На 29 март 2022 един от много малкото смислени и независими медийни проекти в България – „Алтернативата“, навърши 2 години. По този повод си говорихме с колежката Снежана Иванова за свободата на словото и плурализма на мненията/цензурата в българските медии, предимно „големите“ и обществените. Ето нашият разговор:
Свободата на словото е неотменимо право в демократичните държави. Но то не гарантира правото на „алтернативна гледна точка“, която противоречи на принципите на демокрацията. По време на война гледната точка на агресора и на жертвата на неговата агресия не са еднакво приемливи!
Критерият за цензура пък е изключително размит – той не забранява и не позволява нищо, нищо не дефинира и нищо не уточнява. Спестявайки си неприятната необходимост да се ангажират със строги законови правила, политиците възлагат на журналистите тежестта сами да открият как да им угодят.
Работещите в националните обществени медии ежедневно изпитват на гърба си тази тежест. Генералните им директори – също. Би трябвало да ги „разтоварим“ с по-адекватен медиен закон за работещите в БНТ и БНР, и по-ясни критерии за избора на генералните им директори. Трябва да въведем и правни гаранции за прекъсване на влиянието на институционализираната власт върху съдържанието на програмите на БНР и БНТ, от една страна, и правни гаранции за невъзпрепятстването на силни алтернативни медии, от друга. С група активни и компетентни граждани работим по въпроса.
Но по-важни от членовете в законите са ценностите у хората. Висшата ценност, разбира се, е животът ни. Следователно това, което поддържа нашия живот, е добро; това, която създава заплаха за него, е зло. В този смисъл светът е „черно-бял“ – особено по време на война. Държа обаче да кажа, че този възглед е напълно легитимен и в мирно време – той отделя доброто от злото, просто защото във всяка работа има две страни. Едната от тях е правилна, другата – неправилна. Ако под „черно и бяло“ се разбира добро и зло, средата, тоест сивото, е само смес от тези два цвята. А когато сме установили, че едната алтернатива е добро, а другата – зло, няма оправдание да изберем дори част от нещо, което е зло.
Моралните принципи не са чак толкова „абстрактни“. Те много успешно могат да бъдат приложени към конкретни ситуации, и на базата на приложението им да се правят оценки – както на събития, така и на хора. Без значение дали са в студиото и дали могат или не могат „да се защитят“. Журналистът не е дръжка на микрофон. Той трябва да има мнение и да умее да го отстоява. Ако не иска или не може, проблемът не е само негов.
Заради социалните мрежи напоследък често казваме, че всеки е медиа. Ако всеки е медия, всеки е послание. Няма послания без ценности в основата им.
Често казваме, че и всичко може да бъде казано, ерго няма цензура. Но повечето от казаното е лъжа. Съзнателна лъжа, поръчвана от тези, които плащат на медиите. Няма значение какво се е случило, важно е какво е показано. Платени или заплашени, медиите се отплащат, като „(по)казват каквото трябва“. И така 112 пъти, както във вица.
112 място казва много за състоянието на свободата на словото – но не казва всичко. Липсата на ценности казва всичко.
Въвеждането на работещи етични стандарти в политическия и обществен живот е фундаментален въпрос. Противното ще означава, че не искаме свобода на словото и не сме готови да воюваме за нея.