да седне на княжеския престол. „Ний искаме, щото неговото желание да вземе властта над ногайците да не излазя във вид на насилие, но да се извърши със запазванието всичката вънкашност на свободата”, пишела Екатерина на своя представител в Крим. “Дайте да разумее на Шахим Гирея, колко му е нужно и полезно да не употребява никакво насилие с помощта на нашите войски“.

Татарите обаче сами дошли на помощ на Русия, за да излезе тя като безпристрастна покровителка. Те свалили своя хан, Сахиб Гирей, и избрали вместо него Девлет Гирея, а не руския кандидат.

В Цариград разбрали, че с това сваляние и качвание на князът, кримската независимост скоро ще изчезне, за това ходатайствували пред руската царица да се установи в Крим един наследствен ред за княжеската власт. Екатерина отговаря: „Нито ний, нито турците, имаме право да се месим в татарските работи, защото те (кримците) са независими.“

Новият хан естествено се показвал не дотам предан на царицата, затова тя накарала своята креатура, Шахин Гирей, подобен на Мингрели, да навлезе с един отряд руска войска в Крим и да се провъзгласи той за княз. Татаринът с готовност изпълнил отеческите съвети на Екатерина. Тогава тя явява в Цариград, че се „принуждава чрез избиранието на Шахин Гирея да пази свободата на кримските и ногайски татари, които желаят под неговото управление да се ползуват от дадената им чрез мирния договор свобода“. Портата се възпротивила на избиранието Шахин Гирея за хан, защото то било станало в присъствието на руските войски. Екатерина отговаряла, че оплакванията на Портата са несправедливи и че войската не се месила при избора на хана, и че тя няма да излезе из Крим, докогато Турция не го признае за законен господар на независимата област.

Заедно с новия хан били изпроводени в Крим няколко съветници руси, които да го упътват в работите му. „Като слушате техните съвети, му пишела Екатерина, вий ще спечелите моето благоволение, което ще ви донесе големи богатства и ще ви направи силен и свободен цар. Инак вий рискувате да изгубите дадената ви от мене корона.“

Златото и величието, така изобилно обещавани, заслонили невежествения татарин, който се обърнал на кукла в ръцете на натрапените си съветници. С подкупи и ласкания скоро те успели да създадат три партии и да ги хвърлят една върху друга: едната, съставена повече от чиновниците, искала руското покровителство; другата, по-умерена, искала самостоятелна независимост, а третата се борила за възстановлението на стария ред. Отгоре над тези партии, които се хвърлили с ожесточение една против друга, самия княз по съветите на руските си съветници, държал такова поведение, което да докача всичките му поданици и да ги повдига против себе си, без разлика на партии. Така, той бил принуждаван да носи на шията си кръста, който Екатерина му подарила нарочно, да ходи в християнската черква през царските празници и да се облича не като мюсюлманин, – всички постъпки способни да възнегодуват и най-разумния мохамеданин против него. Всичко това имало за цел да докара въстанието на жителите против Шахин Гирея.

Когато от една страна съветниците вършили това, от друга – тайно съветвали населението да се оплаче пред султана и да иска сменението на този омразник. Бутани от невидима ръка, татарите захващат на явно да изказват своето негодувание. Князът съзирал къде ще го изведат съветите на наложените му съветници, но не бил в положение да ги не слуша; той усещал народния гняв и искал да спре по-нататъшното му подклаждание, но за това именно той бил и турен на княжеския престол: да вижда и да мълчи. Екатерина го поддържала, защото като приготовлявала вътрешната революция пред неговите очи, той трябвало да мълчи и да върши каквото му кажат, за да ускори огънят, а не да попречи на междуособията. Той се надявал, че милостивата царица богато ще надари услугите му, за това и съдействувал на намерението й.

