КЪРВАВ ГАЗ

Западът няма да налага повече енергийни санкции на Русия, бе до вчера преобладващото мнение на анализатори, които следят ескалацията на санкциите на САЩ и ЕС през последните 40 дни. Обичайните заподозрени колаборационисти са Германия, Франция и Италия. Приглася им Унгария на Орбан, и в немалка степен – България на все още твърде мощните енергийни олигарси.

На този фон снощи дойде съобщението, че прибалтийските републики се отказват от руския газ. Днес разбрахме за руския геноцид в градчето Буча край Киев. Мисля, че самоцелната азиатска жестокост на руснаците ще отвори оконателно очите на Европа. И тя, независимо от цената, ще спре доставките на руски газ.

Може би не веднага, но със сигурност. И това би трябвало много повече да ни радва, отколкото да ни притеснява. С трите си милиарда кубически метра годишно потребление, България има достатъчно алтернативи. Петнайсетте млрд куб метра газ, които отиват към Сърбия, а не трите милиарда, които остават в България, са проблем. Всъщност проблем е не газът, а тръбите, по които тече „отката“, от който се храни огромна част от българската политическа класа.

Чудовищната корупция се плиска по газопровода от комунистическо време. Тогава с половината от транзитирания през България газ (около 6 млрд куб м ) СССР изплащаше дяловото участие на НРБ в строежа на газопровода Оренбург- западна граница на Съветския съюз. Продължилото десетилетия бартерно споразумение генерира чудовищна, проточила се в два века корупция. Бартерът дискриминираше тежко останалите участници на пазара и беше невъзможен без политическа подкрепа. “Изгодната сделка“ с газа бе изцяло подвластна на “братската дружба“ с Русия.

Но през 1997 изплащането на дълга приключи и всички сделки трябваше да стават на търговски принцип. Оттогава Русия иска да сложи ръка на българската газопреносна система. За да попречи на това, през 1995 червеният премиер Жан Виденов създаде Закона за концесиите. Така трябваше да се осуети или поне обезсмисли възможността „Газпром” да контролира и държи изключителните права върху българските газопроводи. Година по-късно Кремъл го свали. После през 2003 се опита да купи Булгаргаз за 300 милиона долара, включващи монопола, преносната мрежата, хранилището и контрактите, гарантирани от държавата. Накрая през 2014 Русия почна да строи Южен поток, който през 2021 завърши под името Турски поток.

При силна политическа воля може да бъде намерена алтернатива на нужните ни количества газ до края на тази година, когато изтича договорът ни с Газпром. Но това изисква разкъсване на корупционните енергийни вериги, с които българо-руските газовици са приковали България към Газпром. И ще означава провал на стратегическия план на Русия да въведе нещо като газов борд в България и да прекрои българското политическо пространство по руски образец.

Тази опасност бе съвсем реална миналата година, когато Русия чрез свои политически проксита хвърли страната в едногодишна политическа криза и успя да наложи преизбирането на прокремълския президент Румен Радев. Късането на руските доставки на газ ще бъде знак за постигането не на енергийна, а на национална независимост. Това важи не само за България, но и за най-зависимите от руски газ западни страни. И техните проценти са функция на купуването на немски, френски, италиански и пр. политици, с газо- и петрорубли.

Едва ли ще има по-подходящо време да се еманципираме от Русия. За подобна цел няма неприемливо висока цена. Цената вече се мери не в милиарди долари, а в литри кръв. За колкото повече руски жестокости в Украйна узнаваме, толкова правителствата на Германия, Унгария, Австрия, Италия и Нидерландия, които се противопоставяха на строгите санкции в енергийния сектор, стават все по-готови да ги наложат.

Интересът от откъсване от руската енергийна зависимост вече не е само икономически, а политически. Бих казал – и общ(ностен). И ще бъде задоволен – вероятно под американски натиск. Но това е още по-хубаво. Само война можеше да смекчи атавистичния антиамериканизъм на част от западните общества, който Русия с удоволствие подхранваше.

Клането в Буча, за което разбрахме днес https://www.svobodnaevropa.bg/a/31783432.html, преля чашата. Буча е новата Сребреница. Путин ще е новият Карадажич. Спирането на газовите доставки ще е новата европейска съвест.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.