ДА ТИ ПРЕСЪХНЕ ЧЕШМИЧКАТА ЗА ПЕТРОЛ

Рубладжиите треска ги тресе. В края на тази година изтича договорът с Газпром, а през уикенда финансовият министър Асен Василев каза, че няма да го подновява. Вчера и днес премиерът Кирил Петков инспектира трасето на интерконекторната връзка с Гърция и твърди, че тя ще стане до средата на годината (хайде, нека да е до края!) . Външните министри на Европейския съюз обмислят днес петролно ембарго срещу Русия. Най-вероятно няма да строим и Белене.

Все новини, които смущават съня на малкото, но много алчни комисионери по веригата на енергийните доставки, от които 30 и кусур години бозят. В енергетиката са концентрирани големи интереси и оттам идват тлъстите комисиони, част от които пълнят и партийните касички. Нито един от тези „енергийни вампири“ не е склонен на каквато и да било промяна в наложеното през годините статукво. И само до преди месец то беше недосегаемо.

Вероломното нападение на Путин срещу Украйна обаче превърна доскоро българския енергиен проблем в европейски. По всичко личи, че европейско ще бъде и решението му. Тоест, няма да бъде директно диктувано от Радев, БСП и Москва.

Не си правя илюзии, че ще статуквото ще бъде бързо променено. Още по-малко – лесно. Не само в България елитите са „се зареждали“ от Кремъл. Но с войната, която разпали, тотално вманияченият му господар направи невъзможно за западни политици директно да го защитават. Затова те и набедените им „експерти“ ще сочат всякакви „обективни причини“ да няма петролно ембарго, доставките на газ да не спират, договорите с Газпром безкритично да се подновяват, атомни централи с руски реактори да продължават да се строят. От девет кладенци вода ще докарват, за да попречат да им врътнем кранчето.

Всуе. Войната в Украйна, а за България – и интерконекторната връзка с Гърция , ще преначертаят енергийната карта на Югоизточна Европа. А пък ако възобновим и обещаващото сондиране за шистов газ, което под натиска на Газпром преди 10 години забранихме, наистина можем да станем енергийно независими.

Не днес и утре, но в обозримо бъзеще в европейската енергетика ще има много по-малко Русия. Което значи – много малък или никакъв „откат“. (Ако не знаете, „откат“ е руският евфемизъм за подкуп). От всичките ни пари, които потъват в енергийната система, поне 40 на сто се крадат. А сумите са деветцифрени. За сравнение – ако за „ремонт на руските изтребители“ харизваме на Русия 80 милиона лв. годишно, само за ремонтните дейности в централите отиват над 2 милиарда лв. Реалните изпълнители получават едва 20 на сто от тези пари. Затова нищо не остава за технологично обновление. Затова кабелите по селата се късат, напрежението варира, а софийските топлоцентрали не произвеждат ток, защото вместо за нови турбини, парите отиват за нови яхти.

А ако петрорублите спрат? Какво ще правят енергийните хрантутници тогава? Така ще обеднеят, че ще им иде да се задушат с газ или да се полеят с петрол и да се запалят.

Че ще влязат в затвора все още не смея да мечтая.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.