Така приготовляваната революция не закъсняла да избухне. Шахин Гирей бил свален от престола. Руските войски, които отдавна чакали по границата, навлезли да турят ред в страната и да защитят руските партизани. Станало нов избор, в който бил избран за княз един не добре разположен към Русия татарски бей, но и стария получил няколко гласа. Него именно русите турили пак на престола, защото „другия избраник не изражавал свободната воля на населението“, писала Екатерина на султана и настоявала и той да потвърди нейния кандидат, защото другояче сама ще се разпореди.

Турция протестирала против руското навлизание в Крим и предлагала да се оставят татарите, като независими, свободно да изберат своя княз. Екатерина не искала да чуе, и нейните войски продължавали да окупират страната, което накарало Портата да й обяви война. Но появившата се холера турила край на приготовленията и в Айнал Кавак Турция отново се задължила да признае съвършената независимост на Крим.

След окончателното припознавание на руския кандидат, работите в Крим тръгнали тъй, както било решено по-отрано. Шахим Гирей, който всичко дължал само на Екатерина, бил длъжен да й се отплаща оттук нататък; той трябвало да даде на народът нужната свобода, за да докаже, че е неспособен сам да се управлява, че е недостоен за дадената му независимост и че не е напуснал старите си обичаи за опустошение. Това било необходимо на царицата, за да може да оправдае покорението. Когато ханът искал да покаже малко независимост, Екатерина писала на Румянцова да му съобщи: „Ний се надяваме, че настоящия хан много добре помни и признава, че спечеления му трон е сам по себе си мечта без нашето съдействие и покровителство, че тъй като той дължи само на Русия своето повдигание, то за своето запазвание и за целостта на новата татарска държавица той е длъжен и за напред да се покорява на благонамереното ръководство на нашия двор, следов., да съгласява своите действия с неговите политически интереси и да не захваща работи, които могат да го заведат право в пропастта.“

Екатерина сама му показала какво трябва да върши в тая смисъл. Близо до самата граница на Кримския бряг турците владеяли един малък остров, гдето държали постоянно войска. Това островче трябвало да стане причина за нови разбърквания. Екатерина съветвала Шахин Гирея да го отнеме от Турция и да го присъедини към земята си; с това той щял да докаже, че старото юначество не е угаснало у татарите и с това щял да стане съвсем независим, като изгони турските войски, които постоянно го надзиравали. Тя предложила сама да го превзема, ако татарите се боят, и после да им го предаде на готово. Шахин Гирей се съгласил, защото той бил поставен само да се съгласява. Руските войски навлезли в Крим и завзели най-укрепените места. Князът видял сега где го водели, но пак мълчал, докогато една нова революция, подготвена от самите му съветници, го свалила пак от престола. Екатерина заповядала пак да го покачат само за форма, защото руските генерали се разпореждали вече с Крим като с руска земя. Най-сетне и нему дотегнало; той се съгласил да приеме обещанията на царицата и да се откаже от своята корона в нейна полза. Екатерина му обещала чин по-висок от кримски княз, почести императорски, злато с шепи, докато получи отричанието му. Веднъж подписа му получен, тя издава следния приказ:
„Само любовта към порядъка и спокойствието принуждава русите да завземат Крим. Естествената немирност на татарите, подбуждани от един известен нам източник, беше подкопала повдигнатото от нас здание за тяхното благоденствие; те злоупотребиха с подарената им свобода и независимост под владичеството на един княз избран от самите тях. Разноските, причинени от необходимостта да стои винаги въоръжена, за да защищава Крим и нуждата да тури един край на тези постоянни смутове, принуждават Русия да си присъедини Крим, като едно възнаграждение за разноските, които тя бе длъжна да направи, за да подържа мирът и тишината.“

Да не дадем място на един подобен приказ, трябва да употребим всичките си усилия. А дали към подобно нещо се е стремила и нашата неканена освободителка от освобождението насам, оставяме на читателят сам да прекара през памят по-главните събития от новейшата ни история.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.